Като Лабрадор мисля... има степенуване. Казване е по-слабо от обещаване.
- Публикувана: 20 март 2009, 13:55 ч.
- Последно мнение: 21 март 2009, 17:57 ч.
Има ли разлика м/у това да "кажеш" нещо и да "обещаеш" нещо?
Страшно полезно ми е да ви чета мненията! Мисля, че разбрах той какво има предвид и защо мислим различно.
Аз мисля точно като мадам Х
За мен да "кажа" нещо е достатъчно обвързващо, за да го направя независимо какво. Т.е както пише Лабрадор, това за мен е и клетва, и обещание. Казала съм, значи трябва да стане, ако е в силата на простосмъртен.
Неговото разбиране обаче е, че има точно това степенуване- казването е по-слабото от обещанието и клетвата.
Просто досега недоумявах, как може да прави разлика м/у тях, но мисля, че разбрах. Просто хората сме различни и както от тук си личи, до голяма степен има значение какво ни е разбирането за нещата. Той от думата си когато е обещал нещо не се е връщал назад и знам, че като каже нещо става, ако ще по корем да се влачи, но си нямах идея, че това да кажеш и да обещаеш нещо е различно за него, а още повече и други хора мислят така.
В този смисъл на думата, както Лабрадор представи нещата мисля, че се илюстрира много добре ( със степенуването) и съм склонна да се съглася, че е така и звучи логично като се замисля.
Просто за мен не е, защото така съм свикнала.
Ей, десет години сме заедно и все нови неща откривам
Определено обаче знанието за тази разлика ще ми е много полезно 
За децата обаче си е друга категория, та примера ми може би не беше коректно добавен, та не го коментирам, но съм много съгласна с Келеш-а и Вълка.
Аз мисля точно като мадам Х
За мен няма. Има разлика до човека - някой ти казва и знаеш, че ще направи всичко възможно. Друг обещава, обещава..
За мен да "кажа" нещо е достатъчно обвързващо, за да го направя независимо какво. Т.е както пише Лабрадор, това за мен е и клетва, и обещание. Казала съм, значи трябва да стане, ако е в силата на простосмъртен.
Неговото разбиране обаче е, че има точно това степенуване- казването е по-слабото от обещанието и клетвата.
Просто досега недоумявах, как може да прави разлика м/у тях, но мисля, че разбрах. Просто хората сме различни и както от тук си личи, до голяма степен има значение какво ни е разбирането за нещата. Той от думата си когато е обещал нещо не се е връщал назад и знам, че като каже нещо става, ако ще по корем да се влачи, но си нямах идея, че това да кажеш и да обещаеш нещо е различно за него, а още повече и други хора мислят така.
В този смисъл на думата, както Лабрадор представи нещата мисля, че се илюстрира много добре ( със степенуването) и съм склонна да се съглася, че е така и звучи логично като се замисля.
Просто за мен не е, защото така съм свикнала.
Ей, десет години сме заедно и все нови неща откривам
Определено обаче знанието за тази разлика ще ми е много полезно За децата обаче си е друга категория, та примера ми може би не беше коректно добавен, та не го коментирам, но съм много съгласна с Келеш-а и Вълка.
и за мен няма смислова разлика между двете. по принцип обещанието се иска, или поне има някаква друга предпоставка, за да се даде обещание; напр. когато много пъти си казвал нещо и не си го изпълнявал и тогава искат от теб да обещаеш, че ще го свършиш този път. в ежедневието просто 'казваме' нещата, не ги обещаваме. напр. казваш на детето си, че ще го заведеш еди-къде си и то го приема за даденост. не е нужно всеки път да казваш: 'обещавам да те заведа еди-къде си'.
Има разлика. Но между казване и казване има разлика, както и между обещаване и обещаване има разлика. Когато налице има добро намерение нещо да се свърши, си личи. Когато някой не държи на думата си обаче, все едно е дали го е казал или обещал, тогава наистина няма разлика.
Хубаво е да няма разлика.
Майка ми казва: Отиде ли на адвокат?
Аз казвам - ще отида.
Но кога и аз не знам.
Аз за себе си знам, че ако кажа "обещавам" се обвързвам с нещо като клетва.
Хубаво е човек, каквото каже да го прави. Така думата му тежи и хората му вярват. Такъв човек за мене е нещо като "човек на честта". Такъв човек си мери приказките, но каквото каже, означава нещо. Това е качество, което се възпитава, но на днешно време хората не си падаме по качествата.
Аз не съм такъв човек.
Майка ми казва: Отиде ли на адвокат?
Аз казвам - ще отида.
Но кога и аз не знам.
Аз за себе си знам, че ако кажа "обещавам" се обвързвам с нещо като клетва.
Хубаво е човек, каквото каже да го прави. Така думата му тежи и хората му вярват. Такъв човек за мене е нещо като "човек на честта". Такъв човек си мери приказките, но каквото каже, означава нещо. Това е качество, което се възпитава, но на днешно време хората не си падаме по качествата.
Аз не съм такъв човек.
Щом кажа нещо, ще стане, но кога, може да е днес, утре или следващата седмица.
Обещая ли нещо, става винаги към момента, в който съм го обещала ( е разбира се изключвам разни форсмажорни обстоятелства).
Но касае ли се до детето, дори и само с половин уста да спомена нещо, винаги се спазва и изпълнява, с него е друго и разлика между клетви, обещания и просто казано няма.
Обещая ли нещо, става винаги към момента, в който съм го обещала ( е разбира се изключвам разни форсмажорни обстоятелства).
Но касае ли се до детето, дори и само с половин уста да спомена нещо, винаги се спазва и изпълнява, с него е друго и разлика между клетви, обещания и просто казано няма.
Има огромна разлика, когато кажеш на възрастен нещо и когато му кажеш, че е обещаваш, НО няма никаква разлика за детето, ако на него му кажеш просто или ако му обещаеш, освен ако детето не е свикнало да прави разлика.
Синът ми, например, ако му кажа нещо, той винаги се подсигурява с "Ама обещаваш ли?" и измъкване няма - ни за мен, ни за баща му. Е, понякога казвам, че обещавам да се опитам, ама няма гаранция. ТОй това го приема.
Синът ми, например, ако му кажа нещо, той винаги се подсигурява с "Ама обещаваш ли?" и измъкване няма - ни за мен, ни за баща му. Е, понякога казвам, че обещавам да се опитам, ама няма гаранция. ТОй това го приема.
така е в повечето случаи, но понякога ни карате да обещаваме неща които едва ли ще станат ...
в другите ситуации...оправдания нямате!