За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Dennis, благодаря че ми напомни за условността.    Така сме заучени да научаваме истините от учебници и сме свикнали да приемаме твърденията на признати специалисти за единствено правилни, особено в моменти на вътрешен дисбаланс.

За вътрешното дете - докато четях поста, си мислех, че То всъщност съм Аз почти винаги когато общувам с моята щерка например или с някое друго детенце. Нали на практика, за да имаш пълноценна връзка с едно дете трябва да станеш дете т.е. да позволиш на детето в теб да се прояви.  От една страна е страшно забавно, от друга научаваш много за себе си, докато строго логичният дисциплиниран възрастен е в почивка. Като че ли предпочитам повечко време да отделям на това дете.  Как е при вас?

Зрелостта идва чрез все повече и повече и все по-дълбоки и по-дълбоки преживявания на живота, а не чрез избягване на живота. Като избягваш живота, ти си оставаш в детинското състояние.
Като казвам да бъдеш като дете, нямам предвид да се държиш детински. Детето трябва да се държи детински, иначе ще пропусне това велико преживяване на детството. Но дали си млад или стар, детинщината просто показва, че не израстваш. Да бъдеш като дете е нещо съвършено различно. Какво означава това? Първо - детето е винаги тотално - каквото и да прави детето, то бива погълнато от него, то никога не е от части въвлечено. Ако събира морски раковини по плажа, всичко друго просто изчезва от съзнанието му и всичко, което го интересува, са морските раковини и плажът. То е погълнато от това, напълно се е изгубило в него. Това качество на тоталност е едно от основните неща в това да бъдеш като дете. Това е концентрация, това е интензивност, това е цялостност.

И второто нещо: детето е невинно. То действа от състояние на незнаене. То никога не действа поради знание, защото няма такова. Вие винаги действате поради знание. Знанието означава минало, знанието означава старо и разказано, знанието означава това, което си насъбрал. А всяка нова ситуация е свежа, никое знание не е приложимо към нея. Не говоря за инженерство и технология - там миналото е приложимо, защото машината си е машина. Но когато се държиш в човешка атмосфера, когато общуваш с живи същества, никоя ситуация не е повторение на някаква друга. Всяка ситуация е уникална. Ако искаш да действаш правилно в нея, ще трябва да действаш чрез състоянието на невежество, подобно на дете. Не внасяй своето знание в нея, забрави цялото знание. Откликвай на новото по новому, недей да отговаряш на новото от позиция на старото. Ако отговорът ти идва от старото, ще пропуснеш: няма да има мост между теб и това, което се случва около теб. Винаги ще закъсняваш, винаги ще пропускаш влака.

Хората все отново и отново сънуват влака, и винаги го пропускат. В съня си човек все тича и тича, стига на гарата и тъкмо когато стига, влакът тръгва. Този сън се случва все отново и отново на милиони хора, това е един от най-обичайните сънища Защо този сън непрестанно идва на милиони хора по света? Те пропускат живота. Те винаги закъсняват. Винаги има някаква пролука. Те се опитват, но мостът никога не се изгражда. Те не могат да навлязат в каквото и да било, нещо ги възпира. Какво е то? Знанието е това, което ги възпира.
Аз ви уча на невежество. И като казвам да бъдеш като дете, имам предвид винаги да продължаваш да учиш, никога да не ставаш ерудиран. Знанието е мъртъв феномен, ученето е активен процес. И учещият трябва да помни следното: той не може да действа от гледна точка на знанието.

Тъй че първо, когато казвам да бъдеш като дете, имам предвид да бъдеш тотален. И второто нещо е да не спираш да учиш, да действаш от състояние на незнаене. Ето това е невинност: да действаш от позицията на незнаене.
И третото и последно нещо : детето има едно-единствено качество на упование - то иначе не може да оцелее. Когато едно дете се роди, то се уповава на майката, на майчиното мляко, уповава се на това, че млякото ще го нахрани, че всичко ще бъде наред. Неговото упование е абсолютно, не съществува съмнение за каквото и да било. То не се страхува от нищо.
Ако можеш да разбереш какво е упование, ако можеш отново да научиш пътищата на упованието, едва тогава ще разбереш какво е божественост, едва тогава ще разбереш какво е истина.

