Публикувана: 23 март 2009, 20:53 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 11:33 ч.

Любимите ни книги - есе на свободна тема

7 093
28
1

# 15 23 март 2009, 22:57 ч.

София
Мнения: 3 064

Що се отнася до Лолита, аз харесвам книгата. И всъщност, Хумберт Хумберт за мен не е гад, Лолита си е завършена курва и го върти на малкия си пръст.

Е, това е литературен анализ. Не съм силна в това, признавам си, но много обичам да чета!

# 16 23 март 2009, 22:59 ч.

Мнения: 6 993

Тъкмо щях да се изкажа за Лолита, но Луда Мара добре ме резюмира. Моето мнение е същото.
Парфюмът не съм го чела. Thinking

# 17 23 март 2009, 23:01 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Цитат на: Луда Мара в пн, 23 мар 2009, 22:57

И всъщност, Хумберт Хумберт за мен не е гад, Лолита си е завършена курва и го върти на малкия си пръст.

В едно изречение целият мой ферман!
Краткостта е сестра на таланта

# 18 23 март 2009, 23:09 ч.

Мнения: 502

Ето,за тези,които искат да си припомнят романа. Впрочем и само началото да прочетете,пак може да изкажете мнение.
http://www.litclub.com/archiv/broi37/lolita.htm

Нямаше нищо по-детинско от чипоносото й луничаво личице или от лилавото петно върху голата й шийка, в която наскоро се е впивал приказен вампир, или от неволното движение на крайчето на езика, което изследваше избилия розов обрив около подпухналите устни; нямаше нищо по-безгрешно, отколкото да се чете за Джил, за дейната старлетка, която самичка си шиела и четяла "сериозна литература"; нямаше нищо по-невинно от пътя в русите й къдри и от копренения отблясък върху слепоочието; нямаше нищо по-невинно... Но каква ли умопобъркваща завист би изпитал ей онзи мутрест развратник, който и да беше (впрочем мязаше на швейцарския ми чичо Густав, който също много обичаше le decouvert), ако узнаеше, че всеки мой нерв е още като в пръстен и намазан като с елей от усещането за нейното тяло - тялото за безсмъртен демон в образа на малко момиче.

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 23:25 от maraidara

# 19 23 март 2009, 23:34 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в пн, 23 мар 2009, 23:01

Цитат на: Луда Мара в пн, 23 мар 2009, 22:57

И всъщност, Хумберт Хумберт за мен не е гад, Лолита си е завършена курва и го върти на малкия си пръст.

В едно изречение целият мой ферман!
Краткостта е сестра на таланта

Благодаря! Най-големият ми проблем в литературните теми беше, че ми беше трудно да докарам обем! Накрая някой да оцени това положително Joy

# 20 23 март 2009, 23:44 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: maraidara в пн, 23 мар 2009, 23:09

Впрочем и само началото да прочетете,пак може да изкажете мнение.

Нямаше нищо по-детинско от чипоносото й луничаво личице нямаше нищо по-невинно от пътя в русите й къдри и от копренения отблясък върху слепоочието; нямаше нищо по-невинно...
.......ако узнаеше, че всеки мой нерв е още като в пръстен и намазан като с елей от усещането за нейното тяло - тялото за безсмъртен демон в образа на малко момиче.

Впрочем луничавата Пипи дългото чорапче е правила любов с налудничав герой на Буковски? Това ли е?
Или не съм интелектуалка и аз?

Темата е да напишем есе за любимите ни книги? Ах, любимите ни книги. Смятам да напиша мнооого дълго есе за любимите си книги, без да спомена нито едно заглавие и нито един автор, щото любимите книги са не, за да ги посочиш само, а най-често, за да ги усетиш, да ти дадат емоции, светове, различия. Очевидно за всеки тези неща идват от различни книги. Едно е важното - че любимите книгите дават. Кой каквото иска - да си вземе. Свободно.
Да, ще напиша есе, ама друг път....

