Днес обаче пак ходих до педиатъра, че малкия е целия в някакви пъпки, които се оказаха нахапване от бълха (кой знае в кой пясъчник са го наяли ) и естествено ме подсети, че трябва да сложим МПР (май забрави за ре-пентаксима ). Аз пак му казах, че ще изчакаме и той започна да ме плаши. Имало било морбили не знам си къде, даже имало един непотвърден случай в София и ако го потвърдели щяло да пламне епидемия. Малкия щял да се разболее и да получи енцефалит (1на 10 го получавали при морбили).Видя, че не се стреснах (или поне него показах) и започна пак със заушката. Имало епидемии всяка година и като станел на 15г. малкия , той лично щял да му обясни, че аз съм виновна за това, че е стерилен Аз му казах, че той много по-рано ще знае защо майка му отказва да му слагат ваксини и той мн се ядоса. Чудно ми е само защо не ме кара да подписвам отказа. Дали пък не е написал вече, че са сложени ваксините Все пак доста сме закъснели. Има ли начин това да го разбера? Май само той,ако ми каже...както и да е...
Прочетох отново разни материали в нета за успокоение и сега съм 6. Нито морбили, нито заушката ме плашат много. Ще видим един ден,ако се сблъскаме с тях, но за сега мисля, че съм взела правилното решение.
Дано по-скоро стане готова петицията и дано постигнем нещо с нея.
П.П. Забравих да кажа, че педито лично ми каза, че тази ваксина не може да доведе до нищо лошо и той поема пълна отговорност за малкия,ако му я сложи. Аз му казах, че ако нещо стане неговите думи хич няма да ми помогнат и все пак аз ще трябва да си гледам детето. Не посмях да го накарам да се подпише под думите си, понеже ми се стори готов да го направи.
Наистина обаче мн ме ядоса, че пак ме мисли за луда и е 100% сигурен, че един ден ще съжалявам.