Недей така! И нашите се ревнуват, каката не го иска малкия, обижда го...това са нормални неща,колкото и тежко да го преживяваме ние, мамите. Прекрасно е,че имаш две здрави момчета, тези неща отминават и се забравят! Ако можеш задръж го да не ходи на градина докато се успокоите.И ти поговори с някого - много ти идва това напрежение, ако трябва вземи си таблетки хомеопатични-аз пия невробекс-витамини от В групата, успокояват ме след всички болести, болници и подобни, които ни минаха през главата.Радвай се на децата си и те ще се успокоят, а и проблемите се решават по-лесно със смях. И пиши - форумът е голяма подкрепа- поне за мен.
- Публикувана: 8 авг. 2005, 18:30 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2005, 13:36 ч.
Пак проблем - този път с яденето.
Недей така! И нашите се ревнуват, каката не го иска малкия, обижда го...това са нормални неща,колкото и тежко да го преживяваме ние, мамите. Прекрасно е,че имаш две здрави момчета, тези неща отминават и се забравят! Ако можеш задръж го да не ходи на градина докато се успокоите.И ти поговори с някого - много ти идва това напрежение, ако трябва вземи си таблетки хомеопатични-аз пия невробекс-витамини от В групата, успокояват ме след всички болести, болници и подобни, които ни минаха през главата.Радвай се на децата си и те ще се успокоят, а и проблемите се решават по-лесно със смях. И пиши - форумът е голяма подкрепа- поне за мен.
Мерси, Мечтице а съветите
Знам ги ужким всички тези неща, ама пусто....като ме яде от вътре..
Ти може би не знаеш през какви чудеса минахме с Денис миналата година зарад тази негова ревност. Писала съм много за това, не зная дали си чела...
Миналото лято, когато малкото беше новородено той преживя страшни кризи. Само пищеше, риташе и за всяко нещо си удряше главата в стената или земята. Постоянно имаше огромни синки по челото. Стигала съм дотам да дърпам креватчето му в средата на стаята, за да няма стена наоколо в която да се удря. И тогава той се навеждаше и си удряше главичката в дървените ръбове на креватчето
Водих го на психолог тогава...
Постепенно тези пристъпи отшумяха, но идват нови проблеми, ето сега с яденето, преди това с памперса...
И затова толкова ме е страх от зараждащата се ревност на малкия. Не бих могла да понеса още веднъж този ужас с биенето на главата....
Страшно е и не го пожелавам на никоя майка, поне в тази степен в която бяхме ние....
Додо, а не проявява ли интерес към храната примерно от МакДоналдс детските менюта, покрай играчката да се излъгва да хапне нещо поне. Знам, че тази храна не е никак хубава и полезна, но поне е храна. Друго, разни тактики, примерно, да му направиш някаква филийка снадвич, но малка за да не се стряска от количеството...след това да натрошиш трошички хляб на перваза на прозореца или терасата и заедно да подкняте птичетата да дойдат да се нахранят, като за да ги подканите му казвай нещо от рода на "Хайе покажи на птиченцата как ядеш, за да видят и да дойдат и те" или нещо такова, или примерно идете в зоологическата градина и хранете животните; друга подобна идея е да храните някоя любима играчка и да му казваш, че мечо например иска да има компания за обяда, да им сложиш в две малки чинийки и на двамата и да седнат да се хранят на масата двамата с мечо...
А извън конкретния проблем, като четях твоите мнения и преди за памперса и сега пак като спомнеаваш детската градина и как му влияе, според мен има нещо нередно и можеш да пробваш да я смениш....може да е много добра градина по принцип, но да има нещо, което така притеснява детето и е напълно нормално да не яде на нервна почва и поради стрес !
Стискам палци да се оправите и да намерите верния път към прояждането !
А извън конкретния проблем, като четях твоите мнения и преди за памперса и сега пак като спомнеаваш детската градина и как му влияе, според мен има нещо нередно и можеш да пробваш да я смениш....може да е много добра градина по принцип, но да има нещо, което така притеснява детето и е напълно нормално да не яде на нервна почва и поради стрес !
