Как се справяте със самотата

Може би след случилото се имам много ниско мнение за себе си - какво съм всъщност, какво направих с моя живот и живота на детето ми... Не се справих - това е равносметката. Не ми се почва всичко отначало. А и ме е страх - вече не съм сама и нямам право на грешки.

Все едно е писано от мен....И аз го разбирам и знам...ама проклетото чувство просто успява да се промъкне неканено....През повечето време се преструвам на силна и способна да се справя със всичко ,и покрай преструването някак си и аз започвам да си вярвам....но понякога се промъкват онези "отминали чувства и спомени" и тогава чувството за самота ме задушава....ей така изведнъж ... След ден два ,започвам всичко отначало...преструването на силна и преминала през всичко...
Лек за самотата не знам и аз ..просто се опитвам да не мисля много,много

Здравейте мили момичета
Вие сте мои сродни души. Възхищавам се на всички, преодоляли болката и самотата   
Моля се и за мен да дойде поскоро този ден, но незная как ще забравя 12 прекрасни години 
Моят любим ме заряза бременна  Сега си има нова приятелка и си живеят медения месец, а аз се опитвам да спася плода на моята любов, защото стреса, на които ме подлагат тия нещастници ми се отразява много зле 

не е задължително да си самотен когато си сам.Ако приемете че вие сте избрали така,нещата стават съвсем други наслаждавайте се на свободата и спокойствието които имате и не се приемайте за самотни.Знам че понякога е по- трудно отколкото изглежда,но с времето ще се научите да цените това.мислете за това че когато ви се затваря една врата,някъде другаде се отваря нова.приеметедост ситуацията като трамплин към по-добро бъдеще.всяко зло за добро.обичайте децата си и се забавлявайте от сърце когато можете не се изживявайте като мъченици щото накрая вярно ще станете такива.от 3г.си лягам сама,но нямам  намерения да правя копромиси със себе си.не ми трябва някой само за да ми лекува"самотата" този път ще е в десетката.знам го,и дори имам намерение да изчакам още някоя  година.да се насладя на детенцето си(12 г, го чаках)като порасне малко и няма нужда от цялото ми внимание,тогава ще съм готова за новата любов,а дотогава знам че ме чакат само усмивки и радост.И никаква самота...КАКВО Е ТОВА САМОТА?! БОЙКОТ НА САМОТАТА

Не мисля ,4е е толкова лесно да се отьрвеШ от самотата .Хубаво е когато ти казват "Ти можеШ""Мисли за себе си"....Оба4е истината е ,4е когато си сам ,особено след скороШна раздяла неЩата не са толкова лесни.
За мен беШе много важно да сьм сред хора ,не се спирах .Оба4е лоШото идва когато се прибереШ в кьЩи и се озовеШ на дивана сам с телевизора ,ето тогава ти идва да креЩиШ .
Разбира се ,4е времето лекува .Помогнете МУ да ви излекува .СЛед време Ще си задавате вьпроса"Наистина ли го оби4ах толкова" ?

всяко нещо когато се НАЛАГА става тежест
същото е със самотата - налага се да си самотен..и. ти тежи
много начини да се бориш със самотата...важонот е начина ти да е подходящ за теб иначе рискуваш опитити те ти да завършат с крах и да си още по-самотен и нещастен след това
за вен тайната се крие в едно просто нещо - човек да прави неща които ву се искат или поне които не го стресират....

Явно е въпрос на характер и навик дали ще се чувстваш безнадеждно самотен или не. А защо мислиш,че ти си оплескала живота ви, а не "таткото"? Аз как да ви кажа ... бях сама година и половина (и то още докато бях бременна), и моите надежди отидоха на кино, но след като заведох дело за бащинство и издръжка се "събрахме вовеки и заживяхме щастливо" по негово желание и се наложи обратния процес: свикване със заедното след като тъкмо бях свикнала със самотата. И вече ми е все едно сама ли ще съм или не сама, даже така ми се беше усладила свободата,че направо ми липсва , осъзнах че и едното, и другото си имат хубави страни и направо се чудя какви има толкова да се оплакват самите. Вярно, тежеше ми не толкова самотата, а мисълта,че може би не съм била достатъчно добра,привлекателна и пр.,че да ме изостави големия "добряк и красавец" и то само до един момент, после посвикнах и видях,че няма смисъл да се притеснявам. И повявайте ми - причината в повечето случаи е в нескопосания характер на мъжете, в свободлюбието им, в липсата на отговорност и топлота в характера им, в желанието им за коцкарство, а не в жената-жертва на този им характер. Така че "самотни" майчета, не си заслужава да се самосъжалявате, вместо това си живейте живота и се радвайте на това, което обвързаните нямат - свобода и спокойствие Пък мъжът, колкото и да е добър, ако е с вас все ще се намери с какво да не ви угоди и да ви ядоса или вие да не му угодите и да го ядосате. А и без това функцията на повечето мъже е да седят пред тв и от време на време да дават пари.
Финансовата страна разбира се също е важна. Ами съдете ги тези паразити бе, какво чакате. Нито ще ви намразят, нито ще ви заобичат повече, от какво ви е страх, на силни ли се правите, на горди ли, заявявайки,че нямате нужда от финансовата подкрепа на "бащите", или просто си ви е страх да не им нарушите спокойствието,нищо,че те са нарушили вашето. Те са длъжни да я дават, пък било и чрез съд. Все ще е някакъв принос към бюджета. Това не е извън темата, защото е част от справянето със самотата. И не забравяйте, че в БГ всяка година се раждат над 2000 по-малко жени от мъже, така че сме кът и ние ако кажем сами няма да останем, някой друг ще да гледа отстрани   (Изключение прави само възрастовата група над 70 години, не за друго,а защото мъжете умират по-рано от жените с около 6 години )

