Какво прави бракът ви щастлив?

Не съм се замисляла има ли някаква формула, която да прави бракът щастлив. Вероятно-не, или пък и да има е прекалено сложна и различна за всеки.
Не знам какво точно трябва да намеря в човека до мен или какво е открил той в мен. Изобщо не съм сигурна дали постоянно трябва да се търсим и преоткриваме-струва ми се твърде натоварващо.По-лесно е просто да се обичаме.
Не се замислям развиват ли се отношенията ни- харесват ми такива, каквито са-нежни и искрени.
И сме приятели, и не съвсем...

Чувствам се удовлетворена и може би и затова щастлива в брака си.
Засега.Твърде е рано за обобщения.

Това, което прави брака ни щастлив е - дъщеря ни, с всичките грижи и радости, които ни носи, също и това че гледаме в една посока, имаме общи цели, мечти, планове.

Истински щастлива в брака ми ме прави ДЪЩЕРЯ МИ.
Най-хубавото нещо в живота ми, най-щастливия миг е нейното раждане!

Много са нещата, за да е един брак щастлив.На първо място е страстта и любовта.Уважението и компромисите от двете страни.Мислим еднакво за нещата от живота и вървим заедно напред.

     
Любов - компромиси - доверие - приятелство. За мен това е най-простата рецепта.

най важно е да има обич и уважение-при нас е така вече 16 години.разчитаме единствено и само един на друг, мечтите и целите ни са едни.подкрепя ме се,общуваме и си вярваме.проблемите ни сплотяват и правят по силни.просто се приехме такива каквито сме с всичките си плюсове и минуси.и ние спорим и се караме понякога, това е защото не сме си безразлични но не ни пречи да се обичаме и да вървим напред по общия ни път рамо до рамо.

Гледаме в една посока, ако някой се заблее, другия му дръпва юздата.
Екип сме!

Ние сме двете половинки на едно цяло. Мисля това е достатъчно. Допълнително и факта, че и двамата сме щястливи когато другият е щастлив, допълваме изреченията си, винаги сме на една вълна, обичаме едни и същи неща. Не сме две точки които само са си пресякли пътя, а такива които гледат в едно бъдеще.

Нямам рецепта.Но на първо място след любовта слагам уважението.
Ние никога не сме си крещели.Дори когато се караме .
Никога не сме използвали обидни думи.
Никога не сме опитвали да се променяме един друг-така всеки е решил сам какво да промени ,за да направи другия щастлив.
Никога не съм го предавала,както и той мене,винаги сме били един зад друг.
Правим всичко заедно,защото ни харесва да сме заедно.Е,аз не споделям страстта му към риболова и там ходи със децата,те ме заместват.
А малките неща,които ни доставят удоволствие?
Вечер,като се прибере,да си сипем по чашка и да си разказваме ...
Когато гледаме телевизия,се държим за ръце...
Когато се разхождаме,също...
Обичам,когато ми носи кафето в леглото сутрин...
А той обича,когато стане в неделя ,да му мирише на прясно приготвена закуска...
Често ми носи цветя без повод...
Обичам да го виждам щастлив ,усмихнат,той също ...и се опитваме да се правим щастливи.Вече 20 години.   

Краси, целуната си от Съдбата 

Завидях ти благородно, дай Боже всекиму подобно щастие, такава изпълваща сетивата любов.

Поздравления и продължавайте все така.

Благородно завиждам!
Хармония!!! Уважение!!!  Любов!!!

Ами какво ... ние много си приличаме, но и се различаваме. Едното дава сигурност, а друго интензитет на живота ни. Аз съм тази, която прави интересното, не съм 100% предвидима, мъжът ми никога не знае как ще започне и завърши един ден с мен. Плс. много си уважаваме личното пространство, никога не сме изисквали много дълбоки промени един от друг. Прекарваме заедно по цял ден, така че сме се научили да си ценим моментите, в които се игнорираме. Всеки си има време/пространство/рутина/интереси, които храни докато си почиваме един от друг и не си пречим :--))

Ние сме като ключ и ключалка понякога ключа заяждя,но с лекичко побутване и поврътване
пак влиза.
Откровени сме един към друг за добро и лошо,казваме си го "право куме в очи"дали ше е за мама и тате /му/ми,дали за приятелите ни дали за нас си-казваме си го и го приемаме.
Говорим си един с друг каквото ни дойде на уста,не ни е срам да сме цинични един пред друг
Питаме се"тъжен ли си,боли ли те и защо"не ни е срам да си поплачем един пред друг.
Имаме си общи интереси и ги споделяме  
От 10г.сме заедно и все още
Кой каквото и да казва и да прави аз и той сме на 1во място един за друг и детето между нас.
Във вече забързаното и натоварено ежедневие като семейсгво с дете е по трудно да се държи фронта.
Аз например какво правя за него-хобито му сега са моторите,често започва да ми обяснявя нещо дето хич не ме вълнува и не го разбирам,но кимам с глава и слушум дори и питам-кое как....виждам че му става приятно така...после ме води в гаража да ми покаже какви мигачи за мотора купил и аз пак гледам ,кимам,одобрявам....
Така си показваме внимание и колко сме си важни,как вълненията на единия са важни за другия
Ей такива работи бе момичета
И кавгите ги има,но теммата е кое прави брака ни щастлив   
Аиде от мен това

Страхотни истории! Беше ми много приятно да ги чета.

Някога:
Запознахме се преди 13г., той 28 годишен музикант, доста известен във Варна, аз 21 годишна "пикла". Запозна ни обща позната, която буквално ни свали, на мен каза, че искал да се запознае с мен, на него че съм безумно влюбена в него. Представете си комичната ситуация, в която изпаднахме- той си мисли, че съм "фенка" готова на всичко, а аз за първи път го виждам в живота си и по- дръпнато от това не съм се държала. Така или иначе, начинът му на живот провокира моят интерес, а той се заинтригува от първоначалното ми пренебрежително отношение.  На мен ми бяха достатъчни 5-6 дни за да се влюбя безумно и да бъда сигурна , че това е човекът с който искам да градя бъдещето си. Професиятя му е такава, че постояно отсъства от България за доста големи периоди от време. Месец и половина след запознанството ни трябваше да замине за 6 месеца. Аз плаках много, никога няма да забравя думите му:" Знаеш ли колко пъти съм заминавал и  съм оставял разплакани жени и винаги когато се върна, тях ги няма , а аз съм сам?" Замина. Мен ме болеше сърцето, дните минаваха дълго, но слава богу минаха. Върна се. Денят преди да се прибере ми се обади и ми каза, че иска да си преместя багажа  при него. От тогава заживяхме заедно, незнам дали му помогнах да повярва, че може някой да го чака с любов и търпение, но след това турне, той се отпусна и стана най-милият и романтичен човек на света по неговият си собствен начин.
Сега:
След 13г. заедно, 8годишен брак и двама прекрасни сина, мога да кажа, че това е освен моят любим и моят най-добър приятел. Винаги в моменти на откровение сме си говорили, че  си имаме доверие, защото ние сме от едната страна на нещата, ние сме един отбор.
Днес:
Той е пак в чужбина, от 6 месеца, връща се след 20 дни, аз го чакам така както го чаках и първият път. Когато помисля, че ще го видя след малко повече от две седмици и почва да ми трепери под лъжичката. Когато ми се обади и ми каже: " Вече нямам търпение да се прибера у дома при теб и децата" ми става хубаво и уютно.
Има ли смисъл да пиша, че бракът ми е щастлив и връзката ми е здрава???