Стискам палци да се оправите и да намерите верния път към прояждането !
Додо, а не проявява ли интерес към храната примерно от МакДоналдс детските менюта, покрай играчката да се излъгва да хапне нещо поне. Знам, че тази храна не е никак хубава и полезна, но поне е храна. Друго, разни тактики, примерно, да му направиш някаква филийка снадвич, но малка за да не се стряска от количеството...след това да натрошиш трошички хляб на перваза на прозореца или терасата и заедно да подкняте птичетата да дойдат да се нахранят, като за да ги подканите му казвай нещо от рода на "Хайе покажи на птиченцата как ядеш, за да видят и да дойдат и те" или нещо такова, или примерно идете в зоологическата градина и хранете животните; друга подобна идея е да храните някоя любима играчка и да му казваш, че мечо например иска да има компания за обяда, да им сложиш в две малки чинийки и на двамата и да седнат да се хранят на масата двамата с мечо...
А извън конкретния проблем, като четях твоите мнения и преди за памперса и сега пак като спомнеаваш детската градина и как му влияе, според мен има нещо нередно и можеш да пробваш да я смениш....може да е много добра градина по принцип, но да има нещо, което така притеснява детето и е напълно нормално да не яде на нервна почва и поради стрес !
Стискам палци да се оправите и да намерите верния път към прояждането !
А извън конкретния проблем, като четях твоите мнения и преди за памперса и сега пак като спомнеаваш детската градина и как му влияе, според мен има нещо нередно и можеш да пробваш да я смениш....може да е много добра градина по принцип, но да има нещо, което така притеснява детето и е напълно нормално да не яде на нервна почва и поради стрес !
Стискам палци да се оправите и да намерите верния път към прояждането !
Никакви хитрини не вървят при него. Ни да храним приятелите, ни животните. От онези храни яде само царевиците и пържените картофки на KFC - играчки не могат да го излъжат. Грабва ги, а храната не поглежда.
Много се замислям за градината.
Лошо, че никакви хитрини не върят при него, но колкото и в мометна да не е това решение, това има и добра страна, че имаш едно много умно момченце. Явно има доста силно развит сенозр относно опитите да му се предлага храна по всячески начини и усеща и точно затова отказва, дори и да е много гладен. Нещо работата ми се струва, че е възможно (казвам възможно, не сигурно) в детската учителките да са го насливали и настоявали да си изяжда харанта, пак така с прилъгване, а и недай си Боже с нещо лошо и затова Денис да е развил такова непоклатимо упорство относно всякакъв тип увещания. Просто неудомявам как преди в детската ще си изяждал всичко, направо с апетит да кажеш, а вкъщи - не ! има нещо гнило тук, Додо - поне така говори мойта логика. Поговори с него най-спокйоно и пробвай по деликатен начин да му кажеш, че ще има нова детска градина с нови причтелчета, където всичко ще е така както иска... може това да го успокои, ако наистина има проблем и е развил някакъв стрес към настоящата си градина.... на мен на това ми прилича, но ти го познаваш най-добре...
Лошо, че никакви хитрини не върят при него, но колкото и в мометна да не е това решение, това има и добра страна, че имаш едно много умно момченце. Явно има доста силно развит сенозр относно опитите да му се предлага храна по всячески начини и усеща и точно затова отказва, дори и да е много гладен. Нещо работата ми се струва, че е възможно (казвам възможно, не сигурно) в детската учителките да са го насливали и настоявали да си изяжда харанта, пак така с прилъгване, а и недай си Боже с нещо лошо и затова Денис да е развил такова непоклатимо упорство относно всякакъв тип увещания. Просто неудомявам как преди в детската ще си изяждал всичко, направо с апетит да кажеш, а вкъщи - не ! има нещо гнило тук, Додо - поне така говори мойта логика. Поговори с него най-спокйоно и пробвай по деликатен начин да му кажеш, че ще има нова детска градина с нови причтелчета, където всичко ще е така както иска... може това да го успокои, ако наистина има проблем и е развил някакъв стрес към настоящата си градина.... на мен на това ми прилича, но ти го познаваш най-добре...
