писна ми от клишетата за нас

и аз съм в холандия, чак да бягат, не бягат , но не сме им много мили
след 10-тата година тук, ще спреш да им обръщаш внимание.
тандури много хубави неща е казала 

На мен и по- рано престана да ми прави впечатление кой какво говори

Тандури, има голяма разлика къде си българин (или от Източна Европа). В Америка, Канада, Нова Зеландия, Австралия няма проблем. Но в Стара Европа има значение от къде си. Не само в Холандия е така, но и в други Европейски страни е така.

Е, как да няма клише, толкова са се напатили къде ли не от нас. Не можем да го оспорим, нали? Доста плява има навсякъде, но у нас май преобладава 

  Блонди, аз си мисля, че след като са ни приели в тоя съюз, означава, че сме пълноправни с всички останали. 
 Толкова години предприсъединителни за какво бяха в случая? Нали точно за покриване на критерии. 
Европа много добре знае какво е приела, лошото е прилагането на двоен стандарт.
От тази гледна точка наистина се обезмисля това членство.
А що се отнася до плявата, то тя е навсякъде, не само в България. 
 

То по принцип и ромите са интегрирани у нас, не е ли така?
Една хартийка не може да промени мнението на масите, пък било тя и подписана на високо равнище.
Всеки да лежи на ухото как е пълноправен, без да докаже дали е заслужил да е такъв може да очаква точно такова посрещане, за каквото говори Марти.

Марти, дипломите ни са легитимни, но университетите ни доказали ли са дали издават стойностни такива или "произвеждат" стойностни кадри? Дълбоко се съмнявам, предвид как се продават и купуват дипломи в България, качеството на образованието дори няма да го коментирам. На пръсти се броят университетите в БГ, които наистина имат стойностни дипломи, но и те докато не се наложат като университети с традиции и техните възпитаници не докажат, че могат да оправдаят очакванията към дипломите, които представят, шанса ти е АКО ИСКАШ да се интегрираш да положиш усилие. Никъде няма наготово, а и не е необходимо.

Милена,  това

е точно толкова стереотип, колкото и всичко останало. Била съм и в Европейски страни, и в Азиатски страни.
Навсякъде има клишета, стеротипи, плява, опарени и прочее, но навсякъде има и доброжелателни и отворени хора.
Такива, които чакат наготово и само се оплакват обаче не успяват никъде, включително и там където им се дава наготово, защото то никога не е точно това, което са искали или никога не е достатъчно. (Марти, с това последното не визирам теб, затова и отделих от времето си да ти напиша каквото ти написах по-рано, защото явно имаш нужда да ти се удари морално рамо в момента, че нещата не са толкова зле от някой който е минал от там, уточнявам за да няма обидени)

И аз писах, че плявата е навсякъде. 
Относно покриването на критерии - това си е виц някакъв за нас Разбира се, че са ни приели и че ни търпят само и само заради стратегическата ни географска позиция, нищо повече 
Иначе направо са вдигнали ръце от нас 

И друго - представи си ЕС да отвори врати за работа и за престой - ами ти представяш ли си какво ще стане с... ох, няма как да го пиша, защото е в разрез с правилата, но ме разбирате 

   Тандоори, не става въпрос ''да се лежи'' на това, че сме пълноправни.
И не съм съгласна, че нивото на Бг образование е ниско.
 Дипломи се купуват в цял свят,  но е масово мнението за ниското ниво обща култура на западняците (и не само).
   Блонди, годините бяха предназначени за това да се покривaт критерии, резултата не съм засегнала.   

Тандури, не са малко дискутираните теми в чужбинския за професионалното реализиране в чужбина. Повечето момичета, живеещи извън Европа са изказвали доста често мнението, че при кандидатстване за работа произхода се взема последно под внимание.
А между другото едно е да си била някъде и съвсем различно е да живееш там.

Е, не знам тогава кого точно визираш, но както и да е.

При нас не е така предвид пренаселеността на Брюксел с всякакви етноси. И по много. Убедена съм, че специално в Брюксел има много повече чужденци, отколкото местни.
Но са претръпнали и привикнали. И не на последно място - ако си тежиш на мястото, ако те бива, ако си коректен, съвестен и образован - винаги, рано или късно, ще си намериш своето място!

