...Сега събираме за обувки и чанта
Не си само ти драсни ми едно ЛС. ( сори за офф-а)
- Публикувана: 24 март 2009, 10:49 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2009, 13:54 ч.
безпарияието и ние
Не си само ти драсни ми едно ЛС. ( сори за офф-а)
Приблизително в такова положение бяхме преди 4 г., когато се роди синът ми. Само за сравнение-цените на памперсите и АМ бяха като сега, но вземах 130лв.майчинство 
Сега пак сме с бебе ,но вземам поне 4-5 пъти повече. Но доходите на мъжът ми спаднаха наполовина, та гледаме да се оправяме някакси с 1000-1200. И все не стигат.Важното е ,че сме здрави, имаме дом и нямаме заеми. Ще се оправят нещата при теб. Вярвай в това и не допускай кавги.
Сега пак сме с бебе ,но вземам поне 4-5 пъти повече. Но доходите на мъжът ми спаднаха наполовина, та гледаме да се оправяме някакси с 1000-1200. И все не стигат.Важното е ,че сме здрави, имаме дом и нямаме заеми. Ще се оправят нещата при теб. Вярвай в това и не допускай кавги. 
Нямаш това право да се отчайваш и да се нервите допълнително с мъжът ти!Имате дете, за което да мислите.Още малко и ще го пуснеш на ясла и тогава си почни работа.Само се радвайте, че ви е живо и здраво детенцето!Навремето съм чистила хорските къщи и съм ревяла, като гледам как са си живяли, а ние нямаше откъде 
Е, вече не сме на тоя хал, но не сме забравили двамата как сме живяли.Често разказваме на дъщеря ни за това време 
Е, вече не сме на тоя хал, но не сме забравили двамата как сме живяли.Често разказваме на дъщеря ни за това време
В много деликатна ситуация сте изпаднали, искрено се надявам да си решите проблема час по скоро.
И ние сме били в подобно положение. Заплатите ни стигаха да платим наема и тока. За храна нямахме, ядяхме макарони с бульон. Нямахме ТВ, само едно малко радио на батерии.
Сега си спомняме с носталгия за тези времена и се заричаме, дано никога пак не се върне това време. С годините се научихме да бъдем по-пестеливи, да не си купуваме излишни неща. За сега удържаме фронта.
И ние сме били в подобно положение. Заплатите ни стигаха да платим наема и тока. За храна нямахме, ядяхме макарони с бульон. Нямахме ТВ, само едно малко радио на батерии.
Сега си спомняме с носталгия за тези времена и се заричаме, дано никога пак не се върне това време. С годините се научихме да бъдем по-пестеливи, да не си купуваме излишни неща. За сега удържаме фронта.
И аз да се включа.Ние сме с около 600 лв,четиричленно семейство.Имаме заем,сметки,1-годишен бебок.След като платим сметките и заема ни остават пари да изкараме месеца,но трудно и с доста лишения.Дрехи отдавна не съм си купувала,нито мъжа ми,ако остане някой лев купуваме нещо на децата(дрешка,най-много книжка).Имам 1 чифт ботуши и 1 чифт чехли,вече ме е срам да ходя с ботушите(а и те пропускат,ама какво друго да очаквам от ботуши за 25 лв.)Още повече ни се утежнява положението,тъй като смятам да кандидатствам във ВУЗ юли месец.Тогава как ще я караме, не знам.Може би ще се наложи да теглим още един заем,но просто знам,че тези пари(за учене)донякога ще ми се възвърнат.
Мислех да го напиша от ника си,но размислих.Не,че е срамно,че парите не стигат,не че нещо хленча.Знам,че и това ще премине,но наистина е трудно.И най-гадното е,че виждаш жалните погледи на децата към нещо хубаво(сладкиш,играчка),а не можеш да си позволиш да го купиш.Ей,това ме съсипва.
Мислех да го напиша от ника си,но размислих.Не,че е срамно,че парите не стигат,не че нещо хленча.Знам,че и това ще премине,но наистина е трудно.И най-гадното е,че виждаш жалните погледи на децата към нещо хубаво(сладкиш,играчка),а не можеш да си позволиш да го купиш.Ей,това ме съсипва.
Драга, авторке,
Скоро писах в една тема, която ме върна назад във времето и ми припомни подобен период.
Според мен ти си съвсем млада жена, но аз ще ти кажа, че всички, или почти всички от едно поколение нататък са преживели на гърба си подобни кризи.
В отговор ще ти кажа, че по мое мнение и лични наблюдения, ако не сте мързеливи с твоят мъж и имате желание, тази криза ще остане в миналото и ще живеете различно.
Успех!
Скоро писах в една тема, която ме върна назад във времето и ми припомни подобен период.
Според мен ти си съвсем млада жена, но аз ще ти кажа, че всички, или почти всички от едно поколение нататък са преживели на гърба си подобни кризи.
В отговор ще ти кажа, че по мое мнение и лични наблюдения, ако не сте мързеливи с твоят мъж и имате желание, тази криза ще остане в миналото и ще живеете различно.
