Според мен в една определена възраст на дъщерята, майката трябва да направи така, че да станат приятелки. Ако това приятелство е на лице, би могла да й кажеш всичко. Поговорете, кажи й как се чувстваш и от какво имаш нужда.
- Публикувана: 17 март 2009, 22:24 ч.
- Последно мнение: 25 март 2009, 11:42 ч.
тОЗИ ПЪТ ЗА МАЙКИ ТЕ НИ,А НЕ ЗА СВЕКИТАТА
Що се отнася до такива ситуации колкото са досадни свекървите,толкова и майките.В моя случай обаче майка ми ме е дразнила повече от свекървата,за това благославям,че не е обратното,защото на майка си мога да кажа нещата и по-директно,можем и да се скараме даже,но нали сме си кръв-пак ще си простим и ще се търсим.Така,че ти я познаваш най-добре и най-правилно ще намериш пътя за решаване на проблема.Все пак опитай да си по-деликатна,защото хората на тази възраст жадуват за внимание.
При мен е същото. Макар, че вече ми писна да бъда деликатна и станах доста директна. Изглежда тя започна да разбира, че трудно бих играла по нейната свирка и започна да отстъпва. Притеснявам се само, че до няколко месеца ще се преместим със съпруга ми в новото си жилище, което е в нейния квартал (на 5 мин. пеша) и може да се наложи отново да воювам с нея за същото. Вярвам, че ще успея.
На мама мога всичко да кажа.
Мама мога да помоля за всичко.
Мама ще ме обича, и лоша да съм.
Мама всичко ще прости.
Тя е най-добрата майка на света.
Да ми е жива и здрава.
Приеми го за отговор.
Мама мога да помоля за всичко.
Мама ще ме обича, и лоша да съм.
Мама всичко ще прости.
Тя е най-добрата майка на света.
Да ми е жива и здрава.
Приеми го за отговор.
Това направо ме разби!Много е хубаво!И сега вместо да си легна спокойно,ще си поплача малко...или много
Ох, и мен "мама" сега ми е проблем. Очертава се в най-скоро време с приятеля ми да заживеем заедно и силно разчитах на помощта от страна на родителите ми, понеже въпреки че и двамата работим и то в хубава фирма, с добри заплати, на първо време ще ни е малко сложно- имаме много неща да си купуваме, а и апартаментът е с ипотечен заем. Затова помолих родителите ми да ми дават 1 наем- те в момента имат апартамент и магазинче под наем, а скоро ще дадат и още един апартамент, а и двамата работят ( не взимат високи заплати, но пък и не харчат много, винаги поне един от наемите са спестявали, а доскоро издържаха и мен). Та поисках от тях да взимам аз един наем и се започна едно увъртане- ще ви помагаме, ще ви купуваме каквото ви трябва. Казвам аз, че си държа на наема, защото искам да си имам фиксирана сума, на която мога да разчитам. И пак: "Ама ние ще ви помагаме..." и нищо конкретно. Не е честно, брат ми живее в тяхно жилище и мисля, че най-справедливо е и на мен да дадат едно, което да ползвам както преценя.
Както и да е....Много съм огорчена...
Както и да е....Много съм огорчена...
И моята майка е от властните. И тя ми помага понякога /не много често, но все е помощ/, но винаги след това ми го натяква и едва ли не й дължа вечна благодарност, за това че е баба и има внуци, на които да се радва и да гледа понякога.
Това е - иска да се чувства оценена. Но пък не разбира, че мен ме поставя в позиция на човек, който не е достоен да получи помощта й. Не знам. Ние двете не можем да се разберем никога. Не можем да достигнем до едно мнение почти никога. Като два остри камъка сме.
Но най-много ми харесва, че мога да се скарам с нея, да си повикаме, да си кажем някои "истини" и след малко - всичко да сме си простили и да сме забравили. Подобни отношения, съществуват единственно между майка и дъщеря. Майката може да прости всичко. За това е майка. За това я обичам много.
Мъжът ми казва, че ние с нея много си приличаме по характер и за това не можем да "мелим брашно заедно". Аз естественно не съм съгласна с това, но като нищо един ден да се окаже, че и аз се държа по същия начин на стари години
.
Майките може да са всякакви, но са ни Майки и ни обичат и дори и най-абсурдните им думи и дейвствия в повечето случаи са продиктувани единственно от любов към нас - техните деца. Защото колкото и големи да сме, дори поостарели - ние винаги си оставаме техни деца.
