Много гадна ситуация. Но и аз не съм оптимистка, и трябва да се съглася с написаното от Grizanka - опитай с разговор, постави краен срок да сложи ред в семействата, и ако не стане, действай. Но не мисля, че ще се промени, ако не предприемеш нещо, а само чакаш и се жалваш. Или да си остане до полата на мама, или да си свие сърмите и да се погрижи за теб и детето - да избира.
- Публикувана: 24 март 2009, 16:28 ч.
- Последно мнение: 27 март 2009, 17:44 ч.
Струваше ли си?
Не може ли без скандали просто да отидеш на гости в твоя град и доста да се забавиш там.Хем ще се успокоиш,хем ще провериш-липсваш ли му изобщо.
Много гадна ситуация. Но и аз не съм оптимистка, и трябва да се съглася с написаното от Grizanka - опитай с разговор, постави краен срок да сложи ред в семействата, и ако не стане, действай. Но не мисля, че ще се промени, ако не предприемеш нещо, а само чакаш и се жалваш. Или да си остане до полата на мама, или да си свие сърмите и да се погрижи за теб и детето - да избира.
Най - разумното, което би могла да направиш в случая е да обясниш на мъжа си, спокойно, но твърдо, че ако нещата продължават по същия начин ще се видиш принудена да го напуснеш и че детето категорично ще замине с теб. Обясни му, че все още го обичаш, държиш на него и семейството ви, но поведението, неговото и на родителите му, е крайно неприемливо за теб и че всичко си има граници. Увери го, че би искала да бъдете заедно и в бъдеще, защото така е най-добре за детето, а и за вас тримата като семейство, но че и нищо няма да те спре да си тръгнеш, ако ситуацията не се промени. Кажи му, че си обмислила добре нещата, че предстои да вземеш решение, което зависи и от неговият избор - да се държи като съпруг, баща и глава на ВАШЕТО семейство или да угажда на родителите си и да тормози теб. Опитай се да постигнеш компромисно споразумение за срещите с родителите му и отпедели колко на брой срещи месечно са приемливи за теб. Съветвам те да не се опитваш да отделиш мъжа си и детето генерално от бабата и дядото, това само би имало обратен ефект. Дай ясно да се разбере, че би направила известен компромис единствено при положение, че получиш уважение и зачитане на твоите нужди. Проведи този разговор, внуши му, че си абсолютно сериозна и че след него ще вземеш решението си. След което наистина го направи. На конкретния въпрос от темата - не, не си е струвало. Никак. Аз лично не бих живяла по този начин, ако имам избор. А избор винаги има. Направи всичко, което зависи от теб за да запазиш семейството си, но не забравяй, че и ти си човек и имаш право на нормален и щастлив живот. Не търпи и не се унижавай. Личи си, че си интелигентен човек. Ще се справиш! Желая ти успех! 
Подкрепям това мнение!
Също така смятам, че нещата са толкова ужасни, тъй като детето е малко, а й може би брака ви също е от скоро. От опит знам, че нещата с годините се оправят. Всичко е изпитание на времето и обстоятелствата. Със сигурност и съпругът ти и родителите ти ще израснат с времето и ще се научат да те уважават. Гадното е, че до тогава, може би, ще си разбиеш нервите. Просто се опитай да бъдеш дипломатична и всичко ще бъде ОК!
Недей така и ти с "рогата напред". Щом те са такива прости не падай на тяхното ниво. Много е лесно да си развалиш семейството. И да търсиш принца на белия кон, който може и да не дойде. Припомни на мъжа си хубавите ви моменти заедно. Незнам... съвети не мога да давам, не те познавам него също... Но не се давай без борба...
Интересно ми е направила ли си конкретно предложение на мъжа си къде точно да отидете да живеете като искаш да те грабне и да се махнете от жилището, което са осигурили неговите родители? Или ей така си приказваш наизуст, той да мисли къде?
Не искаш родителите му да пипат детето, защо? Бият ли го , тормозят ли го или само заради това, че са смятали че не си подходяща партия за сина им. Не си единствена, много родители не одобряват избора да децата си и смятат, че заслужават нещо по добро. Само, че ти искаш абсолютни глупости, мъжът ти да се откаже от родители, които явно му помагат и той няма причина да е влоши отношения с тях.
