Публикувана: 22 март 2009, 15:43 ч.
Последно мнение: 24 апр. 2009, 21:40 ч.

наистина ли е толкова ужасно???

12 846
284
1

# 15 22 март 2009, 16:47 ч.

Бургас
Мнения: 252

Така е, колкото мнения, толкова разлики.
Не е чак тоолкова страшно. И мен ме беше шубе, ама минава...
Все пак не съм първата, пък няма и да съм последната. В повечето случаи страха си е голяма работа.
Не се притеснявай и гледай позитивно на това, какво ти предстои.
Много е миличко най-първия поглед на малката буба.

# 16 22 март 2009, 16:48 ч.

Мнения: 9 441

Раждах секцио.Чесно да с призная 2-3 месеца преди термина бях изпаднала в някаква адска параноя,как ще се справя,дали ще родя?Абе,все въпроси от този сорт.Бях се нагласила за адска болка,защото година преди това имам операция от кисти и знаех каква болка ме очаква.След секциото,когато излизах от упойката започнах да питам дали съм родила вече,защото имаше някаква тъпа болка.Разликата между първата операция и секциото беше огрооомна.
Предварителната нагласа прави всичко.
Леко и безпроблемно раждане!

# 17 22 март 2009, 16:51 ч.

Мнения: 9 441

Всичко де,що върви около теб все е раждано,така,че няма да си първата,няма да си последната !!!

# 18 22 март 2009, 16:51 ч.

Мнения: 3 356

Че боли,боли.Ама да е чак такава болка да умиране,не е.

# 19 22 март 2009, 16:57 ч.

Неизживени спомени
Мнения: 488

Боли това е безспорно!но ако започнеш от сега с психическите нагласи,че раждането ще е нещо непоносимо и адски болезнено...Не ми се мисли като настъпи момента,какво ще ти се върти из главата newsm78

Мисли по-позитивно

# 20 22 март 2009, 17:00 ч.

София,
Мнения: 4 267

И аз гледах снощи предаването и останах направо шокирана, как МАрта спокойно разказваше пред детето си, горкото то, ами така ще го травмира. И наистина се изкара едва ли не майка - мъченица. Naughty

Аз имам две деца, изтърпяла съм и двата вида раждане и разликата и между двете е огромна. БОлката, каквато и да е тя, колкото и да е голяма се изтърпява, никой не е умрял от самата болка. Прагът на усещане при всеки е различен. Според мен най важна е нагласата с която тръгваш към болницата. ПЪрвият път като тръгнах бях страшно щастлива, че най после ще се срещна с прекрасното създание, което толкова време нося и пазя. БОлеше ме, но търпях и чаках момента, когато видях детето си просто забравих всичко. ТОва е най щастливия миг в живота на една майка. И още нещо много е важно да слушаш внимателно лекарите, акушерките, да питаш и да искаш подробности за всяко лекарство което ти слагат, ако раждаш нормално, прави точно това което ти казват, кога да напъваш, как да дишаш. Успех Peace

# 21 22 март 2009, 17:05 ч.

София
Мнения: 62 595

Какво да ти кажа за нагласата. И аз първия път тръгнах с нагласата, че няма да е кой знае колко трудно и болезнено, но да беше ме питала как е след 30 часа родилни мъки. Болката си е болка, независимо от нагласата. На болка не се свиква. Втория път тъканите бяха все още еластични и бебето се роди бързо като по учебник и по-малко болеше. Затова на мен ми е смешно като се започне с това каква била нагласата. От раждане до раждане разлика от небето до земята при една и съща жена дори.
А Марта едва ли е травмирала щеркаси. Все пак става въпрос за момиче в тийнейджърска възраст, т.е. достатъчно голямо. Прекалявате с това травмиране.

# 22 22 март 2009, 17:06 ч.

Мнения: 492

Мен пък и двата пъти не ме боля кой знае колко. Дори се чувствам зле като започна да разказвам, а жените ме гледат някак невярващо, все едно си измислям. Първия път бях стигнала до пълно разкритие без болки - само с една тежест ниско долу. А втория път имах малко по-болезнени контракции, но не бяха нищо особено. Последните три бяха най-болезнени наистина, но пък бяха само три все пак. Единствения съвет, който бих ти дала е да се отпуснеш, когато дойде момента, да не се шашкаш и стягаш, да не се страхуваш и да "слушаш" сигналите на тялото си - природата си знае работата. Страхът е напълно излишен и може само да ти навреди.
Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане и едно здраво и хубаво бебче Hug

# 23 22 март 2009, 17:06 ч.

Мнения: 1 558

Зависи с каква нагласа влизаш.Аз влязох в болницата с нагласата,че влизам в Ада.Само,че влязох без никакви болки и докато чаках да ми започнат контракциите в предродилна,няколко жени родиха преди мен.Всичко ми беше много любопитно и нямах търпение да родя и аз.В крайна сметка се оказа,че съвсем не е толкова страшно Peace

Мисля,че ще ти е по-полезно да четеш „Смешно ли е раждането?„

# 24 22 март 2009, 17:27 ч.

Временно
Мнения: 788

Цитат на: Andariel в нд, 22 мар 2009, 17:05

А Марта едва ли е травмирала щеркаси. Все пак става въпрос за момиче в тийнейджърска възраст, т.е. достатъчно голямо. Прекалявате с това травмиране.

Аз не казах,че е травмирала дъщеря си.Просто не ми хареса какви неща разказа пред нея и как ги разказа. Peace

# 25 22 март 2009, 17:39 ч.

Мнения: 9 814

Цитат на: TraYkovA в нд, 22 мар 2009, 17:06

Мисля,че ще ти е по-полезно да четеш „Смешно ли е раждането?„

Наистина зависи от нагласата.
Аз пък влязох с нагласата, че след 9 месеца трепетно очакване най-накрая ще видя, докосна, целуна детето си.
За мен всяка контракция съкращаваше пътя до така чаканата среща.
А пък има и упойка за онези, които не могат или не искат да търпят болките.

# 26 22 март 2009, 17:50 ч.

Мнения: 68

Не е болка за умиране и не е толкова ужасно.Зависи си от много неща,кой колко му е широк таза и какво ли още не.Тази болка както я има така като излезе бебчето и ти олеква.Все едно си имала запек,напъвала си се и като свършиш работа ти олеква. Раждането не е страшно.Аз като раждах и мен ме рязнаха малко,даже не съм усетила.И на края както казват и другите момичета,важна е нагласата с която тръгваш да раждаш.

# 27 22 март 2009, 18:00 ч.

Мнения: 8 999

Поръчай си упойка отсега. И няма да те боли. Това поне е сигурно.
Никаква нагласа не би те спасила от физическите болки, но, слава Богу, има начин да не усетиш нищо /или почти нищо/.