Съмнението е вратата към нещата. Упованието е вратата към твоето същество. Божествеността е възможна само чрез упованието.

ОШО

tonimar ,много интересни неща казва Ошо 
Страшно ми е интересна тази тема за вътрешното ни дете и темата за чувствата и емоциите.Колкото повече чета и разбирам неща,толков аповече разбирам,че съм стигнала едва повърхността на нещата.
fastuche и мен моето мъниче ме кара да намирам лесно и бързо пътя към моето вътрешно дете 

Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.

Емоциите са по същество експлозии на неразбиране, които ясно усещате в тялото си. Чувствата, от друга страна, имат друга природа и се усещат по различен начин. Те са по-тихи от емоциите и представляват нашепвания на душата, които стигат до вас под формата на нежни тласъци, вътрешно познание или внезапно интуитивно действие, което по-късно се оказва, че е било много разумно.
 
Емоциите винаги са свързани с нещо интензивно и драматично. Помислете си за пристъпите на безпокойство, страх, гняв или дълбока тъга. Емоциите ви обземат напълно и ви извеждат от духовния ви център. В този смисъл, емоциите са като облаци, които закриват слънцето.
 
С това не искам да кажа нищо против емоциите. Те не бива да бъдат потискани, защото са много ценни като средство за по-съкровено самопознание. Но искам да подчертая отново природата на емоционалната енергия: тя е експлозия в резултат на неразбиране. Емоциите значително нарушават вашето равновесие.
 
Чувствата, от друга страна, ви водят към по-дълбоко навлизане в себе си, във вашия център. Те са тясно свързани с това, което вие наричате интуиция. Чувствата изразяват едно по-висше разбиране – разбиране, което надхвърля както емоциите, така и ума.
Чувствата произхождат от една нефизическа сфера извън тялото. Затова не са така ясно локализирани на едно място във физическото тяло. Помислете си какво се случва, когато имате усещане за нещо, атмосфера или настроение, или когато имате предчувствие за някаква ситуация. Налично е едно вътрешно осъзнаване, което идва сякаш отвън, а не е реакция, произтичаща от вас по отношение на нещо външно. Това осъзнаване идва „от нищото” (или „като гръм от ясно небе”, както красиво сте го изразили в тази фраза). В такъв момент можете да почувствате отваряне във вашата сърдечна чакра. 
 
Има много моменти на подобно вътрешно осъзнаване. Например, когато „узнавате” нещо за някого, без наистина да сте говорили с него или нея; или  усещате нещо, което после играе важна роля във вашата връзка с някого. Тези неща не могат лесно да бъдат изразени с думи – „просто едно чувство”, а това, разбира се, не е лесно разбираемо за ума. (Това са моменти, в които умът ви се настройва скептично и ви казва, че си въобразявате или полудявате.) 
 Когато сте тихи и спокойни, тогава можете да почувствате с цялото си същество това, което е добро за вас във всеки даден момент. Взимането на  решения въз основа на емоциите означава че го правите от една нецентрирана позиция. Вие трябва най-напред да се освободите от емоциите и да влезете във връзка с вашия вътрешен център, откъдето можете да получите яснота.

Емоциите не бива да бъдат отричани или потискани. Те са жизнено важна част от самите вас като човешки същества и затова трябва да бъдат приемани с уважение.

Емоцията може най-добре да бъде разглеждана като енергия, която идва, за да ви лекува. Затова е от значение да не сте напълно погълнати от нея, а да сте в състояние да я разглеждате от неутрална позиция. Важно е да останете съзнателен. Или може да се каже по следния начин: човек не трябва да потиска емоциите си, но не трябва и да потъва в тях.

