- Публикувана: 23 март 2009, 11:28 ч.
- Последно мнение: 26 март 2009, 21:56 ч.
Сурогатно майчинство - за или против?
Да, но не бих станала сурогатна мама! Така отговорих, и мисля, че няма да мога да го направя. Всъщност винаги съм имала желание да помагам на хора в нужда, но това е прекалено сериозна стъпка според мен. Не това че помощта ми ще е огромна, а мисълта, че някъде може да имам дете което е наполовина мое, а аз не се грижа за него ме плаши много 
. Генетично разбира се нямам нищо общо с това дете, но факта че съм го износила, автоматично ме прави негова майка (подсъзнателно говоря) независимо от това чия яйцеклетка са ми имплантирали. Много е сложно наистина
. Генетично разбира се нямам нищо общо с това дете, но факта че съм го износила, автоматично ме прави негова майка (подсъзнателно говоря) независимо от това чия яйцеклетка са ми имплантирали. Много е сложно наистина
Относно злоупотребите - точно заради това искам да бъде приет закон, който да защитава интересите на всички. За момента се ползват вратички и всяка една страна е уязвима.
Сурогатното майчинство се изразява в това, че моя яйцеклетка е оплодена със сперма от мъжа ми и полученото ембрионче се имплантира в матката на сурогатната майка. Тя го износва и когато го роди ние му ставаме законните биологични родители. Нито ще го крадем, нито ще го вземем насилствено. Предварително всичко е изяснено и няма скрито-покрито, както повечето мами остават с подобно впечатление.
И малко предистория за мен - Когато бях малка и аз като другите деца си мислех, че един ден ще срещна моя принц, ще се оженим, ще се обичаме и ... ще си имаме много дечица. В един "прекрасен" момент разбирам, че съм родена без матка и със слабо развити яйчници, за които не се знае дали произвеждат годни яйцеклетки. Последва ходене по лекари, няколко раздели с мъже. И накрая стигнах до заключението, че мога да бъда майка единствено ако друга жена ми износи бебето. Всички ще кажат - осинови! Да, бих осиновила, но запитайте се преди това дали и аз нямам право да видя сините си очи в тези на биологичното ми дете или пък мъжа ми да види своите черти в него? Готова съм да осиновя и ще го направя, но когато има вариант да имам и свое, ще се боря докрай. Знаете, че надеждата умира последна.
Сурогатното майчинство се изразява в това, че моя яйцеклетка е оплодена със сперма от мъжа ми и полученото ембрионче се имплантира в матката на сурогатната майка. Тя го износва и когато го роди ние му ставаме законните биологични родители. Нито ще го крадем, нито ще го вземем насилствено. Предварително всичко е изяснено и няма скрито-покрито, както повечето мами остават с подобно впечатление.
И малко предистория за мен - Когато бях малка и аз като другите деца си мислех, че един ден ще срещна моя принц, ще се оженим, ще се обичаме и ... ще си имаме много дечица. В един "прекрасен" момент разбирам, че съм родена без матка и със слабо развити яйчници, за които не се знае дали произвеждат годни яйцеклетки. Последва ходене по лекари, няколко раздели с мъже. И накрая стигнах до заключението, че мога да бъда майка единствено ако друга жена ми износи бебето. Всички ще кажат - осинови! Да, бих осиновила, но запитайте се преди това дали и аз нямам право да видя сините си очи в тези на биологичното ми дете или пък мъжа ми да види своите черти в него? Готова съм да осиновя и ще го направя, но когато има вариант да имам и свое, ще се боря докрай. Знаете, че надеждата умира последна.
Да, но не бих станала сурогатна мама. Не бих могла да го нося 9м под сърцето и после да го дам на друга. Кофти ми е за жените, които не могат да износят бебетата си, но от това не би ми станало по-лесно да си дам детето(щом аз съм го износила, то е мое, генетичния материал няма значение). Но трябва да може, защото има и жени, които биха го направили, макар и само заради парите. Отделно, че има майки, сестри, които биха го направили заради близък човек(познавам такива и само закона ги спира и за това осиновиха детенце-не по-малко родители са)
Гласувах за, по принцип, но каквато сме объркана държавичка може да се получат много злоупотреби за съжаление.
Като например?
Ами давам ти един прост пример - имаме роми, които продават собствените си деца, нали?
Така.
Да кажем, че ти и мъжът ти търсите сурогатна майка но не намирате друга освен ромка, но точно от онези. Все пак не можеш да знаеш кой какъв е. Взима пари от вас за износването и в 7-8 месец изчезва зад граница да продаде детето на други. Сега по принцип всеки ще каже - еми няма да избера ромка и т.н. но това беше просто пример. Не искам в никакъв случай да обидя ромите, просто сред техните среди гръмнаха тези скандали.