Какво ти пука , че те не са те харесали, нали той те е избрал? Сега защо навираш собствената си омраза към тях в очите му? Какво лошо има, ако той иска да се сближите, да забравите минали проблеми и детето да е фактор, който да стопли отношенията с тях?
Ако имаш някакво конструктивно предложение да живеете отделно, далеч от тях, да можете да си позволите финансова самостоятелност и ако и тогава мъжът не застане зад това да сте семейство, тогава имаш право да се сърдиш.
Не искаш родителите му да пипат детето, защо? Бият ли го , тормозят ли го или само заради това, че са смятали че не си подходяща партия за сина им. Не си единствена, много родители не одобряват избора да децата си и смятат, че заслужават нещо по добро. Само, че ти искаш абсолютни глупости, мъжът ти да се откаже от родители, които явно му помагат и той няма причина да е влоши отношения с тях.
Какво ти пука , че те не са те харесали, нали той те е избрал? Сега защо навираш собствената си омраза към тях в очите му? Какво лошо има, ако той иска да се сближите, да забравите минали проблеми и детето да е фактор, който да стопли отношенията с тях?
Ако имаш някакво конструктивно предложение да живеете отделно, далеч от тях, да можете да си позволите финансова самостоятелност и ако и тогава мъжът не застане зад това да сте семейство, тогава имаш право да се сърдиш.
преди много време се отървах от едно таковаМАМИНО ДЕТЕНЦЕ.в момента в,който го направих ,изпитах страхотно облекчение и се чудих защо съм се мъчела толкова. 
защото го обичах!Но той и родителите му се постараха да унищожат чуствата ми.живеехме заедно в негов апартамент,но не сме се женили и деца нямахме. Карашеме при всеки наш преблем и прИ всяко мое изнасяне от тях ,после като съм се връщала да се извинявам освен на него а и на майка му за лошото ми поведение.а се връщах,защото всеки път той ме умоляваше и ревеше да се върна. малка бях и все още наивна,вярвах му. плащах си за тая глупост.майка му нЕпрекъснато му натякваше,ча съм боклук и от мене нищо нестава.едни ден просто станах и си тръгнах-окончателно. бях го решила.неможех да живея повече по този начин и си направих сметка,че искам дете,но не от този човек. той не е добър.съответно,беше решил,че пак ще свърши работа едно букетче цветя и много увещавания да се върна,както всики път. да,ама не!този път разбра,че няма да стане.видя и разбра непреклонното ми решение.сетисе тогава за грешките си,но късно. пожелах му да не прави същото с следващата жена,която го обича.обаче,той си остана такъв какъвто си е бил. сега е разведен и сам.а и не само сам аи самотен.човек винаги плаща за грешките си. 
такаче ако можеш,бягай.няма оправия да знаеш.
защото го обичах!Но той и родителите му се постараха да унищожат чуствата ми.живеехме заедно в негов апартамент,но не сме се женили и деца нямахме. Карашеме при всеки наш преблем и прИ всяко мое изнасяне от тях ,после като съм се връщала да се извинявам освен на него а и на майка му за лошото ми поведение.а се връщах,защото всеки път той ме умоляваше и ревеше да се върна. малка бях и все още наивна,вярвах му. плащах си за тая глупост.майка му нЕпрекъснато му натякваше,ча съм боклук и от мене нищо нестава.едни ден просто станах и си тръгнах-окончателно. бях го решила.неможех да живея повече по този начин и си направих сметка,че искам дете,но не от този човек. той не е добър.съответно,беше решил,че пак ще свърши работа едно букетче цветя и много увещавания да се върна,както всики път. да,ама не!този път разбра,че няма да стане.видя и разбра непреклонното ми решение.сетисе тогава за грешките си,но късно. пожелах му да не прави същото с следващата жена,която го обича.обаче,той си остана такъв какъвто си е бил. сега е разведен и сам.а и не само сам аи самотен.човек винаги плаща за грешките си. такаче ако можеш,бягай.няма оправия да знаеш.
И срещу какво ревеш, не мога да те разбера?