Най-доброто нещо, което можете да направите с емоциите си е да ги допуснете в себе си, като почувствате всичките им аспекти, но без да изгубвате самообладание. Вземете например гнева.
Нека да го обясня с помощта на един пример.

 Детето ви си е ударило коляното  в масата и наистина се е наранило. То е разтроено, вика от болка и ритва масата в яда си към нея. Детето ви смята, че масата е източникът на болката. 
Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителят първо ще помогне на детето да назове това, което изпитва: „Ти изпитваш гняв, нали – и те боли, така ли е?”. Назоваването на емоцията е много важно. Така прехвърляте основанието за проблема от масата към самото дете. „Причината не е в масата, ти си този, който изпитва болка и гняв. И аз разбирам твоите емоции!”
Родителят обгръща емоцията на детето с разбиране и любов. От момента, в който детето се почувства разбрано и прието, гневът му постепенно се стопява. То все още може да усеща физическа болка, но съпротивата срещу нея и свързания с нея гняв изчезват. Детето вижда състрадание и разбиране в очите ви – това го успокоява и утешава емоционално. За него масата, която е била причина за емоциите му, вече няма това значение.
Като прегръщате емоцията му с разбиране и състрадание, вие премествате фокуса на детското внимание отвън навътре и така учите детето да поема отговорност за своите емоции. Вие му показвате, че неговата реакция към външната причина не е нещо установено, а е въпрос на избор – можеш да избереш разбирането или неразбирането, борбата или приемането. Имаш право на избор.


Много важно е да се свържете с тези емоции съзнателно и да осъзнаете гнева, тъгата и всяка друга интензивна енергия вътре във вас. Но в даден момент трябва да поемете отговорност за емоциите си, тъй като те конструират вашите реакции към външните събития.
Да бъдете центрирани, в състояние на яснота и духовен баланс, означава, че поемате пълна отговорност за всички емоции, които са вътре във вас. Тогава можете да различите емоцията, да кажем на гняв, вътре във вас и в същото време да кажете: това е моята реакция към определени събития. Аз се отнасям към тази реакция с разбиране, но същевременно възнамерявам да се освободя от нея.
............

Как се справяте със своите емоции? Твърди ли сте към себе си? Понякога, когато се чувствате ядосани или тъжни, налагате ли си дисциплина, като си казвате: „Хайде, стегни се и продължавай напред”? Потискате ли емоциите си? Смятате ли, че самодисциплинатa e нещо добро и необходимо? Кой ви е учил на това?Или отивате в другата крайност? Потъвате ли напълно в емоцията, без да имате желание да излезете от нея?

 
Животът в края на краищата не се състои в това да си прав, а да бъдеш свободен и цялостен. Отказът от стари емоционални модели, които са се превърнали в стил на живот, е нещо много освобождаващо.

Същността на духовното израстване е в това да не потискате нищо, но същевременно да поемете пълна отговорност за него. Аз чувствам това и това, избирам такава и такава реакция, за да мога да я излекувам. Поискайте своето майсторство – това всъщност е моето послание.
Приемайки всичко, което се намира вътре във вас, вие се издигате над него и ставате негов господар. Майсторството се отличава както със сила, така и с нежност. То позволява на много неща да съществуват, едновременно.
 
Няма външни инструменти или средства за премахването на тези емоции. Чрез осъзнаването им със сила, решителност и състрадание, те ще могат да бъдат освободени.
 
Да станете емоционално цялостни и свободни е едно от най-важните условия за духовното ви израстване. Искам да завърша със следното: не правете това по-трудно, отколкото е.
Духовният път се отличава с простота.
Става въпрос за любов към самия себе си и за вътрешна яснота. Не се изисква някакво специално познание или ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е необходимо за вашето духовно израстване, се намира вътре във вас.
 
