Как се обучават птици в слонско училище

Да и аз си мислех, че това КАКВО трябва да учат е преди оценяването, но останах с впечатление, че вече сме решили проблема. От коментарите, които четох, ми се струва, че този въпрос не стои, по-скоро се задаваше въпросът КАК да ги учим.

На мен ми стана интересно какви са идеите ти.Стана ясно и какво мислят майките по въпроса с материала (вкл. и моя милост).Останах с впечатлението, че имаш нещо друго в предвид като материя и изобщо организацията на училището...колкото и фантастично да звучи, сподели с нас както обеща!
Пак да кажа - не решаваме проблеми, нали, очакваме друга - твоята гледна точка  !

Интересно предложение.
Като цяло има логика, ако работех като учител, нямаше да имам нищо против (но и аргументът за изходното ниво на учениците също е важен - да се оценява напредъка, а не само крайното ниво).

Значи, да направя едно уточнение. Аз още не познавам образователната система като родител. Предстои ми да имам първокласничка.
Познавам системата като дъщеря на учителка по литература в гимназиалния курс; и като преподавала английски за три седмици по време на педагогическата си практика. Учителите рядко използват оценките за наказание; по-скоро другото е факт, изкуствено надуване (до абсурд), за да бъдат харесвани от учениците - и на фона на това реалното оценяване изглежда като "пък тя ми провали бъдещето, какво като не съм се вяствал цяла година и пиша неграмотно". Като цяло - тази работа с оценките не ме кефи, много бързо измества реалната мотивация.
За външното оценяване: донякъде видяхме с матурите как изглежда това в български условия. Майка ми беше сред проверяващите. Разказваше ми доста неприятни неща, които ме карат да се съмнявам в обективността на подобни начинания. Да не говорим колко трудно се приема от учениците, които едни матури оплакваха като кой знае какво.

Анда,пак опираме до човешкият фактор...каквато и система на оценяване да има, ако учителите не са професионалисти и не се осъществява контрол...
За  добра мотивация  учителите биха имали ако професията е престижна, добре заплатена и имат възможности за въздействие върху учениците.В момента те приличат на жива радиоточка - освен да си приказват на който ги слуша и да изпитват от време на време, май други права нямат  .

Не е само до това "учителите да са професионалисти" (родителите много се различават в представите си за това що е учителски професионализъм!!!)
Организацията на подобни проверки не я правят учителите. Прави я министерството на образованието.
Оттам може да дойде например абсурдът да не се дадат самите условия на теста на проверяващите, за да могат да преценят дали един приблизителен отговор е верен или грешен, а да отмятат като машини според предварително зададени конкретни отговори; да е видно, че на даден ученик му е казано впоследствие вярното решение, защото е добавено с друг син химикал върху грешния, и т.н.

Да, сухичко става така...
А аз имах в предвид, че хората трябва да са достатъчно добре подготвени за учителската професия - да са педагози и да са минали някакви психотестове напр.Тогава биха оценявали правилно, обективно и професионално знанията на учениците при устни и писмени проверки.А тестовете...по принцип не ги одобрявам като единствена система за оценяване.Както писах преди - мисля, че е добре да се правят тестове в края на годината или срока, върху главните акценти на предмета и то само за сравняване на нивата в различните училища.За да не е прекалено стресиращо за децата и в същото време да не е фатално за нечие бъдеще.
Накратко - тестовете да са за коректив, а изпитите за оценяване на знания.Когато изпитваш човека можеш да го предразположиш и да изкопчиш каквото знае, а при теста - кой се притеснил, кой не разбрал, кой не допрочел и т.н....различни натури и характери, а тестовете обезличават хората.Но и могат да са от полза - ще научат на съсредоточаване, бързина, отсяване на същината на въпроса (например  ).

