Когато взех да поучавам децата си...за жалост нямаше как да остана дете тогава,трябваше да бъда отговорна
- Публикувана: 24 март 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 10:21 ч.
Кога за първи път усетихте, че детското във Вас си отива?
Усетих за първи път , че детското в мен ме напуска , когато се разболяха баба ми и дядо ми , а след това и починаха почти един след друг. До тогава в интерес на истината не се бях сблъсквала с нищо сериозно през живота си , бях гледана в саксия (дето има една приказка). Абе с две думи смея да кажа , че до тогава живота ми беше безгрижен и може би за това , когато настъпи този момент го преживях така тежко дълбоко вътре в душата си . След това самия ми поглед върху живота , мироглед и т.н. се промени . Станах доста плашлива за близките си , постоянно мислех , че нещо лошо ще се случи и така доста време . След време срещнах мъжът , с който съм и до ден днешен и който без да го иска върна една голяма част от детето в мен . Когато сме някъде да кажем в парк , градина и т.н. аз почвам да се радвам като дете , бягам , скачам и се смея точно като детенце. Радвам се на играчки , на кученца ,абе на какво ли не ,като децата точно . Не знам как , но се чувствам точно като дете макар , че съм доооста далеко вече от тези години , но понеже и изглеждам на много малка , а и се обличам като тинейджър, хората не ми дават повече от 18 години , а съм на 27 
. Та така , смея да кажа, че загубих една голяма част от детето в мен , но след това си я възвърнах .
. Та така , смея да кажа, че загубих една голяма част от детето в мен , но след това си я възвърнах . Защо въобще трябва детето в нас да си отива, аз мисля, че е страхотно да съхраним детското в нас?!
Не е имало определен момент или прозрение, в които да се почувствам пораснала.
Беше поредица от случки през годините.
Постигане на финансова независимост, раждане на децата и отговорността за тях, някои разочарования от близки и най-лошото - физическа загуба на скъпи за мен хора.
Така, че съзряването ми беше съпроводено, както от приятни, така и от неприятни емоции.
Беше поредица от случки през годините.
Постигане на финансова независимост, раждане на децата и отговорността за тях, някои разочарования от близки и най-лошото - физическа загуба на скъпи за мен хора.
Така, че съзряването ми беше съпроводено, както от приятни, така и от неприятни емоции.
Попаднах във водовъртеж ,от който трябваше да изплувам сама. Мама вече я нямаше, а татко побърза да поеме по свой път. Оказах се на кръстопът и сама трябваше да си избера посоката , в която да тръгна. Тогава осъзнах , че няма кой вместо мен да взима решенията и това ме накара да се почувствам зряла.
Защо въобще трябва детето в нас да си отива, аз мисля, че е страхотно да съхраним детското в нас?!
Според мен правилният отговор е: "Когато усетих първите контракции"
Ти тогава ли го почувства?
Не мисля, че съвсем си е отишло детето в мен, защото все още скачам из локвите със сина ми 
Но позагубих част от него - наивността се замени с отговорност и притеснения. За неизбежния ни край един ден - когaто татко почина осъзнах, че щом той (най-силния, най- ...всичко) може да си отиде, значи няма спасение. Забележките, които правя на сина ми по инерция - не пипай, там не скачай по плочките ще се хлъзнеш ... спри се поне за малко. После 5 минути след тях се осъзнавам - защо да се спре, та на него му се играе, дете е.
Изгубих от детското, за да бъда майка, но пък съм майка - значи все пак си пазя нещо от детето в мен.
Ако питате мъжа ми на акъл все на 18 си стоя.
Но позагубих част от него - наивността се замени с отговорност и притеснения. За неизбежния ни край един ден - когaто татко почина осъзнах, че щом той (най-силния, най- ...всичко) може да си отиде, значи няма спасение. Забележките, които правя на сина ми по инерция - не пипай, там не скачай по плочките ще се хлъзнеш ... спри се поне за малко. После 5 минути след тях се осъзнавам - защо да се спре, та на него му се играе, дете е. Изгубих от детското, за да бъда майка, но пък съм майка - значи все пак си пазя нещо от детето в мен.
Ако питате мъжа ми на акъл все на 18 си стоя.
И аз.
и аз така...