В момент на тишина, обърнете се към своята чувствена страна. Нека тя ви каже кои са онези неща вътре във вас трябва да бъдат изяснени и изчистени. Доверете се на своята интуиция. Работете върху това. Вярвайте в себе си. Вие сте господар на своя живот, господар на своя уникален път към любовта и свободата

dennis , благодаря ти!

Нашите емоции и чувства ръководят живота ни малко или много. Всъщност... доколкото го позволим ние. Трудно май се възприемаме в ролята на градители на собствения си живот! Какво беше писано затова в "Разговори с Бог":

И все пак запази убежденията си, и остани верен на стойностите си, защото те са стойностите на родителите и прародителите ти, на приятелите ти и на обществото ти. Те формират структурата на живота ти и да ги загубиш би значело да разплетеш тъканта на изживяването си. Но ги подложи на проверка една по една. Прегледай ги частица по частица. Недей разрушава къщата, но огледай всяка тухла и смени онези, които изглеждат строшени, и които вече не подкрепят структурата.
Идеите ти за редно и нередно са просто това – идеи. Те са мислите, които образуват формата и създават същността на това Кой Си Ти. Може да има само една причина и една цел за промяна на някоя от тях: ако ти не си доволен от Кой Си.
Само ти можеш да знаеш дали си доволен. Само ти можеш да кажеш за живота си: “Това е моето творение, от което съм доволен”.

Успяваме ли да сътворим своята къща, лично наше творение, където да се чувстваме така, както ни се иска?

Тази смяна на тухлите ни изглежда доста сложна и непосилна. Не искаме да накърним някой, не искаме да пренебрегнем, да видим сълзи в отсрещните очи... Или просто не успяваме да се отделим от втълпените ни неща като чувство за вина, грях, егоизъм.....

Напоследък често разговарям и си мисля, за проблемите ни с родителите. Вече сме ги обсъждали, когато ставаше въпрос за прошката, но тия проблеми не опират единствено до това да им простим и те на нас. Както и след години няма да става въпрос само децата ни да ни простят...

Доста от нас живеят или както са научени, или за да не засегнат родителите си...- живеят техния живот. Други - обратно - живеят в опита си да имат различен от техния живот. И годините си минават в подчинение на волята или протеста към родителите. Животът на родителите ни също така си е отишъл - да се докажат пред майка, свекърва, баща, свекър..... Да ги зарадват или да ги убедят в своята правота.... Докога? Къщата ни се руши тухла след тухла, а ние цял живот доказваме нещо на тия, които са ни създали, или живеем с идеята "каквото и да е, но различно от тяхното"!

А най-страшното е, че или не осъзнаваме това, или се страхуваме да споделим, а още по-малко - да променим. И така продължаваме да залитаме в доказване, по-точно да тъпчем на едно място.

Сигурно когато родителите ни вече не са живи, ние влизаме в техните роли с нашите деца.
Забелязали ли сте - дори с месеци да не виждаме родителите си, ние действаме или по начин да бъдем по техния стандарт, или обратното на техните характери.

Има ли нужда от всичко това и всички тия години?

Много лесно! Като се забавляваш и играеш с децата! Много е забавно, отстрани може да изглежда странно, но щом възрастният веднъж преодолее това свое смущение от там нататък всичко става от самосебе си. Днес примерно несъзнателно тръгнах да ходя по бордюрите на тротоарите, все едно ходя по греда. Като малка това ми беше едно от любимите занимания и днес съвсем несъзнателно го направих пак. Като се усетих и в първия момент си помислих "Какво ще си кажат хората?", но после си казах "Каквото си искат! Важното е, че на мен ми е забавно!" И продължих. Явно детето в мен започва да се пробужда и да се проявява без да иска разрешение. Преди няколко дни когато си правих дневното кросче, стигнах до една поляна с трева и пробягах през нея, нищо, че в главата ми още си седеше мисълта, че мога да настъпя някоя змия. 

