Не знам какво да правя

Мила авторке, все едно слушам себе си преди 1година с тази разлика, че ние нямаме дете.
Ми какво да ти кажа........., от тогава съм сама живея при майка ми, страшно много ми липсва мъжа ми, обичам го, трудно ми е, всички мъже, които срещам са недостойни и т.н., но когато се поставя мислено да се върна в къщата на свекърва ми, когато се сетя как мъжа ми не ме подкрепи, как плаках пред него от болка в душата си и той не реагираше.... просто само се надявам да срещна човек с който да се обичаме и да се подкрепяме, защото това е най-важното да знаеш, че този човек който си избрала те подкрепя, тогава преглъщам сълзите и заспивам с празна душа......Не прави грешката обаче заслепена от обидата да си тръгнеш защото понякога човек в такъв момент не може да прецени ситуацията............., остави малко да размине бурята може да е нещо временно или да намериш общ език с досадната ти свекърва, не прибързвай и след това ще решиш какво да правиш. Но да знаеш проблема е с мъжа   ти , дълбоко в душата си знаеш че е така, за това ослушвай се, огледай се и тогава когато си убедена вземи решение за живота си, това са съдбоносни неща , трябва да се мисли.... , тези отношения имат дълга предистория, която не може да се преразкаже във форум и да очаквш някой да ти даде панацеа за проблема...Дълбоко в себе си знаеш отговора и проблема може да е м/у теб и мъжа ти, затова седни и помисли, защо се е стигнало до тука, как да оправиш нещата, бръкни надълбоко в себе си и извади коза и реши проблема си без да се вглеждаш в обидите и гадните ситуации.. Може би стана малко объркан поста ми дано съм успяла да те насоча, успех и горе главата с голяма доза самочувствие действай:) И да ни пишеш какво е станало