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 23:55 от NinoTino

# 21 23 март 2009, 23:47 ч.

Мнения: 804

"Улица консервна" ...
Когато татко ми я пъхаше в ръцете се противях. Пубер пъпчасал! За мен това заглавие се свързваше само с консервна фабрика... Той упорит, аз инат... Накрая той победи. Една от любимите ми книги. Док, старите обувки за тенис, отлива... има книги за които не може да се пише. Те се усещат.

"Великият Гетсби" ... Ами и за нея не мога да пиша. Усещане в бледи тонове, светлини в залив...

Не знам, май не ме бива в това да обяснявам, но поне не написах само заглавия. Има още много, но пак няма да се получи есе.

# 22 23 март 2009, 23:48 ч.

Мнения: 502

NinoTino, това е горе долу. Точно така си е. Но е описано не в стил Буковски,а лирично,по Тургеневски някак. На мен този роман ми действа по-зле и от Милър,и от Буковски взети заедно. А те минават за брутални.

# 23 23 март 2009, 23:54 ч.

Мнения: 66

тери пратчет :
" еманципирана магия"
"малки богове"
"дядо прас"
"шовинист"
"господари и господарки"
и т.н.
голяма фенка съм ! Heart Eyes

"...очевидно жителите на такова място не си падат много по теориите , че светът е кълбовиден . ", " в подобен свят , съществуващ само защото и боговете обичат да се шегуват , магията би трябвало да процъфтява . и сексът , разбира се ."
искам само за 1ч. да се пренеса в света на диска . свят , в който няма ограничения .

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 16:52 от sonik_f

# 24 24 март 2009, 00:26 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: Бабилия в пн, 23 мар 2009, 23:47

Именно! Затова ми е трудно да напиша дори, което ти си написала. Но бледите тонове и светлините в залива - това е!

Всяка любима книга е цял свят - нов, различен, често привлекателен...

# 25 24 март 2009, 00:53 ч.

Мнения: 1 324

Моята любима си остава Кармен на Проспер Мериме. Но в оригинал. Бг преводът грам не предава същото чувство, когато четеш. Страхотно съчетание у героите едновременно на красивото и грозното, на доброто и злото, на истинската любов и на покварата, на честта и подлостта. А това, че Кармен избира смъртта, вместо да бъде притежавана, макар и от любимия мъж, за мен я прави Истинската Жена – силна, свободна, независима, непокорна, обичаща и отдаваща се, когато тя иска.
Толкова. Не ми се пишат есета. В гимназията си отписах.

А Лолита никога не съм я възприемала като жертва, точно обратното. Може би жертва на собствената си не съвсем осъзната власт над мъжете, но не и на педофилията.

# 26 24 март 2009, 11:12 ч.

Мнения: 117

На мен ми е по-лесно да напиша любими автори, че като се влюбя и чета докато има написано.
Като малка лягах и ставах с Майн Рид и Карл Май. В пубертета с Байрон, Анна Ахматова и всичко на любовна тема. И после открих великия Айзък Азимов - оттогава фантастиката е религия за мен.
Сега чета и гледам Властелина.... за незнам кой път и не съм разочарована от филма. Въпреки неточностите, актьорите са подбрани невероятно.
Е, bouquet

от мен.
А син ми не мога го накарам да чете #2gunfire

# 27 24 март 2009, 11:23 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: Луда Мара в пн, 23 мар 2009, 22:57

Абсолютно съм съгласна с теб относно романа Лолита.А Парфюмът и на мен е една от най-любимите книги.когато го прочетох,направо бях развинтена емоционално.Много силно ми въздейства този роман.В същото време моята най-добра приятелка от детинство,която ми е като сестра,прочитайки романа по моя препоръка,каза,че по-загубена книга не била чела.Значи тази тема не може да ни доведе до единно мнение за който и да е роман.Това ми прави впечатление и когато чета в темата за новите книги.