Помни, че настоящето съдържа цялото минало, настоящето съдържа и цялото бъдеще. Фактически настоящият момент е вечен: нищо не идва и нищо не си отива. Той е винаги тук; само ние пристигаме и си тръгваме, само ние идваме и отминаваме. Реалността е винаги там - във вечността. Разграниченията на минало, настояще и бъдеще са разграничения в собствените ни умове, защото ние не можем да видим цялото. Очите ни са много, много малки. Прозорецът ни е твърде малък, затова можем да видим отделни части.

Забелязвал ли си, че дори и когато гледаш едно малко камъче, ти не можеш да го видиш в неговата цялост? Когато гледаш едната страна, другата е скрита за теб. Ти знаеш, че цялото камъче е в ръката ти - то просто е върху дланта ти, но ти не можеш да видиш. То е толкова малко камъче, но ти не можеш да го видиш в неговата цялост с един поглед. Първо виждаш едната страна, след това го обръщаш и виждаш другата страна, но никога не можеш да видиш и двете страни едновременно. След това, просто във въображението си, ти съединяваш двете страни и мислиш, че познаваш цялото камъче. Ако не можеш да видиш едно малко камъче в неговата цялост, как можеш да видиш реалността в нейната цялост? Ти виждаш само части от нея.

Поради този ограничен кръгозор това, което е преминало пред очите ти, се превръща в минало, това, което още не е преминало, но ще премине, е бъдещето, а това, което преминава точно между двете, е настоящето.

Ако има Бог - казвам "ако" заради вас, а не заради мен, - ако има Бог, не може да има никакво минало, защото нищо никога няма да премине отвъд Неговия кръгозор. А не може да има и никакво бъдеще, защото не може да има нищо, което да не е вече в Неговия кръгозор. За Него ще има само настояще.
Ошо

Passiflora, това е чудесно! Добре е, че вътрешното ти дете е по-силно и настоятелно, от мисълта за хорското мнение!
Аз откривам вътрешното ти дете и в подписа ти

намери ли отговор как да се излезе от този омагьосан кръг?
отказвам да живея чужд живот.
как да се справя с натиска, който ми се оказва... т.е. опитват се да ме вкарат в "руслото"?

Привет!Благодаря за хубавата тема!На много мой въпроси намерих отговор тук при вас и книгите,но напоследък се сблъсквам с един израз-'Няма ненаказано добро'-и немога да намеря логично обяснение. Та нали тя е в основата на човешките отношения.Нека да намерим заедно отговор на този въпрос.

В стремежът си да угодя на всички  се загубвам в реалността и ме е яд на самата себе си! Не знам, но  когато се възпротивя на всичко това-ставам лоша за околните, но пък за себе си се чувствам комфортно!А иначе съобразявайки се с околните, преглъщам и се нервирам!!Просто не мога да намеря златната среда!! 

asyalein , аз за себе си разбрах, че омагьосаните кръгове са няколко. Ти искаш да се измъкнеш от постоянни натягания, спорове, кавги - за това как ти трябва да живееш според техните разбирания. Чудила съм се дали и доколко всеки родител е убеден в правотата си докато намила сол на вече порасналите си деца...

Дълги години водих открита война, в която бяха включвани различни хора - волно или неволно за тях. Накрая успях да изляза от този кръг, когато отидох надалече и за дълго време /до ден-днешен/. Но тогава разбрах, че съм излязла само от единия кръг. Започнах да виждам в себе си характера, от който се възмущавах през годините... Частично разбира се , но достатъчно, за да ...се шокирам в началото. Дадох си сметка, че въпреки, че съм се отървала от редовните ситуации, аз не съм излязла напълно от връзката родител-дете. Част от родителя вече беше в мен и понякога се проявяваше по същия начин като самия родител... Започнах да се наблюдавам и продължих да работя за вътрешното си Аз и неговата проява. Пак казвам, че тук не става въпрос за прошка, а за свободата да живеем, както на нас ни се иска, а не живота на родителите си. За правото на избор става въпрос. Просто нашият избор е по-различен от техния поне на този етап, на тази възраст...

