Баща ми заплашва да убие майка ми...

Съгласна съм с авторката.Не му позволявайте да ви тормози.Ами ,ако наистина е изпушил психически и има намерение да направи нещо?Вземайте мерки докато е време.

Тъкмо напротив! Няма нужда да предприемате никакви подобни действия.
Официална жалба до полицията от майка ви ( в ПУ по постоянен адрес) и отделно подобна от вас, за системен тормоз и заплахи (в района в който живеете вие).  Всяка една от вас да направи отделна жалба. Посъветвайте се с адвокат дали е необходимо да се обърнете към прокуратурата.

При обстоятелствата,които споделяш,този брак отдавна е трябвало да бъде прекратен.Той няма никакъв шанс и на твое място бих решила нещата окончателно,за да не се превърнат в постоянен дългогодишен кошмар.Говорете с адвокат,какво би могла да запази майка ви от общото имущество-пари,дом,все пак не може да живее само при вас и сестра ти,и адвокатът да депозира молба с искане баща ви да не доближава майка ви,описание на заплахи и т.н.
За мене това е единственият вариант да помогнете на двамата си родители(спасявайки ги един от друг) и на себе си.Всичко останало ми се вижда краткотрайно и неефикасно,даже опасно.Ако пратите мъж,който да поговори с насилника,може да се стигне до скандал и побой и заради един луд да вкарате в беля помагача.Полицията може да го привикат при подадена жалба,да го посплашат за малко,и като му мине страха,пак ще започне да  заплашва.Вие със сестра си,т.е. децата му,е излишно да му говорите.Нормален родител би разбрал какво ви причинява и не би го правил.За мене решението е само едно-развод.Дано можете да си го позволите.
Успех и дано всичко да приключи бързо и благополучно!

и аз съм съгласна с това мнение  най  добре адвокат .

Била съм пряк свидетел на подобна случка!Когато дойдоха полицаите казаха, че нищо немогат да направят ,това са семейни проблеми и да се оправят хората сами. Може да се напише жалба, но ще я забутат някъде ,където само ще събира прахта.

Не е приложимо в случая. Докато съдът се произнесе с някакво становище, човека може да сътвори куп проблеми. Просто процедурата е тромава и мудна, а лицето не се държи в неведение, което увеличава риска за семейството в пъти. 

Нека авторката да се включи и да каже какво решение са взели?Какви мерки са предприели?Така може да помогне и на други попаднали в подобна ситуация.

След като пред децата и мъжете ви може да се държи мило и нормално,той вероятно ще успее да заблуди и психиатъра,че си е напълно нормален човек с проблеми,каквито всеки има.Не ми се вярва да го освидетелстват и започнат да го лекуват,но пробвайте.Просто си нямате идея на какви циркове и подвизи са способни хора,обсебени от някаква (зла) идея.Много са коварни,двулични и лицемерни,така извъртат нещата и такива интриги плетат,че за хората те са нормалните,а вие-лудите.Опасни са.Напълно вярвам на авторката,че може да убие,пък ако ще после и той да изгние в затвора.Навил ли си го е веднъж на пръста,няма да се откаже.И да-или си с него,или си му враг.Оплитат най-близките си хора в този кошмар и хич не им пука,че ги нараняват;важно е тяхната работа да стане.Няма никакво значение дали майка ти му е изневерявала или не,не е длъжна да се оправдава и обяснява пред никого.
Дано консултацията все пак помогне.Съветът ми е да се грижиш за майка си,че ако и тя се поболее от стреса,ще ви стане още по-трудно.Успех.

