За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Верно, че звездичка е в отбора на луната и най-вече пълнолунието...

Момичета, не се извинявайте за зададени въпроси!   Никой не се е родил научен, всеки от нас си има собствен път, един е достигнал до една истина, друг до друга, трети все още е в процес на търсене на истината!... По-добре е да се споделя питанката, за да се достигне до някакъв отговор или познание, дори до съмнение, което също е полезно!
Не се притеснявайте да пишете, да питате, да споделяте! Както наскоро писа dennis - повече глави.... /трябва да импровизирам тук... /
Нали целта е да си помагаме в търсенето, в изясняването на нас самите и нещата около нас...


Tecra, радвам се, че си сред нас!   Благодаря ти за книгата! Не знаех, че има още една от Редфилд...

Reny27, Вела , приветки!  


fastuche Мисля, че неслучайно днес попаднах на този текст! От сърце ти пожелавам по-бързо да намериш своя път към прошката и да усетиш освобождаването и щастието след нея!

Аз вече съм писала как това стана при мен. Не съм го правила като mimina. Мисля и че няма смисъл, поне за мен. Знаех на кого имам да прощавам. Но простих на другите леко и неусетно, без да съм си го нарочила за цел. Просто един ден знаех, че не изпитвам никакви отрицателни чувства към никого... За мен ми беше по-трудно. Винаги човек прощава по-трудно на себе си. Затова си мисля, че е по-добре да се прости първо на другите. Така, вече с един товар по-малко, е по-лесно да се обърнем към себе си.

На себе си простих, когато направих връзката между събитията в живота ми и разбрах, че точно така е трябвало да стане, за да успея да проумея някои неща. А за съжаление точно чрез болката най-често си даваме сметка за нещата... Ако бях светица, нямаше да разбера нищо и нямаше да изпитам много неща...
Но всеки има свой път за достигане до прошката!



fastuche , наистина е чудесно да се постигне това, но някак си да се получи спонтанно! Ако постоянно внимаваме да не засегнем другиго, ще засегнем нашата собствена свободна воля! Трябва да се примирим с факта, че не можем да направим всички щастливи, не можем да бъдем полезни на всички. Нека опитваме да го правим, но без да накърняваме самите себе си и без да очакваме резултати!  

Reny27 , не се притеснявай да простиш в такива ситуации! И не трябва да се чувстваш виновна пред никого! Защото той чрез думите и действията си е наранил теб! Може на другия човек изобщо да не му пука, може дори да му харесва, колкото и странно да звучи /това е при хората, които искат да бъдат жертва/. Така че, прости му от себе си за това, което той на теб е нанесъл чрез отношението си към друг! Теб е подразнил, на теб е причинил болка! А другият, към който са били насочени думите - има своя воля на избор!

Така че не прощаваш от името на друг, а от свое име! А е най-добре, когато успеем да не се гневим! Гневът, както и не-прошката са насочени към нас, срещу нас....

Passiflora , същото си помислих и аз, докато пишех...  В случая избори и възможности ги приемам като едно и също!

Селестинското пророчество е първата, следва Десетото откровение, Единадесетото / Тайните на Шамбала/. А тази, която посочи  Tecra , доколкото разбирам е нещо като разбор на трите книги... 


Тук някои дървета напъпиха...  Чудесно е да наблюдавам волята за живот и растеж на листата, цветовете... Те не се страхуват, че утре може да излезе буря и да ги отвее... не си мислят дали ще бъдат красиви или не... нито колко живот им остава... нито дали ще завали дъжд, за да имат вода...

Тони,    благодаря!

Прииска ми се да споделя с вас нещо странно, дребно на пръв поглед, което ми се случи да изпитам днес и ме учуди донемай къде. 
Една моя грешка в работния процес, относително сериозна - някак усетих, че несъзнателно съм я обгърнала с обич, извираща от мен самата  Извиних се много учтиво и я поправих доколкото успях. Но странно за мен не изпитах и капчица вина, нито обичайната за мен паника, само знаех, че се извинявам съвсем искрено и съвсем искрено и всеотдайно дадох всичко от себе си - време и усилия за да я поправя по най-добрия начин на който съм способна.
Винаги съм изпитвала вина за грешките си. Дори и при искрено разкаяние и прошка от наранения от мен след това не съм успявала да си простя.

'Обичате' ли грешките си? Би следвало отговорът на всеки който се обича да е 'да', нали така?

mimina  би ли дала по-точни координати на този текст на Свияш за прошката. 
Първият ми досег беше с Тибетските Прошки на Алена, но някак не ми се горят листове в определен брой дни.  Ще трябва да се крия.