Гласувах за, по принцип, но каквато сме объркана държавичка може да се получат много злоупотреби за съжаление.
Като например?
Ами давам ти един прост пример - имаме роми, които продават собствените си деца, нали?
Така.
Да кажем, че ти и мъжът ти търсите сурогатна майка но не намирате друга освен ромка, но точно от онези. Все пак не можеш да знаеш кой какъв е. Взима пари от вас за износването и в 7-8 месец изчезва зад граница да продаде детето на други. Сега по принцип всеки ще каже - еми няма да избера ромка и т.н. но това беше просто пример. Не искам в никакъв случай да обидя ромите, просто сред техните среди гръмнаха тези скандали.
Ами....предполагам, че заплащането е нормално да стане след раждането...следвателно - къде ще бяга???И за какво?
По-скоро сега биха могли да стават такива неща,но след узаконяването...
Гласувах за, по принцип, но каквато сме объркана държавичка може да се получат много злоупотреби за съжаление.
Като например?
Ами давам ти един прост пример - имаме роми, които продават собствените си деца, нали?
Така.
Да кажем, че ти и мъжът ти търсите сурогатна майка но не намирате друга освен ромка, но точно от онези. Все пак не можеш да знаеш кой какъв е. Взима пари от вас за износването и в 7-8 месец изчезва зад граница да продаде детето на други. Сега по принцип всеки ще каже - еми няма да избера ромка и т.н. но това беше просто пример. Не искам в никакъв случай да обидя ромите, просто сред техните среди гръмнаха тези скандали.
Ами....предполагам, че заплащането е нормално да стане след раждането...следвателно - къде ще бяга???И за какво?
По-скоро сега биха могли да стават такива неща,но след узаконяването...
Ами за след раждането веднага ти давам пример със злоупотреба от обратната страна - износва го и след раждането не получава сумата. Ходиш по съдилища и т.н. и т.н. - пари всички знаем с какъв зор се взимат. Пък ако се осланяш само на законите може да изпиеш една студена вода. Ако нямат нищо на тяхно име кво ще им вземе? Детето ли?
Каузата е много благородна, но и аз не мога да го направя. Вярно е, че биологичните родители искат да продължат генетично рода си, но още по-благородна е каузата да осиновиш изоставено дете според мен. В него не тече твоята кръв, но гените не са единственото нещо, което те прави родител. 
Много точно казано
Гласувах с "да, но не бих станала такава майка". И кой по дяволите я измисли тая дума, отвратителна е като се има предвид за какво говорим всъщност?!
Обаче не знам в държава като нашата как изобщо може да се приеме качествен закон. В далеч по-уредени държави възникват много сериозни спорове и драми, а за нашата не ми се мисли. Аз лично не бих имала сили да си дам детето след като съм го износила и родила, и кърмила в началото....абе....но все пак има всякакви хора. А и когато такава майка е да кажем сестра, снаха или друг близък роднина може би нещата стоят по друг начин. Едно е да си мислиш хипотетични варианти, друго е да си замесен лично в проблема.
Иначе споровете дали такива хора да си имат техни генетични деца е толкова сложен колкото и процедурите за инвитро, за раждането на ново бебе, от което да се вземе костен мозък за вече болното по-голямо дете.... Едно време и срещу тях се е скачало до небесата. Защото причини да не може да се осъществи нормално забременяване и износване има бол....и по тази логика би следвало всички такива случаи да се мерят с един аршин, а не за тези може, ама за другите не може.
Обаче не знам в държава като нашата как изобщо може да се приеме качествен закон. В далеч по-уредени държави възникват много сериозни спорове и драми, а за нашата не ми се мисли. Аз лично не бих имала сили да си дам детето след като съм го износила и родила, и кърмила в началото....абе....но все пак има всякакви хора. А и когато такава майка е да кажем сестра, снаха или друг близък роднина може би нещата стоят по друг начин. Едно е да си мислиш хипотетични варианти, друго е да си замесен лично в проблема.
Иначе споровете дали такива хора да си имат техни генетични деца е толкова сложен колкото и процедурите за инвитро, за раждането на ново бебе, от което да се вземе костен мозък за вече болното по-голямо дете.... Едно време и срещу тях се е скачало до небесата. Защото причини да не може да се осъществи нормално забременяване и износване има бол....и по тази логика би следвало всички такива случаи да се мерят с един аршин, а не за тези може, ама за другите не може.
За, но не бих го направила! Душичка, стискам ти палци, на теб и на всички други с такъв проблем.