Точно с апетит ! Като ги питам и те като с един ентусиазъм ми заобяснят как си бил изял това и онова и еди що си ,направо да не повярва човек.
Също и "упорство" е много точна дума ! Като каже не твърдо и край, не подлежи на коментар. Няма сила или хитрина, които да го излъжат. В редките случай в които се е излъгвал да сложи залък, го плюе и пищи ужасен.
А относно това да му обясня, че ще има нова детска градина - невъзможно. Той напоследък само като чуе градина почва да пищи. Просто няма да чуе думичката " нова" от писъците си.....
Пиша, за да ти кажа 3 неща:
Първо, се успокой! Това е много важно за момента.
Със злоядството в нашето семейство имаме дълъг и горчив опит. Спасчо като последна издънка ми е на моменти и категорично твърдя, че Перитол при него не помага. Дори в момента го пие, защото е болен, ефект никакъв освен че повече спи. Яде единствено и само вкъщи, на собственото си столче, манджи приговени от мен. На морето и докато бяхме при баба ми караше на вегетация. Повече никъде не тръгвам без столчето.
Най-тежко е положението с братовчед ми, който на 14 години в момента е 25 кг. Само кожа и кости, мускули никакви. От дългия път, който се измина с него, през многобройни изследвания се установи, че проблеми здравословни няма. Затова понеже вече живее в чужбина, ще посещава диетолог там. Но голяма част от изследванията са му правени в София и от баба ми знам, че в София има клиника с детски диетолози за деца с наднормено и поднормено /ако мога така да кажа/ тегло. Тя ми е разказвала, че са много добри и от цялата страна се водят деца там. Ако някой може да ти помогне качествено, мисля че това са те. Координати не знам, но ако искаш ще питам баба ми.
Другото е, че ти казват че в градината е ял. Може и да те лъжат, може и не. Защото когато децата гледат как други се хранят с апетит и желание, естествено подражават. Много пъти като Спасчо не иска да яде плод, а братовчедчето му /на 4 години/ си хапва, гледам след малко и нашия се нарежда на опашката и си иска и си го изяжда целия. Дори съм чела по книги, че като детето не иска да яде, взимаме му яденето и без да му предлагаме с апетит го изяждаме цялото. После детето само иска. Не съм го видяла да работи това, но е факт, че като батко му яде нещо и малкия си хапва с него.
Първо, се успокой! Това е много важно за момента.
Със злоядството в нашето семейство имаме дълъг и горчив опит. Спасчо като последна издънка ми е на моменти и категорично твърдя, че Перитол при него не помага. Дори в момента го пие, защото е болен, ефект никакъв освен че повече спи. Яде единствено и само вкъщи, на собственото си столче, манджи приговени от мен. На морето и докато бяхме при баба ми караше на вегетация. Повече никъде не тръгвам без столчето.
Най-тежко е положението с братовчед ми, който на 14 години в момента е 25 кг. Само кожа и кости, мускули никакви. От дългия път, който се измина с него, през многобройни изследвания се установи, че проблеми здравословни няма. Затова понеже вече живее в чужбина, ще посещава диетолог там. Но голяма част от изследванията са му правени в София и от баба ми знам, че в София има клиника с детски диетолози за деца с наднормено и поднормено /ако мога така да кажа/ тегло. Тя ми е разказвала, че са много добри и от цялата страна се водят деца там. Ако някой може да ти помогне качествено, мисля че това са те. Координати не знам, но ако искаш ще питам баба ми.
