самотни майки по желание

Какво означава егоистично?

С какво това създадено дете ще е по-долу от моето дете, което също де факто няма баща? Нищо, че аз не съм била самотна майка по желание, а съм станала такава по принуда. Какъвто и да е бил случаят, в крайна сметка и аз и другата майка се нареждаме от една и съща житейска страна.
Колко случаи има, когато биологичните бащи изобщо не се интересуват и не искат да видят децата си?

А и мен лично, като самотен родител, този въпрос малко ме обижда, защото някак обединява в себе си всички тези деца, които нямат бащи по една или друга причина.
Защото думата егоистично носи заряд, че детето родено така, по подразбиране няма да е щастливо, дотолкова че би било по-добре то да не е било създадено 

Отговаряйки ти правя още  доуточнения и привнасям още един нюанс към родителстването на жена, сама отглеждаща детето си:

1. Аз избрах да бъде майка като осинових детето си- за мен не беше важно правенето, а реалността, че има "направени" деца, които искат да имат майка и я очакват... там някъде!;

2. Не съм затворена за появата на татко в живота ни, но той не е "насъщна" потребност!;

3 Откакто имам дете никак не се чувствам самотна- акцентът за мен е върху майка!...

4. Любопитно ми е, а ти защо задаваш този въпрос-тема?

тая тема е много подобна на темата на марти_бебе.
виж някъде по-надолу.
няма нищо лошо и осъдително - за мен, това много кураж и сила, да се решиш изпредварително, а в последствие обстоятелствата да те доведат пак до това решение. или подобно.
аз ли4но, имам още малък ли4ен срок време (възрастов), да реша искам ли второ дете по този на4ин или не.
и след като така и така връзка нямам, и така и така съм в конфигурация майка и дете, където едно там и две. и колкото по-скоро, толкова по ще съм склонна. щото с растежа на моето и неговия ли4ен егоизъм и моят егоизъм по4ва да се повръща. та, с те4ение на времето може и да се размисля.
и в заклю4ение, след като нямаш задоволително партньорство и изгледи за такова - не знам някой тук да вижда бъдещето - няма нищо по хубаво от това да имаш поне дете, а за това как детето било емоционално осакатено от липсата на втори родител - е хайде няма нужда - децата се нуждаят основно от оби4, внимание и разбиране. съвсем по 4овешки.

Абе колкото и да твърдите,че детето не се осакатява до някаква степен,с липсата на единият родтител ...е не може да ме убедите(не че някаой да се чувства длъжен да ме убеждава  ).Тук бяха давали  такава програма за такива деца,и развитието им..еми доста от децата развиват някакви емоционални дупки в съзнанието си.
Разбира се,че ако хяма друг вариант ...ОК нямаш избор.Ама сам да го избереш като вариант,само щото часовника върти стрелките...еми да сте мислили бе(все пък ми е на акъла как една 40 годишна жена е нямала шанс да се пробва за семейство ,ама пустата кариера,или друга вманиа4еност е довела това до провал...)айде моля 

И Милк,въобще не е вярно- дет едно дете там са и две ...

Не съм искала да обидя никой с това. Просто не мога да отговоря на себе си, правилно ли е да си направиш дете с ясната идея, че го лишаваш от втория родител? Когато обстоятелствата са го направили, то тогава е различно, най- малкото заради това, че идеята е била друга.
Не искам да кажа, че детето ще е по- малко щастливо, не ме разбирайте така (аз също съм отраснала без баща, по други причини, но съм щастлив човек) .

На мен също ми звучи егоистично, когато все пак има някакъв шанс детето да има двама родители.
Просто така да решиш, че искаш дете и то да е само твое. И това го казвам от позицията на човек, който знае от личен опит какво значи да си на татко момичето и живял в семейство с двама обичащи се родители.
Защо да не направиш никакви усилия да осигуриш същото на детето си преди съзнателно да го лишиш.
Но това е принципното ми мнение.
Животът е шарен и затова не мога така лесно да каже за жена, за която това е единствен шанс да стане майка "ми да си мислила" и "това е егоистично и ненормално".
Не се имам за Бог, за да съдя.

някои имат шанс, други нямат такъв да имат пълно4ленно семейство.
и аз съм ме4тала за семейство със вси4ки фигури и 3 деца за разкош, ама няма.
е, като така и така синът ми е с баща неизвестен, що да нямам и второ със същия акт за раждане?!
нещо вредно? или зловредно?
или да зема първия мангасарян, щот да крещи по моите 4авета?!
а бе аре нема нужда от демагогии!
не знам аз на колко от вас пълноправните, децата ви полу4ават и половината от това което полу4ава моят син.
не говоря въобще за материалното. там нямам грижи, освен 4е си скъсвам гъза, ма то си е за моя сметка и умората и изхабеността.
говоря за свобода в емоционален план, и развитие с година и половина над връстниците му.
ми ай сиктир на схема, в която да режа от времето на дете ми заради някой друг.
аз не съм от компромисиращите.
или вси4ко или нищо.
просто не мерси на "ще замижа и с двете о4и, и гъза ще стисна, 4е да по голям кефа", ма да има некой с двата крака на масата за "татко"
* и да това не е задължително за двата крака на масата, ма ако може двата вдигнати крака да са мойте.
мдам.

