наистина ли е толкова ужасно???

Не, бях дебилно спокойна.
Не съм родила без контракции. Контракциите започнаха в полунощ, родих в 17,15.
Влязох в болницата към 14,30, с контракции на няколко минути и 7 см разкритие.
Когато няма излишен драматизъм, няма и драми.
Не е въпрос на късмет толкова, а на нагласа и гледна точка.

Ази,
Била си дебилно спокойна, защото нещата са минали като по вода. И аз бях дебилно спокойна, но през първите няколко часа, докато си бях вкъщи. Как ти се струва да прекараш следващите 8 часа (отнесохме цялата дневна смяна на доктора така) в разходки между ЦУМ и Майчин дом поради липса на разкритие, съответно никакво ядене и пиене и приемане чак вечерта (когато докторът така прекара с мен 30 часа), следвано от бодене с окситоцин и пак умора, глад и жажда? И цяла нощ така? ТОва са 30 часа родилни болки!
А, как изглежда? И то при положение, че бях подготвена да не се паникьосвам и мислех, че бебето ще се роди след няколко часа. Да, ама не! Нещата протекоха по друг начин независимо от моята настройка. С второто бебе беше различно - като по учебник, с умерени болки и раждане след няколко часа.

Затова моля, хич никой да не ми говори за настройки, защото съдбата може да изиграе картите по друг начин. Всичко е късмет и случайност. Едно с едно ражданията не си приличат, независимо каква настройка е имала родилката.

Съжалявам.
Наясно съм, че аз родих сравнително леко и без усложнения.
Но също така написах, че въпросните родилни болки при мен бяха 17 часа, което е повече от една нощ.
Или смяташ, че моите контракции са били безболезнени?
Обаче колкото и да ми се обяснява, няма ка да се съглася, че в голяма част от разказите има голяма доза драматизъм.
Ясно, изживяването е лично, обаче виждам, че доста се палиш, затова може би въпросът със спокойствието също е субективен и спорен.

За драматизъм не зная. Болката си е болка. Не искам да плаша никого, но ще излъжа, ако бодряшки заявя, че всичко е въпрос на контрол от страна на родилката и ако тя е спокойна ще я боли по-малко. Вярно, че звучи успокояващо убеждението, че имаш контрол над ситуацията, но в действителност нищо не е ясно, докато не се роди бебето. Боли, това е! Който е вярващ да се моли на Господ, който не е да се надява на добро стечение на обстоятелствата.

Аз  разбрах  и  от  двете  раждания.Първо  ме  мъчиха  нормално  5  часа  след  като  не  стана  ме  вкараха  по  спешност  за  секцио.Но  чак  пък  ужасно  ,че  боби  ,боли  .След  като  се  събудих  след  упойката  след  2  часа  бях  на  крак  никаква  болка  не  съм  усетила.Но  и  да  боли  знаеш  че  минава  след  като  гушнеш  бебчето.

Бодряшки или не, знаеш какво ще ти кажа- можеш да заявяваш каквото намериш за уместно.
Естествено, че има болка, естествено, че всяко раждане е различно, естествено, че има риск, докато бебето не се роди, обаче аз, останах с убеждението, че коментираме нещо друго.
А именно кървавите легенди, изпълнени с излишен драматизъм, който в крайна сметка не вършат нищо друго, освен да плашат бременните жени и да им създава излишни страхове.

Не, просто имам чувството , че ти не си извадила късмет! Съжалявам за което и съчувствам за преживаното. 
Но обикновенно преобладават нормалните раждания с нормално възприетата болка без излишен драматизъм  и ужасяващи картини.

Като гледах и двата пъти в препълненото предродилно колко "нормални" бяха болките на другите родилки някак не мога да се съглася. Но щом казваш, може аз нещо да съм била глуха, сляпа и с изветрял мозък. Нещата са 50:50. При една и съща жена ражданията са различни.
Сега се сещам, че докторът излезе ясновидец без да знае (или е знаел ). В един момент го питах защо продължава да ме мъчи, а не направят секцио той ме изгледа изненадано и ми каза "А какво ще те правя като догодина пак дойдеш да раждаш?" И вярно така се случи. Но в онзи момент ми идеше да го изкормя.

А бременните по-добре да не пускат такива теми и да не четат теми за раждането, а да се задоволят с книгите за бременност и раждане точно заради това, че светът е шарен и колкото случаи на леки раждания ще чуят, два пъти повече ще им кажат за трудни и направо ужасни раждания. Същото е със "статистиките" за състоянието на бебетата - разказват се всякакви ужаси за деца, родени с увреждания от лекарска грешка или немарливост. Навремето много голяма услуга си направих като изобщо не разпитвах как е раждането, за да не се шашкам излишно.