Другото е, че ти казват че в градината е ял. Може и да те лъжат, може и не. Защото когато децата гледат как други се хранят с апетит и желание, естествено подражават. Много пъти като Спасчо не иска да яде плод, а братовчедчето му /на 4 години/ си хапва, гледам след малко и нашия се нарежда на опашката и си иска и си го изяжда целия. Дори съм чела по книги, че като детето не иска да яде, взимаме му яденето и без да му предлагаме с апетит го изяждаме цялото. После детето само иска. Не съм го видяла да работи това, но е факт, че като батко му яде нещо и малкия си хапва с него.
Додо, аз нямам никакъв опит със злоядо дете, но пробвала ли си да запишеш точно какво изяжда за деня Денис? Имам приятелка, чиято дъщеря е сигурно по-зле и от Денис с яденето, но когато майка й взе да си записва точно какво е изяло детето за един ден, излезе че съвсем не е "нищо". Просто малко солети, хапка от това, хапка от онова, но накрая като погледнеш като цяло, поне ти става ясно, че няма да умре от глад детето. Не знам дали има полза от такъв съвет, но моята приятелка поне се беше поуспокоила доста. Просто нейната дъщеря не хапва никакви манджи и т.н., а само от т. нар. junk food - тоест разни солетки, снаксчета, по някой пържен картоф...
Дано скоро излезете от тази неприятна ситуация!
Дано скоро излезете от тази неприятна ситуация!
Пиша, за да ти кажа 3 неща:
Първо, се успокой! Това е много важно за момента.
Със злоядството в нашето семейство имаме дълъг и горчив опит. Спасчо като последна издънка ми е на моменти и категорично твърдя, че Перитол при него не помага. Дори в момента го пие, защото е болен, ефект никакъв освен че повече спи. Яде единствено и само вкъщи, на собственото си столче, манджи приговени от мен. На морето и докато бяхме при баба ми караше на вегетация. Повече никъде не тръгвам без столчето.
Най-тежко е положението с братовчед ми, който на 14 години в момента е 25 кг. Само кожа и кости, мускули никакви. От дългия път, който се измина с него, през многобройни изследвания се установи, че проблеми здравословни няма. Затова понеже вече живее в чужбина, ще посещава диетолог там. Но голяма част от изследванията са му правени в София и от баба ми знам, че в София има клиника с детски диетолози за деца с наднормено и поднормено /ако мога така да кажа/ тегло. Тя ми е разказвала, че са много добри и от цялата страна се водят деца там. Ако някой може да ти помогне качествено, мисля че това са те. Координати не знам, но ако искаш ще питам баба ми.
Другото е, че ти казват че в градината е ял. Може и да те лъжат, може и не. Защото когато децата гледат как други се хранят с апетит и желание, естествено подражават. Много пъти като Спасчо не иска да яде плод, а братовчедчето му /на 4 години/ си хапва, гледам след малко и нашия се нарежда на опашката и си иска и си го изяжда целия. Дори съм чела по книги, че като детето не иска да яде, взимаме му яденето и без да му предлагаме с апетит го изяждаме цялото. После детето само иска. Не съм го видяла да работи това, но е факт, че като батко му яде нещо и малкия си хапва с него.
Първо, се успокой! Това е много важно за момента.
Със злоядството в нашето семейство имаме дълъг и горчив опит. Спасчо като последна издънка ми е на моменти и категорично твърдя, че Перитол при него не помага. Дори в момента го пие, защото е болен, ефект никакъв освен че повече спи. Яде единствено и само вкъщи, на собственото си столче, манджи приговени от мен. На морето и докато бяхме при баба ми караше на вегетация. Повече никъде не тръгвам без столчето.
Най-тежко е положението с братовчед ми, който на 14 години в момента е 25 кг. Само кожа и кости, мускули никакви. От дългия път, който се измина с него, през многобройни изследвания се установи, че проблеми здравословни няма. Затова понеже вече живее в чужбина, ще посещава диетолог там. Но голяма част от изследванията са му правени в София и от баба ми знам, че в София има клиника с детски диетолози за деца с наднормено и поднормено /ако мога така да кажа/ тегло. Тя ми е разказвала, че са много добри и от цялата страна се водят деца там. Ако някой може да ти помогне качествено, мисля че това са те. Координати не знам, но ако искаш ще питам баба ми.
