Аз пазарувам, той търчи след децата 
- Публикувана: 11 март 2009, 20:36 ч.
- Последно мнение: 16 март 2009, 16:52 ч.
Аз и милото на пазар...
Така деееее, но кой ...
Ами предварително сме решили какво ще готвим за вечеря, т.е. просто го купуваме, ако имаме нужда от още нещо - прах за пране и подобни - също, имаме си марки, които предпочитаме, само слагаме в кошницата
Буклуци (шоколад, бисквити, торти и т.н. ) рядко, но пак, ако сме решили предварително с какво и колмо ще се освиним.
При нас той слага плодовете, салатите и суровото месо и зеленчуци за готвене, киселото мляко, а аз боклуците - кола, шоколад, чипс, солети, яйца , масло и прясно мляко, кори за баница и от време на време някой замръзен бълвоч за на бързо. После разбира се всичко ядем заедно ама на него му се лепи и дундавее пък аз пъпчасвам като пубертет, супер двойка сме 
Той за сметка на това има повече права като стигнем на касата - правото да плати. 
аз пазарувам по списъка и още 20 артикула извън него, а той е обиколил набързо, информирал се е актуално за предложенията, след което стои пред касите и звъни нервничко на тел. да пита какво още правя вътре.
с две думи - аз отговарям за доставките в къщи и слава богу - има всичко
- една от формулите за щастливо семейство
с две думи - аз отговарям за доставките в къщи и слава богу - има всичко
- една от формулите за щастливо семейство 
Обикновено като тръгнем заедно на пазар в един момент придобивам чувството, че живея с някакъв хибрид между Фред Флинтстоун и Бисквитеното чудовище. На Метро се разиграват големи Шекспирови драми, започващи с фразата: "Ту би ор нот ту би 10 палки луканка ?", и завършащи със :" Купувай каквото щеш, аз съм просто духът на будната ти съвест."
