история от живота на една мама от Варна

  • 6 899
  • 17
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 81
Много съжалявам но съм потресена и с насълзени очи.Дано всичко свърши с добър край и нека Господ ти помотнве

# 16
  • Мнения: 2 011
Потресаващо !!!
ЩЕ СЕ МОЛЯ ЗА ВАС!
 Praynig Praynig Praynig
казваш че детето ти е в края на годината родено - моето  също и му  спестих отиването  в първи  клас  защото и  моя син имаше поведенчески проблем . Нищо  не губиш от това . Има комисии през които обаче детето трябва  да мине . ако ще правиш това сега е времето да започнеш .  bouquet
НЕ ПАДАЙ ДУХОМ. НЕ СИ  САМА! НИЕ СМЕ С ТЕБ!   bouquet  bouquet

# 17
  • Мнения: 58
Здравей, алтевам. Много съжалявам за това, което ти се е случило.
Не падай духом, всичко ще се оправи, но е необходимо търпение и много воля, както от твоя
страна, така и от мъжа ти. При мен се беше случило нещо подобно със съпругът ми. Той също
се върна от Италия опериран и аз ходих си го прибрах, но от софийското летище с кола.
Гледах го 2 год., но ми беше много трудно. Преодоляхме всичко цялото семейство, докато
дойде момента на радост. Той беше оздравял. Не мога да ти опиша какво изпитах - радост
и то голяма. Зад гърба ми остана всичко - лекари, лекарства, физиотерапия, мъка, сълзи.
Всичко се забравя, но трябва да си много силна, никога да не показваш че си слаба и си се
предала. Ако искаш да си поговорим прати ми телефона си на лични.
Ние сме с теб! newsm51

Общи условия

Активация на акаунт