Това е - иска да се чувства оценена. Но пък не разбира, че мен ме поставя в позиция на човек, който не е достоен да получи помощта й. Не знам. Ние двете не можем да се разберем никога. Не можем да достигнем до едно мнение почти никога. Като два остри камъка сме.
Но най-много ми харесва, че мога да се скарам с нея, да си повикаме, да си кажем някои "истини" и след малко - всичко да сме си простили и да сме забравили. Подобни отношения, съществуват единственно между майка и дъщеря. Майката може да прости всичко. За това е майка. За това я обичам много.
Мъжът ми казва, че ние с нея много си приличаме по характер и за това не можем да "мелим брашно заедно". Аз естественно не съм съгласна с това, но като нищо един ден да се окаже, че и аз се държа по същия начин на стари години
.Майките може да са всякакви, но са ни Майки и ни обичат и дори и най-абсурдните им думи и дейвствия в повечето случаи са продиктувани единственно от любов към нас - техните деца. Защото колкото и големи да сме, дори поостарели - ние винаги си оставаме техни деца.
Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...
Искам да имам твоя проблем,защото ужасно много ми липсва моята майка!!!
Уважавай чуждите проблеми!
И аз като теб съм претърпяла загуба, само че баща ми. Това обаче не ми пречи да уважавам размислите на хора, които имат именно проблеми с бащите си. Хората са различни и всеки си има своите странности и характер. Трябва да бъдем толерантна към чуждото мнение.
Съжалявам, ако това те огорчи допълнително, но все пак... От мен: съжалявам, че така се е получило при теб. Може пък свекървата да ти помогне...
И моля те не ми се сърди за отговора ми.
Моята мама е далече от мен,макар да успява да ме подразни по телефона и да се скараме.Никога не сме били приятелки,но чак толкова ...Сигурно и майка ти греши някъде и ти ...Със свекървата нямам проблем,с майка ми се караме винаги ,когато се видим ,че и по телефона почти всеки ден,но бих предпочела да е малко по- близо.Защото, когато имам нужда от помощ няма никой до мен,мога само да споделя по тел . с нея,а така не може да ми помогне.Става въпрос да гледа за 2 часа детето ,когато ми е зле примерно,а не да се налага да се натъпча с болкоуспокояващи до такава степен ,че да ми треперят ръцете и да ми омекнат колената и свят да ми се вие,само и само да мога да стана от леглото за да си гледам детенцето.
Според мен в една определена възраст на дъщерята, майката трябва да направи така, че да станат приятелки. Ако това приятелство е на лице, би могла да й кажеш всичко. Поговорете, кажи й как се чувстваш и от какво имаш нужда.
Това много ми хареса!
Сега за твоя случай: говори с майка си, и то директно й кажи нещата, без да я нагрубяваш! Ще се наложи да те разбере ... мисля си, че си твърде мека с нея и не искаш да се обиди. Нормално - никой не иска да огорчи майка си. Но трябва да си откровена и няколко пъти да подчертаеш, че говориш сериозно и си на предела да изгубиш търпение! Желая ти успех!
Уважавай чуждите проблеми!
И аз като теб съм претърпяла загуба, само че баща ми. Това обаче не ми пречи да уважавам размислите на хора, които имат именно проблеми с бащите си. Хората са различни и всеки си има своите странности и характер. Трябва да бъдем толерантна към чуждото мнение.
Съжалявам, ако това те огорчи допълнително, но все пак... От мен: съжалявам, че така се е получило при теб. Може пък свекървата да ти помогне...
И моля те не ми се сърди за отговора ми. [/quote]
Не се сърдя за отговора,явно не съм се изразила както трябва
А колкото до 4уждите мнения,уважавам ги,всеки има право на свое такова.Просто исках да кажа,4е предпо4итам проблеми от всякакъв характер с майка ми,отколкото тотална липса 
Малина,воювай,защото това ще се отрази на семейството ти,а вече имате дете 
развалят отношенията този тип родители - дали майки или свекита 
Нямам думи просто
Само се подготви,че няма да се разбере от 2 разговора или 2 караници.....щом досега не се е усетила
Уча се от сега да не съм такава
развалят отношенията този тип родители - дали майки или свекита Нямам думи просто
Само се подготви,че няма да се разбере от 2 разговора или 2 караници.....щом досега не се е усетила
Уча се от сега да не съм такава