Все пак покривът над главата е получен от неговите родители (а не съграден от Вашия общ труд, или само от него). Следователно той ще се съобразява с тях, и ти усърдно му пречиш в това му задължение. На негово място аз бих те изгонила вече. Без детето, естествено.
Извинявам се, ако звуча рязко, ама от мрънкала, дето на тепсия им се дава нещо, а те само че чудят под вола теле как да намерят, направо ми се гади.
Все пак покривът над главата е получен от неговите родители (а не съграден от Вашия общ труд, или само от него). Следователно той ще се съобразява с тях, и ти усърдно му пречиш в това му задължение. На негово място аз бих те изгонила вече. Без детето, естествено.
Извинявам се, ако звуча рязко, ама от мрънкала, дето на тепсия им се дава нещо, а те само че чудят под вола теле как да намерят, направо ми се гади.
според мен трябва да предприемеш някакви действия,за да сплашиш мъжа си да види той и ако те обича знай че ще те последва!!!!!!!!!!!!!
Разбирам трудното ти положение напълно . Знам какво е да си нямаш собствен покрив над главата и колкото и недостатъци да съм намирала и проблеми да съм имала с хората , който са ми помогнали все пак аз ще съм благодарна че са го сторили. Това изключва лицемерие и подмазване например , но аз оценявам жеста като на човек помогнал на друг човек. Понякога - както е при теб се злоупотребява с това , натяква се , говори се ...отвратително е и не им прави чест , но да стигаш дотам че да не им даваш да ти пипат детето и да не искаш да ги виждаш чак не мога да го разбера и то не защото не съм преживявала тежки моменти , а именно заради това че съм го правила.
Все пак тези омразни на теб хора са баба и дядо на детето ти и ако ти имаш проблем с тях , то заслужава все пак да ги познава .
Начина по който мислиш няма да ти помогне .
Винаги можеш да се държиш малко по дипломатично и така да решиш проблемите си .
Интересно какво е твоето предложение за това къде , как и с кого да живеете ...
Хайде успокой топката и хубаво си помисли .Аз бих го направила на твое място .
Ако наистина не издържаш освен да се махнеш не вижам какво може да направиш. Сестра ми се бори 8 години вече хем да откачи мъжа си от родителите му, хем да си запази брака. Ама не може да намери начина и се побърква. Междувременно беше прекалено директна да изрази чувствата си към родителите му пред тях и пред него особено. Само дето от цялата работа имам чувство че той я намразва. На нейно място едва ли е възможно да бъда защото никога не бих се оженила за този мъж. Но ако съм женена и ако не мога да го отделя от родителите нах вероятно бих го напуснала, колкото и да го обичам. Заради една гола любов няма да си съсипвам живота. Още повече, че оставам с впечатление, че той не те обича. Може и да те е обичал и майка му да се е постарала да те намрази, кой знае. Ама за мен не е любов да те третира по този начин за им е добре на родителите му. Не знам защо не си постигнала респект от негова страна и страна на родителите му. Потърси причината и в себе си, а не само да обвиняваш другите. Защото ми е трудно д аповярвам, че не те харесват само щото нямаш апартамент на центъра. Не че няма сигурно и толкова прости хора, но не мога да повярвам, че ти си се оженила за толкова прост човек. Разбери истинската причина защо те третират така
И срещу какво ревеш, не мога да те разбера?
Все пак покривът над главата е получен от неговите родители (а не съграден от Вашия общ труд, или само от него). Следователно той ще се съобразява с тях, и ти усърдно му пречиш в това му задължение. На негово място аз бих те изгонила вече. Без детето, естествено.
Извинявам се, ако звуча рязко, ама от мрънкала, дето на тепсия им се дава нещо, а те само че чудят под вола теле как да намерят, направо ми се гади.
Все пак покривът над главата е получен от неговите родители (а не съграден от Вашия общ труд, или само от него). Следователно той ще се съобразява с тях, и ти усърдно му пречиш в това му задължение. На негово място аз бих те изгонила вече. Без детето, естествено.
Извинявам се, ако звуча рязко, ама от мрънкала, дето на тепсия им се дава нещо, а те само че чудят под вола теле как да намерят, направо ми се гади.