Другото е, че ти казват че в градината е ял. Може и да те лъжат, може и не. Защото когато децата гледат как други се хранят с апетит и желание, естествено подражават. Много пъти като Спасчо не иска да яде плод, а братовчедчето му /на 4 години/ си хапва, гледам след малко и нашия се нарежда на опашката и си иска и си го изяжда целия. Дори съм чела по книги, че като детето не иска да яде, взимаме му яденето и без да му предлагаме с апетит го изяждаме цялото. После детето само иска. Не съм го видяла да работи това, но е факт, че като батко му яде нещо и малкия си хапва с него.
Ще ти бъда благодарна ако научиш координати на тази клиника. Аз също ще разпитам.
При нас примера със заразяването от поглед не помага. Брат му е перфектният образец - когато е буден той единствено и само яде, но на Денис не му пука. И двамата при разлика от две години са по 15 кила.
Додо, аз нямам никакъв опит със злоядо дете, но пробвала ли си да запишеш точно какво изяжда за деня Денис? Имам приятелка, чиято дъщеря е сигурно по-зле и от Денис с яденето, но когато майка й взе да си записва точно какво е изяло детето за един ден, излезе че съвсем не е "нищо". Просто малко солети, хапка от това, хапка от онова, но накрая като погледнеш като цяло, поне ти става ясно, че няма да умре от глад детето. Не знам дали има полза от такъв съвет, но моята приятелка поне се беше поуспокоила доста. Просто нейната дъщеря не хапва никакви манджи и т.н., а само от т. нар. junk food - тоест разни солетки, снаксчета, по някой пържен картоф...
Дано скоро излезете от тази неприятна ситуация!
Дано скоро излезете от тази неприятна ситуация!
Ми при нас е лесно. Вчера например е изял едно пакетче солети.
Додо, май ще трябва да забравите каквато и да било детска градина. Предлагам ти да си намериш детегледачка и да оставиш децата в къщи. Най-добре потърси някое младо момиче, което обича децата и не е обременено от стериотипи. Нека нейните задължения включват и храненето на децата. Не давай Ерик за пример, защото Денис сигурно вече е разбрал, че Ерик е `по-добър` в яденето и не иска да се състезава с него, а да печели вниманието ти по друг начин - като ти създава проблеми и така ти се суетиш повече около него, отколкото около Ерик. Децата умират да подражават на някого когото харесват. А каките и батковците са идеални за тази цел. Така вашата детегледачка-кака може да приобщи Денис към храната, а пък и той ще си е в къщи и ще се чувства по-спокоен. Освен това и ти ще си наблизо и ще можеш да виждаш какво става с децата ти.
Малко объркано го обясних, но се надявам да ме разбра.
Желая ти успех и спокойствие, че май много ти се е насъбрало вече.
Малко объркано го обясних, но се надявам да ме разбра.
Желая ти успех и спокойствие, че май много ти се е насъбрало вече.
Ми при нас е лесно. Вчера например е изял едно пакетче солети.
Додо,
Зная,че вече си го правила с горчив опит, но дали не е добре да го заведеш на психолог? Този път избери някой по-традиционален, който няма да ти говори небивалици. Може би ще ти дадат някои идеи, за които ние тук нямаме представа. Поне аз бих постъпила така на твое място.
Ми при нас е лесно. Вчера например е изял едно пакетче солети.
Додо,
Зная,че вече си го правила с горчив опит, но дали не е добре да го заведеш на психолог? Този път избери някой по-традиционален, който няма да ти говори небивалици. Може би ще ти дадат някои идеи, за които ние тук нямаме представа. Поне аз бих постъпила така на твое място.
Зная и хем ми се иска, хем ми е едно свито честно казано и някакси ако може да го пропусна. Но наистина онази жена така ме беше стресирала, че сигурно дълго време няма да ме пусне....
Може би ще го направя все пак....