Четох темата и ми стана много мъчно.
За онези от нас, в кръга сама-с дете- без пари - без работа, , за детенцето, чийто не особено умен татко избягва да поеме отговорност , защото майката нали затова е майка - да си го гледа.
Загубих баща ми, разведох се и се разболях от рак в продължението на по-малко от една година.
Без никакви пари отидох да работя по морето през май месец с ботуши - нямах нито обувки, нито чехли, само някакви монети за кафе. Три години - без мъж, без приятел, работех като вол през лятото, а зимата си гледах детето.Само и единствено майка ми беше до мен през всичките тези години.
И видите ли - оцелях. Днес синчето е вече голямо , имам приятел, уча второ висше образование...и уж имам всички предпоставки да се чувствам добре и да изживявам себе си като една щастлива жена, ама...някакси станах безчувствена.
Не ми е проблем самотата.
Нямам кой знае каква потребност да общувам с хора.
Отвратена съм от интригите и ниския псевдоморал на обществото.
С кое точно трябва да се справяте?
Самотата като липса на общуване (вкл.сексуално) с противоположния пол, или самотата като липса на контакти с хора изобщо?
Струва ми се, изфабрикувани рецепти за това как да се справим, просто няма.
Понякога помагат времето или новата любов.
Понякога - грижите около детето, работата ти или просто мечтите.
Понякога - други обстоятелства или Господ.(ако вярвате в него, разбира се)
Познавам една, за която мислеше да се самоубива по едно време, това беше нейния начин да реагира на мъката и самотата си.
На всички вас, мили самотни и отчаяни дами, желая сами да се справите. 

"чийто не особено умен татко избягва да поеме отговорност, защото майката нали затова е майка - да си го гледа. ", а бащата е само за да си направи малко кеф (вие знаете на какво) и да избяга  
Elizabeth, браво, ти си пример за справяне! Искам само да вметна, че това за помощта от Господ (добре,че го спомена) не е празна приказка на отчяни, суеверни и старомодни хора. Мисля,че той наистина помага стига и вярата и любовта ни към него да са истински и най-вече това, което искаме от него да е справедливо, стига и ние да правим това, което той иска от нас (последното е описано в библията) Помага,но не с магическа пръчка за един ден, а постепенно. Който вярва в него, нека потърси и се възползва от помощта му, защото никой не може да помогне така както най-голямата сила във вселената. Който пък не вярва,нека си помага сам.  

И аз мисля, че Господ помага, но първо трябва да си помогнем сами, за да помогне и той. Няма по-голяма сила от това - да вярваш и да действаш. Откакто се разделих с мъжа ми имам много планове, правя много неща, за да направя моя живот и живота на децата ми по-добър, не ми остава време за самота, имам много работа, след градината извеждам детето в парка, чета книги, ходя на работа. Винаги има какво да се прави. 

 Не знам как, но станах напълно безчувствена. Не ми липсва общуването, нито сексът. Когато съм сред хора бързо се отегчавам. Единственото, което ми минава през главата на парти е, че си губя ценното време от контакта с детето. Самотата  ми дотежава  само, когато се появят битови проблеми - кола, ВИК, ремонти, пари, болести...Има ли някой друг тук, който така е охладнял към мъжете и към хората. Или да ходя на психиатър?

Аз,1:1 

Djanni и аз съм така.

Затова и не се включвах в темата досега. Нямаше какво да напиша, защото съм безчувствена към самотата. Нещо като изпразнена от съдържание, не знам как да го обясня и предполагах че нямаше да ме разберат.
Сега виждам, че и други се чувстват като мен.

Да си кажа честно и аз се справих със самотата. Гот ми е да съм сама с детето. Спокойна съм и Свободна.  :mrgreen

Така че момичета, които сте след мен. Минава, дори доста бързо. После се чудиш, как си могъл да не спиш, да не ядеш, да страдаш. И въпреки ангелчето до теб, да се чувстваш самотен. Тъпооооооооо