Това отново зависи от начина, по който е представен теста и как протича. В Англия също правят подобни тестове всяка година, но официалните са само на определени етапи от обучението. В началните училища децата почти не разбират, че правят такива тестове и подготовка за тях. В седмиците на тестове, някои училища отварят вратите си по-рано и предлагат безплатни закуски на децата, за да ги стимулира да дойдат по-рано и да не закъснеят за теста. Оценките от това препитване не са важни за ученика, а само за учителите и училището. Дават им вода и снаксове по чиновете. Синът ми се чувстваше много специален в този период и добре ухажван от учителите си След тестовете им организираха екскурзия, като благодарност за старанието им да представят училището

Децата са много индивидуални, за радост или съжаление, не се делят просто на слончета и птици и за да се постигне максимален резултат при обучението им, подходът трябва да е индивидуален. В училище с ограничен бюджет, а аз за такова с неограничен не съм чувала, това трудно се постига. Мисля всички ще се съгласите, че колкото и да е добър учителят, едно е да му се даде да работи с 10, 20 или 30 деца 

Учителите са хора, няма как да се абстрахират съвсем от чувства и усещания, винаги има субективност. Например, синът ми има много характерен начин на писане, доста развинтена фантазия и странни тълкувания. Последният му учител много харесваше неговия стил, но преди теста го помоли, ако може малко да поукроти фантазиите си, защото не е ясно, как би го възприел проверяващият работата му. Учителката му тази година е на друго мнение, но за щастие или нещастие, тук всяка година сменят учителите, догодина може пак да извади късмет

Merry, в това изречение е ключа.  Много са важни за училището. На база на тия тестове се правят националните класации на училищата, по тях родителите избират училища, по тях се определят дори цените на имотите (защото тука училищата са по местоживеене). И поне 3 месеца подготовката им е за тия тестове. И наистина са всяка година- бях дала линк в другата тема.
Може при вас да е различно и по различен начин да се провеждат, но тука стресът при децата е голям, защото последните 3 месеца само това набиват. В по- горните класове децата така или иначе учат за други тестове и тези не са такъв проблем като материал, но в началното училище бях свидетел.

пропуснала съм предишното ти изказване...
в местната образователна система е доста наблегнато на фактора 'fun'. много е важно в училище да има fun, да не скучаят, да не намразят ученето. при първите ми сблъсаци с тази концепция много се радвах, че децата ходят с удоволствие на училище. само че колкото повече време минава, толкова повече започвам да си мисля, че това не е чак толкова велико. то хубаво удоволствие и забава, обаче само това не стига. трябва и труд. няма особена забава в таблицата за умножение, за да я научиш трябва усилие. ако учителят е интелигентен и това му е призвание, а не начин за прехрана - идеално, намират баланса. но какъв процент от учителите са такива? и става така, че като се набляга на удоволствието от пребиваването в училището и не се поставят особено други изисквания в трети клас едва сричат и в пети не знаят таблицата за умножение. но имат огромен fun и от всичките похвали колко добре се справят с нещата и през ум не им минава, че главите им остават празни... та не знам. истината е някъде по-средата, но започвам да мисля, че когато златната среда не може да се постигне, дисциплина и високи изисквания са много по-важни в училището отколкото големия fun.

Естествено, че учителите са хора...и слава Богу  !За това казвам, че трябва много добре да са обучени и все пак колкото и да са индивидуални децата, смятам, че е важно да се научат да се съобразяват с общоприетите норми, защото те трябва да се нагаждат към различни среди и ситуации в живота си...Ако имаш финансова стабилност (например наследство, богати родители и др. благина) можеш да си позволиш да си индивидуален колкото си искаш, да проявяваш странности и да изразяваш себе си както ти се ще, но ако перспективата пред теб е да се доказваш и сам да уреждаш живота си, тепърва да градиш след себе си, задължително е да можеш да се нагаждаш и да се съобразяваш с нормите.Училището учи и на това...А методите на оценяване - явно е, че няма универсален метод, който да е 100% добър и подходящ за всички.Това е истината в живота - нагаждаш се, съобразяваш се, вървиш по утъпкани пътеки...

миз,  моите наблюдения и изводи са точно същите.
Затова китайци и индийци отвяват всички- по състезания, в университетите, в професионалната реализация, защото не им е fun, и защото знам родителите им как ги натискат като малки. Те са в другата крайност пък съвсем, но баланс е трудно да се намери, ако родителят не следи нещата по- изкъсо.