Благодаря ви момичета 
Честно да си призная и аз за себе си съм си давала такива обяснения, но иамах нужда да ги чуя и от вас. Което показва, че все още съм не достатъчно уверена в себе си   
Медитацията  за прошката , която Светлина беше пуснала  и на мен много ми допадна и често я практикувам, наистина действа много пречистващо. Също като мимина се връщах към детството си  по време на лека медитация , към най-ранните си спомени, към  училището , към студентските години , към всички онези спомени  които са били болезнени за мен и ме е било страх да се връщам там. Започнах , въпреки страха постепенно да преразглеждам една по една случките и ситуациите , които съм преживяла, да прощавам на другите и на себе си. И всъщност се оказа , че нищо не е толкова лошо или страшно и непоправимо, а напротив , осъзнах колко хубави неща са ми се случвали  и как всичко това е било заровено някъде дълбоко в мен от страх , страх да застана очи в очи със себе си .

fastuche, аз не бих отговорила с "да". Грешка е когато нараняваме някого, не мога да обичам това. Просто приемам, че не съм съвършена и допускам грешки. Грешките ми са като показател върху какво трябва да работя. Не обичам грешките си, но и не ги мразя. Вече ги наблюдавам и анализирам, задавам си въпроси защо съм я допуснала, какво ме е провокирало и как да не я повтарям.

Reny, радвам се, че си успяла да си спомниш хубавите неща!  А със страха ще се пребориш, вече си навлязла в решителния двубой! 

Аз имам подробен лунен календар и в него пише за всеки един лунен ден какво да се прави, какво не и т.н. Ако се интересувате мога да ви препиша някои неща.

Упражнение

Запишете описаното по-долу упражнение. След това прослушайте записа, затваряйки очите си. Призовете на помощ въображението си и се постарайте да видите тази история лично.

В това съновидение аз се оказвам след пладне сред приказно красива гора. В обкръжението на цялата тази красота се чувствам много уютно. Виждам дърветата, цветята и лъчите на слънчевата светлина. Виждам пеперудите и слушам ромона на реката. Отивам към тази река, където в сянката на голямо дърво седи старец. Този белобрад човек с добри, внимателни очи, излъчва светлина.
Сядам пред него в очакване, докато той забележи моето присъствие и ме погледне.
Питам: "Как излъчваш около себе си тази прекрасна светлинаи можеш ли да научиш и мен?"
Той отговаря с усмивка:
"Твоята молба събуди в мен спомен, тъй като преди време точно така видях своя учител и му зададох същия въпрос. В отговор той разтвори гърди и ми даде от сърцето си. Видях, че ярък пламък излиза от него. Тогава разтворих моята гръд и сложих този пламък в сърцето си. От този момент всичко в мен се промени, защото този пламък беше беззаветната му любов. Усетих пламъка на тази любов и той се превърна във всепоглъщащ огън.
Разделих тази любов, дарявайки с нея всяка клетка от тялото си. От този ден станах едно с моето тяло.
Реших да обикна своя ум. И заобичах всяка емоция, всяка мисъл, всяко чувство и всяко съновидение. Този пламък напълно трансформира ума ми и в отговор ме дари с такава огромна любов, че пламъкът запламтя още по-ярко. И сега не мога да не поделя тази любов с другите.
Реших да споделя своята любов с всяко дърво, всяко цвете, всеки стрък трева и всички растения в гората. Те отговориха на моята любов със своята любов.
И ние станахме едно.
Но моята любов все растеше и растеше и с нея растеше непреодолимата потребност да я споделя.
Затова реших да вложа по малка частица от своята любов във всеки камък, в почвата, във всеки метал на земята и те в отговор ме обикнаха.
И ние станахме едно.
А моята любов продължаваше да расте. И аз реших да даря с късче от тази любов всяко съществуващо на земята животно - от птицата, до котката и кучето. В отговор те ме дариха със своята любов и защита. И станахме едно. А моята любов се разрастваше все повече. Затова реших да обгърна с нея цялата атмосфера с нейните ветрове, урагани и смерчове и получих от тях ответен дар на любов. И ние станахме едно.
С това моята любов не свърши. Тя така се разрасна, че аз обърнах лице към небесата, където видях слънцето, луната и звездите и реших да ги надаря с частица от моята любов, а те ме обикнаха в отговор и ние станахме едно. А моята любов растеше и се разрастваше, затова реших да я споделя с всеки човек - със старците, мъжете, жените и децата. И ние станахме едно. Сега съм навсякъде, накъде да отправя своите крачки".

След това старецът разтвори с ръка гръдта си и откри пред моите очи сърцето си. И вземайки пламъка от сърцето си, той разтвори моята гръд и сърце и сложи в него този пламък.
Когато се пробудих и отворих очи, усетих, че този огън израства като огромен пламък.
Сега споделям своята любов с теб.
В този момент разтварям гръдта си и пред твоите очи се разкрива сърце. Вземайки от него дребно огьнче, аз разтварям твоята гръд и твоето сърце. Този огън от моето сърце е огън от самата Вселена.
Всичко това е съновидение ".