Мила Елица,докато четях твоята история се чудех дали случайно не си наблюдавала от някъде моя баща и моята майка,абсолютно еднакво беше положението и при тях,с тази разлика,че аз не съм в бг и сам единственно дете,и с тази разлика че когато баща ми изгони майка ми тя отиде да живее на село в страх,защото там имаме две къщи в едната си живее той,а в другата се премести тя.
Исками се да ти помогна със съвет,но просто няма такъв,които с магическа пръчка да ти подейства.
Аз от разстояние преживявах нещата,поради парични причини не успях да се прибера в бг да съм близо до майка и страдах много,много,отслабвах и надебелявах за секунди,не слагах нищо в гърлото си с дни,а после се тъпчех като невидяла храна,пушех кутии с цигари на ден,от безсилие си скубех косите,но знаеш ли какво помогна в моя случай-разговорите ми денонощни и с двамата.Говорех им с толкова любов с каквато само едно дете е способно да обича милите и грижовните си родители(да такива са с мен,и татко които никога ,ама никога за нищо не ми е повишил глас и винаги е гледам за мен да има,даже е стоял гладен с дни,но за мен е имало храна,и това не като малка,а в тинейджърска възраст вече).Толкова много ме обичат нашите и най-вече баща ми,че само и единственно с разговори поомекна в отношенията си с майка.
Не само,че искаше да я убива,той се и опита,ето това вече беше най-тежкото което трябваше да преживея,но повярвай ми нито полицията нито адвокат,нито психиатър свършиха работа,никoй нищо не успя да направи.А когато татко изгони майка от апартамента(макар,че той не живееше там),тя си имаше работа в града,и пътуването и изискваше доста нерви и средства(а те са бедни и двамата,взимат минималните),тя се премести на квартира и мизерстваше заради него,но никоя служба не успя да го накара да и даде ключ от апартамента(беше сменил ключалката и я беше изхвърлил от апартамента докато тя беше на работа,ей така без дрехи,без нищо,без бельо).И нямаше при кого да отиде,милата ми майчица.Но аз говорих с него,мнoгo пъти и много продължително,с много мек тон и много уверения,да и даде ключа поне да си вземе дрехи,това свърши работа,но я посъветвах и всички документи които има от апартамента да си вземе,така и направи.И всичко това от ревност,точно както го описваш ти,патологична ревност,като той всеки път си измисляше разни истории,както на него му е изгодно,и всеки път имаше някои които е отишъл и му е казал нещо за майка,че я е видял някъде си и прочие простотии.А аз за майка си съм напълно убедена,че дори и за секунда не му е дала повод да се усъмни.
Подаде молба за развод,и да ти кажа ли един от неговите свидетели какво каза,че я е видял майка с някакъв си там в кола и вътре в колата се били натискали,обаче след няколко въпроса от нейната адвокатка и после каза,че не бил сигурен че това била майка-е как е възможно,питам аз.
През много мъки минах аз,много,пожелавам ти да не минаваш през толкова ти и сестра ти.
И пращахме и да го сплашват и всякакви истории измисляхме,не помогна нищо.Полиция викахме,не помогна и това.Съдебни решения че той трябва да върне ключа,също не го върна и никoй не беше в състояние да го накара да го направи,определиха му дори да й плаща наем за времето в което тя е изгонена от апартамента,до днес нито стотинка още,нищо не помогна,само и единственно моята блага дума,само аз успях да усмиря звяра в него,но пак ти казвам,че ми костваше много безсънни нощи,много разговори с него,много сълзи и много обещания.
За каквото и да имаш въпроси питай,ще ти отговоря.
Пожелавам ти наистина да сте добре и вдъхвай кураж на майка ти и не я оставяйте без ваше присъствие,че моята майка също искаше да прави глупости,а мен като ме нямаше направо още ми се изправя косата като си помисля през какво преминах.Пожелавам ти успех на теб и ти стискам палци.

бях в твоята ситуация преди 7 год. лошото беше , 4е "тати"  е в системата на мвр .  ние със сестра ми му се опъл4ихме и накарахме мама да се разведе с него . на процеса си казахме мота -мо вси4ко , което сме преживели . нападнете го , поставете го в ситуация на жертвата . покажете му , 4е не ви е страх от него . сестра ми беше мъни4ка , а аз тъкмо завършвах средното си образование . благодаря на господ , 4е ми даде сили да се изправя срещу наи - големият ми страх - баща ми !
 след като видя , 4е сме единни и заедно - клекна боклука гаден . бъди силна и подкрепи майка си ! не се оставяй на страха си ! тогава много ми помогнаха социалните служби ! стискам ти палци ! недей да живееш в този ад !

Това е добра идея, но... доколкото зная, трябва да се подаде жалба до кварталния, той да викне човека за разпит, после да намери свидетели, които да потвърдят, че въпросния тиквеник прави "странни неща" и е опасен, демек, че е за лудница... и тогава кварталния да го даде за "лечение" пред шефа си или прокурор... тук вече не зная процедурата, но е нещо такова. Ако само по сигнал се приемаше в лудница, без свидетели и да е правил зулуми...ехе... що народ щеше да е там.
Знам един такъв случай и за това давам некомпетентното си мнение... но знам за случай, в който една психично болна я затвориха в лудница, но ... я знаеше целия квартал, че прави какво ли не из квартала, плашеше децата, изкачаше с нож срещу непознати за нея и т.н.

По темата - аз също съм на мнение, че трябва да му се хвърли един здрав бой на човечеца и да го е страх да припари до този град.