Длъжна ли е жената да се грижи за домакинството и децата ?

не ми се вярва, колкото и по-известни дела да съм чул, все на майката ги присъждат независимо от желанието и възможността на мъжа.
предполагам, че случаите да останат при мъжа са само ако жена забегне или има някакви проблеми. но ако е здрава и си иска да си ги гледа .... абсурд.
всъщност може и да греша, знам ли .... ще ми се да чуя за дело при което децата са "отсъдени" на мъжа, не оставени от жената.

някои мъже се справяме добре, други не толкова
въпроса е принципен.

защо? ето това ми е въпроса.

Не знам колко трябва да е тъпа и некадърна една жена за да не може да си намери работа, която да и дава известна финансова независимост. .
[/quote]
Ей това изречение ме подразни.
Едно е да си в Дания, друго е да си в България. Не мога да съм финансово независима като учител в СОУ в Бг. И без собствен дом.
Аз съм домакинята вкъщи и за мен е нормално да е така, защото трудно може да ми се угоди- когато мъжът ми чисти, му намирам кусури. Не мога да се въздържа. И той на тези ларви лежи- защо да чистя аз, като ти го правиш по-добре?

За домакинството ако ще, но за децата е длъжна. Не разбирам, защо се смесват тези две неща.

С право се подразваш. Това са крайни и необмислени изказвания.
Аз например съм напуснала работа по принуда, защото детето ми е с по специфични нужди и нямаше как да съчетавам двете. А лятото, когато ще го изпишат от детската и след това на есен,когато ще е предучилищна само до обед , изобщо няма да мога да си помисля за работа. Но това е защото съм много тъпа. Дори не съм се сетила. 

Точно за България говорех, защото тук всяка жена, дори и най смотаната може да си позволи  финансово да е самотна майка. Държавата никога няма да я изостави. Друг е въпросът, че ще и е много трудно, но без покрив, храна и на студено със сигурност няма да остане. В България малко жени могат да си позволят да са самотни майки, особено ако нямат баба под ръка на която да се опрат. Демек, която да гледа децата докато майката върши мъжката работа да изкарва пари. С др думи бабата става майка, а майката - татко. В моето семейство така е било докато съм била малка примерно.
Все пак аз казах ИЗВЕСТНА финансова независимост. Това означава да си има пари колкото за себе си, да не иска от мъжа си за кафенце, за палтенце и т.н. Къщата се очаква да е на мъжа, както и разходите по нея. Учителската заплата е напълно достатъчна за тебе си, колкото мъжът ти да не те носи съвсем на гърба си. Това имах предвид, казвайки че имаш ИЗВЕСТНА финансова независимост. А за пълна такава е ясно, че е невъзможна с учителска заплата. Ама се очаква като си се оженила и си родила деца да си си направила предварително сметката, че ако не ти, то поне мъжът ти може да обезпечи финансово семейството. Аз никога не бих родила деца ако не мога да си позволя да ги отгледам или предварително не съм им осигурила условия за живот.
Наистина мисля, че дори в БГ ако една жена не обича да иска пари от мъжа си за нейни си лични неща винаги може да намери начин да си докарва някакъв доход с който да се чувства човек.

pasinet , като казваш, че няма да можеш да си помислиш за работа май имаш предвид конкретна работа. Аз нямах предвид, че задължително трябва да работиш работата си мечта, за много пари. А просто каквато и да била работа за каквито и да било пари. Човек ако има желание намира начин. Има камара варианти. Даже и семки на улицата да излезеш да продаваш пак ще изкараш за джобни. Това имам предвид, а не че си тъп, понеже не изкарваш много пари. За много пари, достатъчни да те направят изцяло независима никой не говори.

Няма такова нещо като известна финансова независимост. Когато живеех при родителите си и работех, може да се каже, че имах известна финансова независимост, но това е друго. Мама готвеше, а пък аз си давах парите за дрешки и бира.
Ако моите доходи покриват разходите за дома и детето ми и ми остават "и за кафенце, и за палтенце", значи аз съм наистина  финансово независима.
Както и да е. Между другото, и аз мислех, че ако се реша на стъпката ДЕТЕ трябва да съм финансово обезпечена. само че с времето разбрах, че това е едно много разтегливо понятие. Условията се променят. Сега например сме във финансова криза, много бизнеси се провалят, а детето е дългосрочна инвестиция. Много ясно, че ще направиш всичко, за да му осигуриш хляба.
Понякога е трудно да си намериш каквато и да е работа. Например не ме взеха за продавачка в магазин за хранителни стоки, "защото съм била виШисКа".
Отклонихме се от темата май.

