моля за спешна помощ

Ех, Ирина, Ирина, сама няма да се справиш, вярно е. Но сигурно така се усещаш сега, когато се разделяте с приятеля "ентусиаст". Изтрий всички лоши мисли от главата си, обади се на близка приятелка /ако нямаш роднина под ръка/ и ето така, просто си постойте и си поприказвайте, за живота по принцип... Опитай си да си представиш как като имаш бебе на 24-25 г, то ще бъде голям човек след 20 години, а ти тогава ще си свежа и млада, готова за подвизи и се замисли, дали съдбата би те срещнала с мъжът-баща-мечта и кога? Няма гаранция, че сама жена на 30 без деца е по-желана/търсена от жена, на същата възраст, с дете. Ами ако принцът закъснее още няколко години? Ти ще си бъдеш просто сама, няма да имаш онази живинка в сърцето и душата, която изпитваме всеки път с децата си, независимо от присъствието/отсъствието на бащата... Едното не може да замени другото и уверявам те, че ще ти пука много повече за тебе и детето, защото тогава животът има смисъл и цел, а и дано дотогава да се появи един принц и за теб, че сам-самичка не се живее...

Помисли си отново, както сигурна съм го правиш постоянно напоследък, прецени/опри се на човек близо до теб роднина/съсед/приятелка... и се посмейте заедно на най-фантастичното бъдеще, което можете да измислите от сегашната ситуация... Може би тази фантазия, всъщност да не е толкова абсурдна и да си заслужава  човек да се бори, за постигането й. Представи си колко горда ще бъдеш от себе си всеки път когато виждаш какво си постигнала сама. Вярвай, наистина един/двама надеждни човека до теб са напълно достатъчни, за да се справиш завидно добре с детенце до себе си /това от опит ти го споделям, като имай предвид, че близкият човек беше дядото, който подеше от 8-17ч на работа, с неголеми доходи, без никакъв опит, но огромно сърце.../

Успех ти желая и дано в обърканата ти главица изплува искрица надежда, да видиш малък светъл лъч в тунела и повярвай с малко подкрепа можеш да се справиш чудесно ....

като те чета ми е ясно,4е ве4е си решила да задържиш бебето,но ако греша-помисли само за усложненията от аборт в тази седмица-не е малка вероятността от усложнения ,след които да нямаш възможност да забременееш пове4е-ще си го простиш ли???

Трудно ми е дам съвет в тази ситуация.
Имаш следните варианти - махаш бебето и забравяш случилото се и изчакваш да се появи подходящия човек за създаване на семейство и деца - това е разумния избор, но има много негативи и хиксове. Отчиташ също фактора, че си в напреднала бременност и може да имаш здравословни проблеми.
Или оставяш детето и започваш да се грижиш както за себе си, така и за него. Отново има много негативи и хиксове, вкл. да останеш без другар за себе си. Самотната майка не е на почит у нас, нали знаеш...
Каквото и да решиш ще те направи по-силна, отколкото си сега.
Успех!

По-значимо нещо от това да родиш и отгледаш дете, за мен няма. Моето дете е най-важното за мен. Въпреки че се справям сама, нито за миг не съм си и помисляла, че е бил грешен ход избора ми да го родя. Напротив! Всеки миг благодаря за появата му на бял свят. Само да вметна към авторката, че и  аз съм на 24, при това синът ми е вече на 9 месеца и не само, че не чувствам че живота ми е свършил, а точно обратно. Сега се чувствам истински жива. Сега вече дните ми имат смисъл. Дано намериш верният за теб път и да бъдеш щастлива!

elizabeth18 , и в други теми съм срещала твои подобни "разсъждения", но сега просто не се стърпях.
Какво означава "не е на почит"? Това че ти се чувстваш "непочитана" не значи, че всички самотни майки априори са едни същества, страдащи от липса на почит, отритнати от обществото и белязани с Алената буква. Ай стига вече с тия многострадални обобщения!

Ирина, със сигурност ти е много трудно и ще ти бъде още по-трудно, каквото и да решиш.
Дотук вече няколко души ти казаха, че един аборт ще бъде опасен за теб. При това не само за здравето, но и за живота ти. И да провали шансовете ти да имаш дете оттук-нататък.
Не си малка - на 24 си. Ако направиш аборт, ще се възстановяваш здравословно поне до 25. Психически от раздялата с приятеля ти - поне до 27. Тогава току-виж, може да срещнеш някой друг. Естествено, че няма веднага да се втурнете да правите дете. Сложи още 1-2 години. Тогава ще си на 29. И много вероятно - почти 90% - без дете.
Ако това не те притеснява и мислиш, че имаш цялото време на този свят - все пак хората и на 45 раждат за пръв път, ти желая да се справиш и най-вече да се довериш на добри лекари, за да бъдеш поне малко спокойна за здравето си.

Ако решиш да родиш и още отсега подхождаш към това с мисълта "няма да се справя", вероятно няма да се справиш.
На 22 години вече имах дъщеря. Без брак с бащата и без мисълта някога да живея с него. Е, заживяхме впоследствие. Бракът ни се превърна в най-кошмарният възможен. Само броях да минат трите години, за да се разведем по взаимно съгласие.
През въпросните три години бях бременна и втори път. Не задържах детето. Не мога да ти опиша колко много съжалявам сега. Щях да се справя с двете така, както и с едното. Всяка година изчислявам на колко години би било сега...
Сега щях да имам две пораснали деца, в училищна възраст. Почти на 33 съм - тепърва време да се радвам на живота.
Но, за съжаление, второ дете засега - а и май доста занапред не ми се очертава. А много бих искала.

И аз искам да те подкрепя. 
Смятам умишления аборт, когато не е продиктуван от медицински съображения, за убийство. Не съдя жените, които избират тази стъпка, само искам да посоча и друга алтернатива- ако смяташ,че няма да издържиш финансово, психически и всякак, дай детето за осиновяване. Тежко е, знам. Да отглеждаш дете без партньор до себе си също не е леко.

С кое точно я подкрепи?
Със съвета да даде бебето за осиновяване, с мнението си, че аборта е убийство или с това, че никак не е леко отглеждането на дете без партньор.
Ако аз съм в дупка и прочета подобно мнение, ще ида да се гръмна

Аз не понякога не издържам и психически и финансово, да си дам ли децата за осиновяване, как ще ме посъветваш  

моми4ета,благодаря за подкрепата ще ставам майка-термина ми е на 6.08. Бебето ве4е рита,а аз гордо разхождам порастналото си корем4е А колкото до осиновяването-може,но живот и здраве като си стъпя на краката с удоволствие бих осиновила,но да дам своето,дори не ми е минавало през главата!!!няма да е лесно занапред,но знам 4е ще се справя!

радвам се, че си взела решение и че си щастлива от него
късмет, търпени и възможно най-малко грижи ти пожелавам оттук нататък

няма да ти е лесно, но и няма нещо, което да е непреодолимо
а и най-големите грижи са несравними с това да си майка

Страхотно 
Сега се пази и си почивай много, щото зора ще дойде скоро 

Поздравления!

Браво на теб!

Горе главата и вярвай,че всичко лошо вече е зад гърба ти!

Тъкмо мислех да питам какво става с теб 
Поздравления миличка 
Лека бременност ти желая и едно здраво сладко бебче на финала 
Дръж ни в течение