Знаеш ли, казах, че е въпрос на гледна точка.
Въпрос на психика и на лабилност.
Ако започнем така, само ако знаеш при моята зъболекарка какъв вой съм слушала, трудно е за описание, човек би си казал, че се намира в кланница, а не в зъболекарски кабинет.
Ако не бях раждала, вероятно щях да слушам и да се мая, обаче няма как, знам за какво става въпрос.
Моите контракции казах, продължиха 17 часа.
Аз не съм извънземно и дъщеря ми не се появи на бял свят с магическа пръчка.
Дали си глуха, сляпа или изветряла нямам представа, нямам и намерения да разбирам.
Ако желаеш да считаш, че не си родила дете, а си минала през ада - все ми е едно.
Не издигам раждането в култ и не считам, че съм извършила геройството на живота си през тези 5 минути в родилна зала.
Не съм крещяла и вила като куче, не бих го и направила, дори и с болките, които изпитвах.
Усмихвах се и водех лек светски разговор, единствено с прекъсване по време на контракциите.
Аз съм силен характер, имам психика, воля и не на последно място- достойнство.
Раждането не е единствената интервенция, през която съм минала.
10 години по-рано ме оперираха по спешност, съвсем друг повод и екипът, който ме прие, ме разглеждаше с интерес, а лекарят ми смяташе, че в подобно състояние, би трябвало не да вечерям и да забавлявам 12 души гости, а да вия, первита на кълбо. И ако не бях припаднала в ресторанта, едва ли щях да доживея до днес.
Така, че ми спести представите си за болка и драми, аз няма да те разбера.

Да разбирам ли, че тези, които ги боли са слаби характери и преувеличават?
Другата случка, която разказваш пак показва, че си извадила късмет, а не че си олицетворение на самоконтрола.

Не разбирам защо във всяка тема въпрос, трябва да възниква караница  От личен опит мога да кажа, че не е толкова ужасно раждането. Сигурно има и случай, в които е кошмарно - познавам такива майки, но все пак са готови един ден да създадат отново дете, така че явно се забравя болката. А що се отнася до Марта Вачкова  - не мисля, че има моралното право да стресира много бъдещи майки с изказванията си - все пак тя е публична личност, която има досег до голяма аудитория. И съм 100% убедена, че е преувеличила и че е била с всички необходими упойки и т.н.
От личен опит - родих два пъти. Първият път реших, че съм получила бъбречна криза - такава беше болката. По време на болезнените контракции си отпуснах душицата и си крещях на воля каквото се сетя по адрес на мъжа ми  В момента, в който родих вече не помнех болката. Втория път нямах време дори да разбера какво става пък малкия се роди 4250 гр. Може и да съм била късметлийка, а може би си направих добра услуга да чета "Смешно ли е раждането"

Така е!Съгласна съм с теб!
Настройката няма да те избави от съдбата ти.И аз бях с положителна нагласа и си мислех,че всичко ще мине бързо и лесно,да-ама не!
Майка ми през цялата бременност ми повтаряше,че ще родя като нея-без нито един шев,епизиотомия или разкъсване.Е не стана така,а колко вярвах...
Раждането ми продължи 16 часа,а това на майка ми 15 минути...
Нямах епизиотомия,но за сметка на това 2 в 1...
Дори и лукса упойка не получих...
Та както по-горе са казали-едно с едно раждане няма еднакво!Но при всички случаи,нагласата не може да те спаси.Всичко е до организъм,късмет,съдба...


Подкрепям!  

За пръв път се включвам в тема за раждането, но явно и друг път е имало такива схватки.
Болката се забравя, защото така сме устроени. Все пак раждането продължава да е рисково за жената. И не може да се каже кой имал право или нямал да стряска родилките. Ами, родилките да не са деца, че да не могат да съобразяват? Само в този форум има стотици теми за неуспешни раждания, трудни раждания и проблеми с бебетата при раждане. Дай и тях да изтрием, че родилките да не се стряскат излишно! Ами, такъв е животът. Затова в един мой предишен пост написах който е вярващ да се моли на Господ, а който не е да се надява на късмет. И не става въпрос за паника или за всяване на страх.

Оо,схватки има в 9 от 10 теми,но това е друг въпрос!
Надявах се поне тази тема да е 1 от десетте,в която да цари съгласие!
За прекрасните раждания има тема!Мислех,че тази е за истините?! 

Според мен в това изказване има две важни неща, които съм подчертала с червено - престоя вкъщи /без окситоцин/ и новата мода-заблуда на лекарчетата наречена "окситоцин"
И аз бях спокойна, дори весела  и без силни болки вкъщи.
Давам малко факти/
Първо раждане - Бързах да отида в болницата след първите контракции на 4 см разкриетие ми боцнаха и на мен окситоцин на силна капка Последваха нетърпими болки без почивка за 1 час и родих, но беше най ужасния час в живота ми. Доктора беше виновен за това защото реши да си гушне 300 лв за които имахме уговорка само за 1 час.
Второ раждане - Стоях си вкъщи до 5 см разкритие / общо 10 часа от започване  на контракциите/. Не бързах за болницата и за мъченията с окситоцина. Отидох на предглед без да постъпвам в болница, за да се установи дали всичко е наред. Поразходих се малко и се предадох след още 2-3 часа с 7 см разкритие. Последва окситоцин но на по бавна капка и след още 50 мин родих, но  този път окситоцина не успя да ми навреди толкова.
Интересувах се за окситоцина. Ще бъда кратка. Този медикамент може да помогне, но не във всички случаи. Може и да бъде вреден. Зависи какво е състоянието на матката и как протича родовата дейност. В началото на родовата дейност с малко разкритие може да блокира разкритието и да се наложи секцио въпреки котракциите.
Добре е окситоцин да се приложи ако при пълно разкритие се наблюдава отклабена родова дейност и спиране на контракциите.
Мое мнение: прекалява се с окситоцина, затова са тез драми с болките при раждането и още по -ужасниния развой със секцио. Стига се до насилствено раждане и до разкъсвания на влагалището.