Родителите ми остаряват

Не се бъркай, ако човек разчита на държавна пенсия, си брои стотинките и в дивния запад.

Явно си злопаметна stefani6. А аз дори не си спомням, какъв е бил повода в миналото, провокирал глупостите сега, които си написала...

Съжалявам, че останаха толкова много неща, който не можах да кажа на баща си. Отиде си изведнъж, просто се събудих от телефонния звън и него вече го нямаше. Огромна дупка, черна, в душата ми, която никой не може да запълни, ми остави. Не можа да види и сина ми, а толкова много мечтаеше за него. Човекът скала, винаги до мен даже и когато грешах. Единственият, които ми е прощавал всичките ми грешки, даже и непростимите за мен, с думите - Гледай само напред, тате, назад няма нищо - важното те чака напред.
Майка ми сякаш остана наполовина празна без него. Държи се още, май най-вече заради мен. Заради това, на което най-много й се дразня и повтарям точно като нея - съветите, неспирните съвети и притесненията й за мен, да съм добре. Не искам да си представям как бих била без нея. Остарява, всъщност остаря изведнъж, щом татко почина, за ден просто се промени.
Помагам й финансово, гледам да е ненатрапчиво - все се притеснява, че като вземе нещо от мен,  някак ме лишава мен от нещото. Ядосвам й се много за съветите и за притесненията. После и двете си ревем по телефона, че всъщност се обичаме. Рядко я виждам напоследък, просто живота си тече страшно бързо и времето не стига. Телефона всеки ден ми я приближава.
Всъщност не вярвам някога да мога да й върна толкова, колкото тя ми е дала.

И 100 години да живеем, пак не можем да им се отблагодарим!

Кейси,не мога да си представя как може да не искаш да видиш майка си толкова време!Толкова ли много те е наранила?А иначе не съм злопаметна,просто постовете ти ми правят впечатление с това,че си доста умерена в емоционално отношение,дори си студена.Това не винаги е лошо качество,дори може да е добре дошло в дадени моменти.

Не съм писала, че не искам, а че не е възможно и то не заради нея или мен. Защо приемате всичко толкова тесногръдо. Семейството ми е в администратична процедура, която не позволява напускане на страната към момента. В България пък има обстоятелства, които задържат майка ми и не й позволяват да излезе, дори за един месец. И така... Няма караници, няма семейни драми, няма латиносериал.

Навремето, заради пустата работа не можах да видя баща си за 15 мин., преди да замине, се уговорихме да се видим, когато се върне след 3 дни. Обаче, той не се върна жив... Така че, само аз си знам, колко е пречка голямото или малкото разстояние. И само аз си знам, каква е цената на един самолетен билет или 1 час липсване от работа.

Има теми, в които можем да се репликираме и такива, в които просто да оставим, всеки да си пише, каквото му тежи, по начина, по който иска да го изрази. Не е нужно да буквалистваме.

stefani6, съвсем искрено ме отврати.

Дона,твое си е мнението,макар че не знам точно с какво съм те отвратила.Нямам лоши чувства към Кейси,но тя просто ми прави такова впечатление и това е.Впечатление на студен човек. И какво от това?Голям проблем  стана.И това впечатление съм си го създала за нея въз основа на много нейни постове,а не само на един.А сега убийте ме!И Кейси,дано ме разбираш правилно ти,защото точно теб визирах.Това не е лошо качество,дори ти завиждам до голяма степен,ако наистина си такава.

                        Имам страхотни родители (донякъде имах). Някак неусетно се смениха ролите у нас: започнах да взимам добри пари, купих им голяяяяяям телевизор, пералня, съдомиялна, започнах да правя ремонти, спах в болницата един месец с татко, после почина, поех разноските по погребението, сега се опитвам да се грижа за мама поне финансово... Тъй като сме много далеч една от друга се опитвам да се чуваме редовно и да правя всичко по силите си, и някак се чувствам гузна от факта, че имам свой живот, свои ангажименти и не съм до нея сега, когато има нужда повече от всякога от мен. Не мога и да я взема тук, защото ще и бъде много трудно. Не можем и ние да отидем там, въпреки че това е което искам повече от всичко... Чувствам се ужасно.
                       Година преди татко да почине лекарите му бяха казали, че е твърде късно за операция и му остава месец време. Това като че ли ме накара да се взема в ръце и да съм повече от всякога до тях, всеки един удобен момент бях с тях, направих доста неща, но имам и много вини... Материално доста се постарах, обаче... съм някак студен човек може би. Когато човек е стар и болен има нужда от много внимание, дори преиграване, а в мен няма много съчувствие. От друга страна с моят тормоз татко беше на крака до последно, вместо да лежи, както на него му се искаше...
                      В много неща съм ги обвинявала през годините, но в момента в който ги видях поостарели им простих всичко. Вече никога не бих могла да се разсърдя на мама за повече от 5 минутки. Тя е моя грижа и отговорност, и ще направя всичко по силите си един ден да остарее щастливо. За щастие, засега много се държи. Двамата с баща ми бяха най-страхотните родители на света. Това и казвам непрекъснато като се видим  .

Момичета тази тема просто ме разплака. Не мога да си представя, че опеката от която толкова се мъчех по-рано да се откопча в лицето на родителското тяло, вече е омаломощена. Надявам се да ги поддържам жизнени с детето, което чакам - определено знам, че ще живнат и ще се почустват по-млади! Мисля, че когато човек се чуства необходим, той се държи.

Аз ще ви предложа една различна гледна точка.

Радвам се, че родителите ми остаряват и заедно ще минем през тези години. Няма нищо по-естествено от това дете да надживее родителя си. Това е правилният ход на живота. Имах прекрасно детство, танцувахме на сватбата ми, прекарват всяка свободна минута с внука си. Говорим по няколко пъти на ден и между нас няма чувството, че има нещо неизказано.

Ролите отдавна бяха разменени по мое желание. Оставих им известна независимост, но важните решения и финансови проблеми поемам аз. Престорих се, че работя много, за да се грижат за бебето те. Като ги гледам отстрани ми се струва, че преживяват моето детство отново. Сега се преструвам, че не можем да се грижим сами за детето по време на почивката, за да ги взема на място, което не биха могли да си позволят.

Не ме тревожи, че ще си отидат. Моля се само да не е съпътствано с болка. 

Михалко,оправи си поста.Знам,че не е нарочно,но грешката е кофти.

Хората остаряват и това е нещо абсолютно нормално. Хубаво е когато остаряват с достойнство, обичат и са обичани. Моята майка на моменти е по-луда глава от мен. Дай Боже винаги да е толкова жизнена и енергична . Най-много би ме радвало баща ми да беше жив и заедно да споделят лудите си "старини" но... животът ни поднася и горчивини.

Много хубаво казано