asyalein , при разговорите ми и наблюденията ми, разбрах, че "справянето" зависи от характера на човек най-вече. Някои - като мен - скачат в открита защита на собствената си позиция. Няма край. Нито едната страна прави крачка встрани, нито другата. ...Други хора предпочитат да се съгласяват пред родителите с всичко, знаейки, че после ще правят това, което искат. Също няма край, но е по-безболезнено мисля. Поне не се стига до сълзите на майката или плесването зад врата на бащата.... Има трети вариант, доста краен и груб - пълно прекъсване на взаимоотношенията.
Мисля, че нито един не е достатъчно добър изход от ситуацията, от омагьосания кръг.

Чудесно е, че не искаш да живееш чужд живот, че го осъзнаваш!  С това първата крачка е направена! ...Опитай да приемеш натиска не като такъв! Моя приятелка често ми напомня притчата за Буда /благодаря ти / - писана е в една от двете теми. Един дълго време се опитвал да ядоса Буда, да го разяри... Накрая се изморил от напразните си опити и го попитал: "Буда, защо по никакъв начин не мога да те ядосам?" А Буда му отговорил "Ти искаш да ми дадеш нещо, а аз отказвам твоя "подарък" и ти го връщам!" /Извинявам се за неточния преразказ/

Та, asyalein, откажи да приемеш техния "подарък", това, което те искат да ти дадат в опитите си да те вкарат в руслото... Вътрешно в себе си откажи да го приемеш. Оттам нататък какъв избор за реакция ще вземеш - не знам. Важното е да не приемеш емоционално това, което те ти "навират" като подарък. Знам, че когато се събудят емоциите, после е трудно да реагираш по начин, по който би ти се искало. Така омагьосаният кръг продължава вечно. Вътрешно в себе си си кажи в такава ситуация, че думите им са нещо тяхно, което искат да ти подарят, но са нещо, от което ти нямаш нужда, нещо, което не искаш.

Друго на този етап не ми хрумва. Може след празниците да се включи друга идея от други четящи и пишещи.

Danatea, привет и на теб!  Този израз чувам за първи път. Ще си помисля. Засега само ще копна част от "Разговори с Бога, която снощи писах в другата тема:

Не можеш да създадеш нищо(предмет, събитие или каквото и да е изживяване) извън Божия план. Защото Божият план е ти да сътвориш нещо – всичко, каквото поискаш. В тази свобода се състои изживяването на Бога да бъде Бог и това е изживяването, заради което създадох Вас… и живота.
Зло е онова, което наричате зло. Даже към него изпитвам обич, защото само чрез онова, което наричате зло, можете да познаете доброто; само чрез онова, което наричате работа на дявола, можете да познаете и да свършите работата на Бога. Аз не обичам топлото повече от студеното, високото повече от ниското, лявото повече от дясното. Всичко е относително. И всичко е част от нова, което съществува.
Аз не обичам “доброто” повече, отколкото обичам “злото”. Хитлер отиде на небето. Когато разбереш това, ще си разбрал и Бога.

Мисля, че и доброто, и злото, ако ги погледнем като понятия със значението, което им даваме, могат да бъдат "наказани", ако гледаме от такъв ъгъл. Всичко зависи от нас, от илюзията, в която живеем, от въртенето на балерината...


didiela, сама знаеш, че когато престанеш да се опитваш да угодиш на всички /което никога не е възможно/, ще се чувстваш добре. Остана да премахнеш в себе си неща като съвест, желание да се харесаш на някого, а не на себе си, да правиш хората около теб щастливи, пренебрегвайки своето щастие...