Да помрънкаме малко, графини и лордове 4

Аз като бях малка така и не можах да ходя на детска градина - постоянно съм била болна като са се опитали да ме пуснат. Най-накрая майка ми отишла да работи при баба ми на смени, за да могат да си ме прехвърлят една на друга и така са го докарали до училището, където пък сестра ми ре роди точно лятото преди да започна първи клас и така... даже и на предучилищна не ходих. На пет години ми извадиха 3-тата сливица, на 8 - другите две и... престанах да боледувам. Не помня да съм отсъствала от училище по болест от четвърти клас до края.

А моите деца, да чукна на дърво, рядко боледуват. Само дето и Ваньо има алергичен ринит и през определени сезони все му "ври" нещо в нослето. Не кашля, не киха, няма температура, има си апетит, играе си, но зиме и ранна пролет сополи има почти постоянно. Албена досега само малко сополки и лека кашлица със зачервено гърло си е докарвала. Ама тя още не е ходила на детска градина, де...

Явно си е до деца и явно от определен момент нататък се засилва имунитетът и болестите спират.Просто трябва да се дочака този момент....

А като е за мрънкане - аз съм болна от вчера - аангина.   Къде го лепнах този вирус не знам, като не бях излизала 3 дни от вкъщи. Слава богу, всички други са здрави и ги изгоних на обяд при свекърва ми, а аз сега съм си на рахат.... още 1 - 2 часа.

Фоксче, не си нито мрънкало, нито некадърна майка, просто това си е в градината, а и някои деца са по -предразположени от други. На Боби му махнахме третата сливица, иначе миналата година мислех че носът му никога няма да спре да тече и ще кашля непрекъснато сега давам по три капки цитрусепт всеки ден, което не ми пречи днес да съм на тръни, защото вчера се возихме на виенско колело и след като през една минута го питах дали не му е студено,а получавах отговор "колко пъти  да ти кажа  - не", накрая като се прибирахме каза "много е студено" та днес сме със сополки, да видим

Поустокоихте ме малко. И аз съм с надеждата, че всеки момент тази въртележка от вируси ще свърши, ама като са двама и става като лавина. Хубавото е, че баткото тази година само веднъж е пил антибиотик, миналата до март беше пил поне 5 пъти.

Аз за болно дете не мога да мрънка, щото да си чукна на главата, за една година е боледувал 3 пъти. Ама от една година мразя събота и неделя. В понеделник чак се радвам, че съм на работа, да си почина. То не бе мрънкане, не бе чудо. Всеки уикенд е така, направо ми е писнало да ми мрънка и реве през пет минути като не му се угоди. Не издържам направо. Баси мрънкялото, дано като порасне спре да мрънка поне, докато излъже някоя, тя да му слуша и търпи простотиите. Че иначе лошо. За мен и баща му.

Лавина ли, Фокси? Като на високопланинска екстремна експедиция сме. Тази зима ми пийна соса.
А покрай треперенето децата да са добре, аз влача нещо от над два месеца, което преминава постоянно в нови симптоми. Последното е гърлото, едвам преглъщам, крада от сиропите на децата като се сетя, ама не минава. И така съм се унесла, че искрено се учудих като Мата рече, че може да е гнойна ангина... кой ти мисли в тази... жега!

Ще мине, Фокси, ще мине. Лудница е, ама знаеш, че ще укрепнат дребосъците.

Ирина се стабилизира едва към втората година нейде. Тоест, не боледува всяка втора седмица.

А, освен разните имуностимултори и илачи, хубаво е децата да скиторят повече на природа. Сега като се задържи времето да не е такова болнаво, ги повеждам по баирите.
Прави един слинг за беба и давай!

Навремето като живеех по планините, не знаех що е болест, ни лете, ни зиме.

Ще спре, не бой се, нашия спря някъде към четвъртата година, ама да не мислиш че идва по-лесно - сега е на "не" и "няма" - седи срещу теб и най-безцеремонно ти заявява - "няма". Направо пубертет някакъв караме, ама е по-добре от тръшкането де.

Дар, само да се стопли и тръгваме по язовири и паланки, не ми се стои в къщи вече - две години не съм излизала от София, писна ми и на мен, само за малкото слинг няма да стане, че то все иска да ходи и е цялото в синини, ама синините да са ни проблема  . А ти отиди на лекар, че ако легнеш болна, кой ще се бори с лавината?

Търся темата за убиване на съпруг. И ако може да не ме съдят, щото няма кой да ми гледа дяцата. Връщам се след три дни - бомба паднала в къщи. Всичко, което е обличал е подредено по всички столове. Снощи за капак бяхме на романтична вечеря, тока угасна. Кудку, ти си виновна - заразно е. Изсипахме всичкия багаж, засилих дребосъците на детска, нямам цигари, имам мускулна треска от влаци и багажи, коша за пране прелива...
Хай стига съм мрънкала. Трябва да тръгвам на работа.

Ама и ние сме на "няма" и "не", баси наглярчето е станало това дете. Обаче забелязах, че с всяка партида нови деца в групата, явно борбата за надмощие в групата се пренася и в нас.

Червената колежка на черни точки, а, честито за романтиката. Ма не го убивай мъжа, не че моят не ме дразни, ама ще го трая, кво да го правя.