Успех!
на твоя хал, пиши ми ЛС.
Не става
, но мога да дам мейл - dizma@mail.bgПознат до болка проблем. Отношенията се обтягат и ти се струва че проблема никога няма да се реши. Но след лошото идва винаги добро, повярвай ми. Важното е да вярваш ида положиш всички усилия нещата да тръгнат към по-добро.
Oптвам се да разсъждавам точно така, но понякога се обезвервам и ми идва незнам какво да направя
Да сме живи и здрави. Това ме крепи
Дано успеете да запазите любовта.Случват се такива трудни моменти.Преди години,когато живеех с нашите се случи,май беше прословутата 1997.Бях още студентка,майка ми я съкратиха.Баща ми на работа само и пенсията му.Изплащахме жилище.Нещата корено вече са променени с годините и въпреки,че мн. се беше поизнервил баща ми/сигурно мн. му е било трудно/,си запазиха добрите отношения с майка ми.Никога не се караха за пари,просто мислеха,всяка ст за кое най-разумно да се похарчи.
Важно е да сте живи и здрави и късмет!
Важно е да сте живи и здрави и късмет!
Имаше 1 поговорка, или май в някоя книга го бях чела " когато бедността почука на вратата- любовта излита през прозореца".Ситуацията в нашата " китна" държава е такава, че много хора се доведоха до положение не на живеене , а на отцеляване.. гадна работа. Не го пожелавам на никого. В такива моменти, когато чета подобни житейски драми се осъзнавам колко по- важни неща има от тези , които аз смятам за мои проблеми.истината е , че кризата се отрази на всички и на бедни и на богати . Няма незасегнати...Кураж на всички- остава ни да ни крепи идеята че сме българи , които винаги отцеляват!
Напълно те разбирам-картинката ми е до болка позната.Освен насърчения за кураж и здраве(физичаеско и такова на семейната ви
връзка), бих те посъветвала да измислиш нещо конкретно,което ще помогне на бюджета ви.Например-аз като бях в майчинство шиех
надомно е не беше за милиони ,нo падаше по нещо-имах клиентки.Това разбира се ми се отдаваше,не ми е професията.Е и детето ми
беше кротко-слагах го в кошарта с много играчки ,а аз шиех.Между другото бях редовна студентка-майка,взимах само майчинство,отговарях и за стипендия за успех,но закона не позволяваше "да се взимат пари по две пера",скоро дупката в закона я
оправиха,та така добавях понещичко.Ако нямаш подобно умения,сигурно все нещо можеш да измислиш да отглеждаш,или прозвеждаш,да правиш нещо отвкъщи.В такива моменти срамна работа няма!Събота, ако мъжът ти почива ,може да разнасяш вестници,рекламни брошури или поща на големита магазини.Коства 2-3 часа само събота или неделя(зависи от политиката на магазина) ,пък е полезно за фигурата да се поразходиш силово(аз също съм разнасяла).Може пък, ако намериш да помагаш на някой "добри"студенти за проекти и курсови работи,но не незнам дали това го можеш и дали ти го позволява твоето образование....Но все пак нещо можеш да правиш и да не те отегчява ,за да си помогнеш,докато си в майчинство.Надявам се да съм ти била полезна.
връзка), бих те посъветвала да измислиш нещо конкретно,което ще помогне на бюджета ви.Например-аз като бях в майчинство шиех
надомно е не беше за милиони ,нo падаше по нещо-имах клиентки.Това разбира се ми се отдаваше,не ми е професията.Е и детето ми
беше кротко-слагах го в кошарта с много играчки ,а аз шиех.Между другото бях редовна студентка-майка,взимах само майчинство,отговарях и за стипендия за успех,но закона не позволяваше "да се взимат пари по две пера",скоро дупката в закона я
оправиха,та така добавях понещичко.Ако нямаш подобно умения,сигурно все нещо можеш да измислиш да отглеждаш,или прозвеждаш,да правиш нещо отвкъщи.В такива моменти срамна работа няма!Събота, ако мъжът ти почива ,може да разнасяш вестници,рекламни брошури или поща на големита магазини.Коства 2-3 часа само събота или неделя(зависи от политиката на магазина) ,пък е полезно за фигурата да се поразходиш силово(аз също съм разнасяла).Може пък, ако намериш да помагаш на някой "добри"студенти за проекти и курсови работи,но не незнам дали това го можеш и дали ти го позволява твоето образование....Но все пак нещо можеш да правиш и да не те отегчява ,за да си помогнеш,докато си в майчинство.Надявам се да съм ти била полезна.
И при нас се е случвало да си броим стотинките(в буквалния смисъл), но се преживява.В доста семейства е така за жалост 
Сега сме по-добре и не ми се мисли за гладни години, но като нищо пак може да ни навестят, особено ако си загуби един от двамата работата- което и без това се чува 
Сега сме по-добре и не ми се мисли за гладни години, но като нищо пак може да ни навестят, особено ако си загуби един от двамата работата- което и без това се чува