Нещо, което ми се струва по темата. Тука е разпространено домашното училище- родителят сам или с чужда помощ подготвя детето си вкъщи, а то се явява само на изпити накрая да покрие някакво ниво. Причините за такова решение може да са различни, но много често се случва с деца, които се справят отлично с материала и тъпчат на едно място в нормалното училище. Доказателства, че това са по- различни деца са непрекъснатите им отлични резултати на състезания и конкурси. Аз мисля, че най- голямата отговорност е на родителя да реши или да помогне на детето да се ориентира коя форма на обучение (или специализирано училище, както има напр в БГ) ще е подходяща за него. Иначе, и според мен, масовото училище решава проблемите на обществото като цяло, а не на конкретния индивид. Проблем в момента в БГ, мисля е, че не е напълно изчистена тази мисия на училището и честите смени  водят, меко казано, до объркване.

В същност, моята идея е, че е добре учители и деца имат сходна мотивация и да зависят от общите постижения.

Усещането ми към момента е, че има големи различия между целите на учителите, тези на децата и тези на родителите. А намеси ли се и МОН, става още по разнопосочно.
Ако си поставяме обща цел, вероятността да имаме по-добри резултати се качва.

Имате ли идеи как може да стане това?

Явно твърде много свързваме оценяване със стрес, нещо от което трябва да се отървем в един момент. Оценяването е много важно, ако искаме да има обучение, но в момента е ненужно стресиращо и за учители и за ученици. Акцентът се променя от "колко знам и мога", към "колко ще изкарам". Всички губим от това. Така че може наистина да не върши работа въвеждането на външно оценяване,

Как тогава да започнем да гледаме в една и съща посока?

Ами аз мога да ти кажа как го бяха решили този въпрос родителите ми - с пълно безразличие към бележника ми.
Затова пък живо се интересуваха какво сме учили, какво съм разбрала и какво могат те да ми доразкажат.

Трябва, миз. Току-що се връщам от тако парти по повод на това, че третокласниците са научили таблицата за умножение. Голямо вълнение, големи трапези, пиняти ... Видях и нови образователни материали - един филм за умножението например, където таблицата се пее и учи под ритмите на рап. В продължение на няколко седмици децата "печелеха" нов продукт за партито след всеки успешно изкаран тест за умножение със следващото число. И понеже (както знаеш) конкретно за математиката не разчитам на местното училище и не мога да съдя по състоянието на моя син за нивото на другите деца, отидох на това парти, ако мога, да се поориентирам. Докато гледах филма, се бях почти убедила, че може и като фън да се учи таблицата. Но в един момент като се оказах ръководеща  на бинго за умножение и  като започнах да задавам въпроси на групата деца, играещи бинго, се потиснах. Ами ... не си бяха заслужили яденето. Нищо чудно до 5-ти клас и наистина нищо да не знаят, ако няма кой да упражнява с тях тази таблица.
Що се отнася до истината - за мене в момента тя е, че няма идеална система, никъде по света. Въпросът е доколко нашите усилия като родители могат да компенсират това, което ни изглежда слабост за конкретните ни деца. Тук поне имам идея как да компенсирам, и го правя, доколкото мога.
П.п. Съпругът (понеже и той присъства на партито) ми предложи и друга интерпретация: че може би в стремежа си да спечелят, децата не можели да се концентрират достатъчно бързо във  въпросите на бингото. Може и да е прав, но аз все пак си имам едно наум. 

В местната образователна система е наблегнато всички деца да покрият определено ниво, независимо от интереси и способности. Едни деца могат да напредват и без фън, но други не. Целта на масовото училище е да положат основата за всички деца! Което дете има по-големи способности и интереси, се занимава допълнително извънкласно, а след задължителното образование до 16 години, продължава да учи. Това, което не е заинтересовано и само благодарение на интересно поднесения материал има вече някакви основи, на 16 просто спира обучението си.
Това се отнася особено за задължителната държавна, която само дава началото и се опитва да събуди интереса и желанието в децата за допълнително обучение