Додо,
Искренно ти съчувствам, но като ти прочетох постинга за памперса и този за яденето съчетан с ревността м/у двамата братя немога да не забележа следното:
Ерик ходи на гърне - Денис мрази гърнето;
Ерик яде добре - Денис не яде изобщо.
Явно начина, по който Денис концентрира вниманието ти и на всички останали е като прави всичко обратно на Ерик. Какъв е смисъла да ходи на гърне, като брат му вече го прави? Трябва нещо друго, с което да приканва за внимание.
Същото ми се вижда и за храната.
Идея нямам какъв съвет да ти дам, освен да му обръщате внимание на положителните проявления, а отрицателните да отбягвате по всякакъв начин, което хич не е лесно като слушам по колко яде.
Мен ако питаш - консултирай се с детски психолог, но без него - иначе това ще го надъха още повече. Дано специалиста ти даде някакво решение, лесно такова едва ли има.
Успех
Искренно ти съчувствам, но като ти прочетох постинга за памперса и този за яденето съчетан с ревността м/у двамата братя немога да не забележа следното:
Ерик ходи на гърне - Денис мрази гърнето;
Ерик яде добре - Денис не яде изобщо.
Явно начина, по който Денис концентрира вниманието ти и на всички останали е като прави всичко обратно на Ерик. Какъв е смисъла да ходи на гърне, като брат му вече го прави? Трябва нещо друго, с което да приканва за внимание.
Същото ми се вижда и за храната.
Идея нямам какъв съвет да ти дам, освен да му обръщате внимание на положителните проявления, а отрицателните да отбягвате по всякакъв начин, което хич не е лесно като слушам по колко яде.
Мен ако питаш - консултирай се с детски психолог, но без него - иначе това ще го надъха още повече. Дано специалиста ти даде някакво решение, лесно такова едва ли има.
Успех
Додо,
Искренно ти съчувствам, но като ти прочетох постинга за памперса и този за яденето съчетан с ревността м/у двамата братя немога да не забележа следното:
Ерик ходи на гърне - Денис мрази гърнето;
Ерик яде добре - Денис не яде изобщо.
Явно начина, по който Денис концентрира вниманието ти и на всички останали е като прави всичко обратно на Ерик. Какъв е смисъла да ходи на гърне, като брат му вече го прави? Трябва нещо друго, с което да приканва за внимание.
Същото ми се вижда и за храната.
Идея нямам какъв съвет да ти дам, освен да му обръщате внимание на положителните проявления, а отрицателните да отбягвате по всякакъв начин, което хич не е лесно като слушам по колко яде.
Мен ако питаш - консултирай се с детски психолог, но без него - иначе това ще го надъха още повече. Дано специалиста ти даде някакво решение, лесно такова едва ли има.
Успех
Искренно ти съчувствам, но като ти прочетох постинга за памперса и този за яденето съчетан с ревността м/у двамата братя немога да не забележа следното:
Ерик ходи на гърне - Денис мрази гърнето;
Ерик яде добре - Денис не яде изобщо.
Явно начина, по който Денис концентрира вниманието ти и на всички останали е като прави всичко обратно на Ерик. Какъв е смисъла да ходи на гърне, като брат му вече го прави? Трябва нещо друго, с което да приканва за внимание.
Същото ми се вижда и за храната.
Идея нямам какъв съвет да ти дам, освен да му обръщате внимание на положителните проявления, а отрицателните да отбягвате по всякакъв начин, което хич не е лесно като слушам по колко яде.
Мен ако питаш - консултирай се с детски психолог, но без него - иначе това ще го надъха още повече. Дано специалиста ти даде някакво решение, лесно такова едва ли има.
Успех
Има голяма логика в думите ти, но не мисля че това е основната причина и ще ти кажа защо. Ерик от доста време е в Габрово. От20 май. Т.е. той не е пред очите на Денис, който едва ли помни, че преди тази дата братчето му си е похапвало добре. А и тогава проблемите на Денис не бяха така драстични.
Не зная вече.....