Прошката.
Аз в живота си не съм имала някакви моменти който да не искам да си припомня.Наранявали са ме хора,но това само ме е тласвало да крача напред.При мен прошката не дойде търсейки я,човек по човек,събитие по събитие,нито в хронологичен ред.Защото за мен това е вторачване,прилепване.Създаване на допълнително и никому ненужни чувство за вина.
Тя за мен идва от цялото ти сърце,става някак толкова всеобхватно и е така освобождаващо.Тя не е конкретно към някого и нещо.В един момент просто ставаш лек,безтегловен и освободен и знаеш с цялото си същество,че това каквото и да е било зад гърба ти е придобиване на опитност и си благодарен,не таиш обида,не се срамуваш от постъпките си.Приел си се.Разбрал си се и си се приел.Това е прошката 

fastucheбих ти отговорила точно като Пасифлора.Не бих отговорила с Да по същата причина  Браво за постъпката ти днес.Значи си успяла да видиш ситуацията отстрани,да поемеш отговорността за това и да направиш най-доброто на което си способна,за да поправиш грешката си без вина,без самокритика и без обиждане на себе си.Поздравления това си е голяма стъпка

прощаваш на човека , а не самото дейстие, което е извършил и с което е наранил.

За тези, на които им е трудно да простят:

От тук.

Как точно се правят тези Тибетски Прошки?

  Изненадвате ме с това колко усърдни искате да бъдете и изрядни,но всичко това идва от разума,не от сърцето.Дори след изчитането на милион молитви може да не си простите,дори след изписването на 1 тетрадка може да не си простите.Напротив може да се чувствате още по-виновни.Усетете го със сърцето си е моят съвет 

esme_bolger
Мислиш ли,че тези две неща могат да бъдат разделени?Да простиш на едното,а на другото не,означава отхвърляне,не приемане...съответно каква прошка ще се получи.Ще се получи натъпкване на това усещане много на дълбоко в душата,което ще изплува един ден в "цялата си прелест"

Вела срази ме в този линк информацията, с която се опитват да покажат разликите между човек и Бог  и ясно да ги разграничат А така много си говорим,че сме божествени същества в човешко тяло.

fastuche , искам да те поздравя и аз!  Направила си много важна крачка напред! Започнала си /или вече си го направила/ да се приемаш такава, каквато си! Това е много важно! Така преставаш да се ядеш отвътре с угризения и чувство на вина! Тази твоя енергия, която досега е отивала към тия негативни чувства и болката от тях, вече може да бъде насочена към нещо, което ти носи радост! Тази енергия от унищожаваща се, може вече да я направиш градивна. Защото когато енергията се използва за потушаване на болка, мъка, страх - тя се изчерпва. Няма откъде да се зареди. Забелязвали ли сте колко млади хора имат измъчен състарен вид?... А когато енергията се насочва към положителни неща - радост, щастие, любов - тя се зарежда от тия емоции и не се изтощава, напротив, става повече, по-силна. Защото все повече се зарежда.   

Понякога се бъркаме в чувствата си. Особено в такива моменти, когато ни се случва нещо ново, непознато досега. Когато си усетила промяната в теб - че твоята грешка днес е била приета без чувство за вина или гняв към теб самата, - ти си се почувствала щастлива. Усетила си любов. Това, което често споменаваме, че в един момент започваме да изпитваме любов към всичко. Затова си останала с усещането, че си заобичала тази грешка. Ти си заобичала промяната в теб и промяната в отношението ти към грешките, които правиш. А това наистина е чудесно! Продължавай все така! 

И не се страхувай да се радваш на такъв момент. Това е една съществена промяна при теб, наслади се на радостта, която ти е донесла! По този начин ще придобиеш повече увереност и още по-силно желание да продължиш с тия промени и работата над себе си.  Пишеш, че тази случка не е нещо съществено, но ти е направило силно впечатление именно защото си успяла да преодолееш нещо, което за теб е било негативно и нежелано.

Passiflora  

dennis , благодаря ти за това съновидение! 
При теб това чудо "прошка" е станало по най-красивия начин! Аз за разлика от теб си носих няколко години обидата и болката от някой. Но при мен времето лекуваше, също от само себе си 



Много си права за това! Прекалено сме привикнали да се съгласяваме с неща идващи отвън - мнение, книга, филм.... А е добре поне част от това, което достига до нас да преминава през нашата призма на съмнението. Иначе може и да се побъркаме с всичката противоречива си информация... А най-важното - наистина от сърцето трябва да идва!

Това, което четем или чуваме често е невярно. Всеки автор има своя истина. Добре е, че в един форум се пречупват различни мнения и някой може да разбере, че досега е грешил в мнението си.

Вела, надявам се няма да ми се разсърдиш, но ще е добре да забравиш този начин на прошка. Този начин не може да бъде ефикасен! Помисли си само:


В първите две точки се набляга на свършена работа. Няма защо нито да мислим вече над това, което е останало в миналото, нито да си губим времето да го пишем...
В трета и четвърта точка се говори за всичко друго, но не и за прошка!

Как може някой да си прости, след като напише на лист нещата, които не би могъл да си прости или не биха могли да му простят?! Ами той открито вече заявява, че това е невъзможно да стане! Той изписва на лист Аз не бих могъл да простя това и това... Е, как да стане тогава тази прошка, след като той декларира пред себе си, че това е невъзможно?... 

Днес, в много точен за мен момент попаднах на нещо, което би могло да бъде полезно за тия от нас, които не успяват да простят на другите, както и тия, които се гневят някому. /Amitola  /


НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.