Тема за убиване на съпруг има - поводът беше матиния мъж, ама замисълът е добър и може да свърши работа и при вас 
А иначе - остави човекът на мира, и той душа носи, и той иска малко да си поразхвърля. Аз моя за друго ще го убивам, ама чакам да ми пораснат децата 

моля, кандидат-убийците - при мен. курсове ще на правя и ворк шоп .
аз на моя му свиквам. грижи се добре за детето.......периодично обаче ме гепват лудите.

абе кво се оплаквате от децата. моята вика едно пискливо наааааааааааааааайн, тръшка се като за световно и бие наред. мен и баща си де.
иначе с други хора и деца е ангел небесен. вчера бяхме на рожден ден, другото детенце стана на 3. тя грижовна, помага му, гушка, целува...........чак да ни завиди човек. и е отстъпчива много, дава си играчките и захарна фигурка имаше-и нея я даде.
нали пусто е дете на майка тереза..........явно това с даването го е прихванала.

вкъщи за всичко е бой. за ставане, за лягане, за обличане, за ресане.......... почна и да щипе и хапе. иде ми да и търтя един юнашки бой........ама няма да го направя. спрях с удрянето, щото тогава пък хистерясва и се тръшка от яд и обида. то едно удряне.......пляс по ръчичката, ама много вътрешно го взима.

абе звяр безподобен. никакъв респект няма от нас. мен чат пат ме бръсне за слива, ама баща си го прави луд. той и и се оставя де.......
нейна частна собственост е. нека му е

тоя човек си е сбъркал професията. трябвало е да стане детска учителка. снощи се грижеше за децата, наблюдавах го отсрани. кат някоя квачка.......
кво да се прави, съдба. аз маам с баданарката и завивам винтове, той сменя памперси. уж исках да съм мъжко момиче, ама понякога много ми идва.
другата седмица ще му подаря за рождения ден прахосмукачка. вманячил се е. става и я пуска. а през деня ходи с една портативна.

станал е един мек кат памуче, състрадателен към мен, става сутрин с усмивка, кат му вдигна скандал си мълчи. защитава майка ми с едни разумни думи.  съмнителен ми е........ще се
кОпаме май.......

аз на моя на осми март подарък щях да купувам, ама ме изядоса

а за ината - децата си карат пубертет на различни фази, като почнат на две , после на четири после ги откарва в първи клас после минавмат в тинейджърска възраст, което си е явно цяло изпитание, през луди млади години, принципно мъжката половина зацикля някъде там и така докато стигнат до към 40 когато решат да се доказват, после ги прихващат едни странни настроения  и май тази въртележка край няма, това по наблюденията ми напоследък , лошото е когато това е съпроводено с кански инат. Поръчала съм на комшията, който е доктор, ако измислят лекарства срещу инат да ни предостави информация, ама по негови данни - скоро не се очертава

Мен пак ме хвана преименуването.
Това с боя го минааахме отдавна. Ама аз една кривотия излязах - те удрат и аз плесвам и повтарям, че не давам на никой да ме удря. Потрепахме се известно време, ама мина. Само дето бяха започнали да се трепят помежу си, но като разбраха, че удрянето не спира взеха по-малко да се бият, или ... порастнаха.
Да знаете след 5 години сякаш с часове се променят. Взеха да се държат като човеци, нищо че са мъже.  /Аз откак съм мъжка майка започнах да признавам правото на съвършенство на точно двама мъже - моите! /
Та зора е да се устиска до някъде, да си починеш до пубертета, пък каквото сабя покаже.
На някой глади ли му се, че да ми погосстува?

Ох, Калинооооо, за тоз момент живея, да стане на пет. Само тази мисъл ме крепи.

мен пък гномът започна да ме юрка. снощи баща и я облича за спане, аз мишкувам нещо в кухнята. той вика, хайде давай млякото, а тя се обажда след него, мамооооооооооо, дай аммммммммммм. басси, няма и метър над земята и вече се научи да ме действа.
на едни приятели хлапето не пуска майка си в леглото, защото спи там с баща си. кога ли и на мен ще ми се случи

кудку, отчаяние ли долавям в гласът ти никога не съм предполагала, че едно малко джудже ще ми разкаже играта, ама на, стана.
най-ужасното е, че губят респект, тяхната кожа. да се надяваме, че на 5 ще се очовечи. аз твърдо съм решила да доживея дотогаз няма да и се дам.
е оня ден, едно германче на 4. ми, все едно е голям човек бе. възпитано, съзнателно.........от произхода е, ще знаете затова и нашите са такива бесовици. майка му му каза, че няма да получи кока кола, то го прие като факт. я да се опитам на моята да кажа, че няма да купим зяу от магазина, ще стане дипломатически скандал.
все се теша с мисълта, че е много умна и просто знае, че ще стане на нейното........

тук гледам майки с по три деца, едното в слинг, другите две ходят до нея, че и понякога още едно. мирни, послушни. как го правят тоя номер, не ми е ясно. има една англичанка до нас, с три е. бебето в кафенето се посоли обилно, после опита от черния пипер, събори свещника, тя не мигна даже............говореше си с някаква приятелка и само го дундуркаше. другите две щъкаха насам натам и тя въобще не ги забелязваше. няма викове, няма крясъци.........
ние с алекс като сме някъде, през две минути чуваш, не прави това, не ходи там, ела тук, не яж хартийките от земята, не целувай козата...........остави картофа пак в кошчето за боклук