Един пример - ако ти си си в твоя град в България и там е залято от негри, от араби, от руснаци, поляци... и всички, които масово са емигранти и съпоставиш твоето виждане в страната ти с тяхното "нахлуване" - какво би казала тогава за клишетата 
Няма на кого да се сърдиш, нали? 
Нима очакваш да нахлуе сульо и пульо (буквално казано!!!) в страни като Германия, Австрия, Швейцария... български турци (хайде, казах си го), български цигани (и това си го казах), които идват без грам образование или желание за работа, но с 12 дечица и желание за социални помощи? И ако плащаш 2/3 от печалбата си, както правим ние тук за такива като тях (защото Белгия е най (или поне една от най-) - социалните държави в това отношение, и виждаш... пак ще се отплесна, както и да е. А го виждаме ние към сънародници. Какво остава белгийци към българи.
Живеем в кооперация на три етажа, с 6 апартамента, на хубаво място, тихо, спокойно, близо до ЕК, до НАТО, до центъра, до летището, до училища... както и да е. Срещу нас се нанесоха също българско семейство. Не казвам, че ние сме идеални, разбира се, но те са  - плюят по стълбите, хвърлят фасове, пушат, свалят си миризливите чували с боклуци във входа, оставят си смрадливите обувки на изтривалката, крещят и блъскат врати по всяко време и какво ли още не. Звуча като махленската клюкарка,  но се зарадвахме, че имаме шанс да дойдат българи до нас и то за какво - за ядове само. А представи си белгийците във входа какво си мислят.  Толкова се бяха ошашавили, че ни питаха познаваме ли ги и какво им е 
Умряхме от срам, разбира се.

И като по-големият процента от българи и... така са проблемни, мръсни, шумни, невъзпитани и т.н. какво искаме и на кого се сърдим?
И нас не ни искат примерно, дори за касиери, ако има за същото място кандидат белгиец. Или французин. И можем ли да се сърдим? Разбира се, че не.  Не би ли било същото в България?
И защото бях в една немска библиотека преди време, която правеше представяне на народите по света и България беше представена с... както и да е. 

А ти, Марти, така и не написа какво те притеснява, откъде и защо идва негодуванието ти, какво сте опитали и какво са ви отказали... Така да си говорим по принцип е безсмислено 

Абсолютно съм съгласна, само ти къде видя да съм написала, че само съм минавала от там не можах да разбера
По принцип да си живял в град А квартал Б и в град В и квартал Г предполагам разликата също е голяма. Това, което аз казах беше на база собственият ми опит и никога не съм твърдяла обратното.
И да, продължавам да смятам че подобно клише  е точно това - клише.



АКо смятах, че Марти спада в тази категория нямаше да си дам труд и да си хабя времето да и напиша първия си дълъг постинг пълен със съвети как да преодолее това, от което се оплаква. Всеки е минавал през моменти на голямо разочарование при първия сблъсък с подобни неща и моето мнение е, че това, което най-малко помага в този случай е тюхкането, цъкането с език и клатенето на глава.
Ако идеята е била дружно да оплюем чужденците как не ни приемат и не ни мислят за велики, съжалявам, че развалих темата тогава с конкретните си предложения.
Направила съм го с добри чувства и смятам, че ще бъде полезно. Оттук нататък дъвкането на темата за мен е излишно, освен ако някой ме може да и предложи нещо конкретно.

Марти, имам чуството, че ти искаш от нас не съвети, а по скоро търсиш едно рамо на което да си поплачеш. Но аz пак малко акъл ще ти дам...   

Това с не приzнаването на българските дипломи не го раzбирам... Събсем естествено е в определена страна да се почитат едни университети повече от други. В Германия ако има кандидат, zавършил Университета в Мюнхен и такъв с диплома от Швайнфурт ще вzемат тоzи от Мюнхен. Естествено е... Българските университети тук не са поzнати и не може да очакваш, че всеки работодател ще ги иzбере пред местните. И това няма нищо общо с дискриминация. НО... в молбата си zа работа винаги можеш да напишеш, че си zавършила най реномирания университет в БГ ( и така вече се поставяш на равно с местните, поне що се отнася до диплома).

Виж, ако кандидатстваш zа работа като адвокат, счетоводител (все професии, при които е необходимо да си учил в съответната страна и да поzнаваш местната zаконова система), то тогава няма какво да се чудиш zащо не те вzимат. Тогава или почваш да учиш отначало или се опитвай да напрашиш магистърска степен.

Друг съвет, който мога да ти дам,  е да почнеш първо с практика. Тук с Германия почти всеки студент е правил поне една, а много дори си пишат дипломните работи към фирми. И като кандидатстваш zа работа ти с една диплома и нула стаж нямаш никакви шансове пред теzи студенти.

Ако дипломата е за нещо инженерно-техническо, май има сериозен шанс. Иначе се ориентирай към следдипломни квалификации. Университетите признават български дипломи, само практическата им стойност е равна на нула.

Да не забравяме все пак, че хич не е (или поне не беше) толкова трудно да си купиш университетска диплома в България. Как да им имат вяра тогава?