а където е едно там са и две и където са две там са и три - едновреме за 4ерпаците е идело ре4, а що се отнася до семейство и деца - обикновено големите са си отмяна и помощ, ако ще и само и само да влезеш да се изсереш на затворена врата.
ае, хубава ве4ер на вси4ки ви.

и да допълня:
каси забременя омъжена. роди в процес на развод. и си гледа бебето разведена - все едно мъж нема.
* каси извинявай 4е те споменавам.
аз не съм се омъжвала, детето ми е планирано и съзнателно правено (4е и сефте, ей на за инкубатор съм, била родена), ма си изкарах 2/3 от бременността сама и си родих детето. и си го гледам, пак така.
я, едно евалЛа, тук да си рекна: евалЛа!
за шугарфрии нема да отварям тема.
за никси също.
за бърди и за нея.
за още емнайсе дето ве4е не пишат тука - ептен нема да мецна.

та между това което си искал, планирал и желал, до това което се слу4ва в живота ти - разликата е от небето до земята.
то е като да влезеш да раждаш нормално и да излезеш с 30 шева, 4е и секцио - я има такъв слу4ай, я няма - ма е същото.
вероятността да е самотна майка след даден етап време е толкова голяма, колкото и това 4е сезоните се сменят.
или да се разкъсва между дете си мъж дет нит да го удари, нит да го заплюеш - ма на да има татко!
ебем ти и таткото!

аааааа, и последно по темата - изследване на нам си кой институт (сефте съм съгласна с изследване) е, 4е:
жената е истински щастлива и реализирана с децата си, със или без мъж.

а това 4е "великата амбиция на всяка жена е да бъде оби4ана" (Мопасан) е съвсем друга бира.
това 4е някои се 4устват по добре в двойка - направо концентрат,
а пасторалния мит и картинка за щастливо семейство - 4иста мента.
без мастика!

и отново и за последно - някои теглят късите кле4ки.
* някои средните.
аз дълга кле4ка не съм имала късмета да тегля, ма па хубаво 4е не ми е средни4ка, 4е 4е ми средни4ка доживотно!

Милкано, душата ми напълни 'начи   

нали!
 

Ха! 

Аз тъкмо се канех да пиша, а то milk изчерпила темата   

...да се обади още една "пълна душа" 

Е те тва е истината!
И впрочем, Милки, че отдавна не съм ти го казвала, ама съм ти яко фен на стила!

И аз съм от тия с изтеглената къса клечка..., ама от най-късите, че детето ми е с увреждане...
Сърцето ми се обръща, щото в душата си искам да мога да се порадвам на здраво дете.., ама на - не ми стиска да родя второ дете със ясното съзнание че ще съм сама..., наистина сама - без помощ от никъде чисто физически, а и психически осъзнавам не бих се справила с бебе и увредено дете........................... 
Обичам много дъщеря си, но за 11 години от майчинството съм видяла само тревогата, страха от неизвестното, грижите, сълзите изплакани от безсилие... И не че никакви радостни моменти не съм имала с детето си, ама не е като да се зарадваш с пълно сърце...- винаги дълбоко вътре тъгата хвърля дългата си сянка...
А за плановете...., надеждите..., очакванията.... етц. - там пък изобщо не ми се говори....
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Има една поговорка: "Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си!".........

Затова ще кажа "Евала!" на всяка жена, която е направила съзнателния избор да бъде майка /самотна или не-самотна/.., защото този съзнателен избор е всъщност избор да даряваш любов.., а любовта е първостепенната предпоставка за емоционалното развитие на детето. Ей тва ми е на мене мнението!

...и аз знам, че и сама можеш добре да се похвалиш, ама я и аз, за по-сигурно и по на всеослушание: евалЛа и хип-хип-ура

*и наздраве също ми иде да рекна, ма ш стискам до истинско, че не се научих да получавам кеф от виртуално и заместители

Не съм чела всички мнения, отговарям директно на въпроса: ДА, ето ме, 30-годишната кариеристка, а това на снимката е симът ми, който вчера навърши 2години.
Няма никаква драма, никакви истории за разказване, не съм с нетрадиционни наклонности
Детето ми има баща, общува с него и няма данни да е осакатено по някакъв начин. Общително е, социално интегрирано, в близки отношения с роднините си и от двете страни.

Е незнам кой ми е истрил поста..по точно иконката- 
С него исках да изразя погнусата си от вулгаризъм на някои хора.Но да, те са самотни родители,и имат право да пишат колкото си щат дори и с най вулгарният език(неприсъщ между другото на една жена )...а моето малко иконче на отвръщение,се оказа трън в очите,и трябваше да се изтрие.
Ами за кой път все си казвам,къде съм тръгнала да се боря с вятърните мелници.....и пак продължавам да пиша тук..
Абе я...