Имам предвид никаква работа. Защото трябва да го водя сутрин и да го вземам на обяд. След това занимания с него  в къщи и при специалист.
А за продажба на семки не знам каква независимост би ми донесло това.  
А и мен не ме притеснява финансовата зависимост от мъжа ми. За мен е напълно нормално след като аз върша с желание всичко останало - домакинството и по голямата част от грижите по детето, той да поема финансовата част. И по отношение на моите джобни, и за останалото.
Преди като работех и не сме имали деца в повечето случаи сме работили заедно. След майчинството започнах работа, където вземах точно само за  джобни. Изобщо не си струваше да си губя времето и нервите за никакви пари, а детето ми и къщата да не мога да ги погледна.

pasinet, съгласна съм с теб. Това за известната финансова независимост го казах по конкретен повод, конкретен пост който вече и не помня какъв беше. Ако гледаш дете и къща това изобщо не значи, че не правиш нищо. Напротив, на практика вършиш най важните неща и затова според мен мъжът е ДЛЪЖЕН да те издържа. Има обаче мъже, които не мислят така. Не възприемат дом работа и гледането на дете като работа, казват ти най нагло, че е нормално да си гледаш детето и къщата, освен това едва ли не трябва да им плащаш наем, че живееш безплатно в къщата им и е върха на нахалството да очакваш и че ще ти дават пари за твои лични нужди. Сама трябва да си ги изкараш.

То, че сме длъжни да се грижим за децата си, длъжни сме! Защо иначе сме ги раждали. Може би въпросът трябва де "Длъжна ли е жената САМА да се грижи за домакинството и децата, при наличие на баща" или подобно. По този въпрос мисля, че ако една жена не работи /без основателни, обективни причини напр. сериозни проблеми със здравето/ и мъжът й осигурява прехраната на семейството, то тя би следвало наистина да е длъжна да се грижи за домакинството и децата.  В противен случай, когато и двамата са еднакво отговорни за материалната обезпеченост на семейството, би трябвало и двамата да са еднакво длъжни към домакинските задължения. Казано по- просто - щом аз работя наравно с него, защо и той да не се научи на чисти, да готви и т.н

Малко да разсмея NikiFin . Не съм се сетила това да му кажа, че ми дължи наем, защото живеем в моята къща. 

rozali, имаш много трезво мислене по този въпрос. респект

В нашето семейство всичко се прави с много любов, заради която не можем да делим 'женска' работа от 'мъжка' работа..

Никога, НИКОГА не ми е тежало домакинството или детето.
Домакинската работа я върша с голям кеф, защото искам най-доброто място за семейството ни, да е чисто, подредено, спретнато и винаги да има топла храна у дома, а не сандвичи и консерви.
Относно детето, предимно аз обгрижвах дъщеря си като по-малка, докато мъжа ми е цял ден на работа, нощно време пак аз бях на смяна Мъжа ми ми помага много за нея-винаги когато го помоля..

Всяка жена е длъжна да се грижи за децата, дома и семейството си...

Аз съм живият пример,била съм на 2 и половина,на баща ми са присъдени пълни родителски права(майка ми нито е наркоманка,нито алкохоличка,нито пропаднала жена),той си ме отгледа сам самичък,няма баби няма дядовци-неговите са починали и аз не ги познавам,на майка ми родителите не живеят в БГ...

Иначе по темата,никой на никого не е длъжен,при нас задълженията са разделени по равно,все още нямаме дете,но и когато дойде това време не смятам да си го гледам сама,а и помеждудругото да тичам с тенджерите,да пускам пералнята и със свободният си крак да бутам прахосмукачката,а да и след всички офанзиви да поискарам някой лев....в такъв случай мъж въобще не ми е нужен...

Никой с нищо не е длъжен в едно семейство, освен ако няма някакви клаузи в брачния договор .
Всеки от родителите носи отговорност за децата си, а останалото е въпрос на работа в екип и разпределяне на домакинските задължения.