Мъжът ми не говори

Аз не си отварям устата при проблем, чакам до последно и когато  почне да опира ножа до кокала обикновено той сам поема инициативата! Иначе и моят не е от най- разговорливите, ама му хванах цаката как да го манипулирам!!! Просто с неговите камъни по неговта глава!!!

Ама моля ти се, и ние мазохистите сме хора! Всеки с предпочитанията си. '


Сериозно обаче. ПОне мен като ме "насилват" така, както аворката отбеляза, абсурд да изкарат и дума от устата ми. Напротив още повече се затварям.
Пък стигне ли се до мрънкане и натякване....................

Приемаш, че има такива хора и толкова. Трудно се живее с нас, но пък не сме досадни "дрънкачи". Поне е гарантирано, че у дома ще може да се изявяваш словестно..

И моя не говори в смисъл не достатъчно.
Също сме от почти толкова заедно, но вече свикнах. Ако проблема е сериозен мрънкам до откат! Докато не се разреши Ако не е , то просто не ми прави впечатление вече. Свикнала съм му. Не мисля че сега е времето да му сформирам характера. Такъв съм си го харесала, искам някои неща да се променят но сигурно и той се дразни на някои мои така че.....мир, здраве и любов да има:)

Можеш да потърсиш силни провокации. Трябва да намериш начин да пробиеш защитите му. Обикновенно това са силно болезнени теми.

Много е трудно. Много е болезнено. Много лесно се губиш по пътя.

Знаеш ли какво бих е посъветвал още? Опитай се да формулираш пред себе си какво ти липсва във връзката ти. Просто и ясно. На хартия. Даже и най - обикновенните неща като това да си хвърля чорапите в коша на пране вместо да ги мята на масата в хола:)

Опиши и нещата, които харесваш.

Може би ще ти помогне да си отговориш сама. Какво да правиш.

Иначе свят голям, шарен и хубав:)

И аз да се включа, че съм със същия "проблем". Знаеш ли как го разрешавам? Набелязвам си някой ден от седмицата, в който знам, че няма да имам много работа и задължения. Купувам две бутилки червено вино (имаме си едно любимо), сготвям нещо изкилифинчено, специално, но с любими съставки на мъжа ми. Приготвям си секси бельо, или ако не съм доволна от наличното, купувам ново! Когато той се прибере от работа, с нищо не показвам, че тази вечер ще е по-различна ... Храня детето и го приспивам, след което сервирам вечерята и паля няколко свещи ... Тук е моментът да вметна, че моят мъж, освен, че не говори, не се и смее (освен на дъщеря си, но пак е рядко). В момента, в който запаля свещите, едва доловима усмивка се прокрадва на лицето му ... това е първият, но сигурен знак, че съм на прав път ... След това, на фона на тиха музика вечеряме и аз просто помежду другото подмятам разни теми на разговор. След втората чаша (около основното ястие), той вече се е разчупил и е готов да говори с мен. Не е плямпало, разбира се, но ... все пак ... Вечерта продължава с разговори на дивана - той вече е много по-отпуснат, много по-приказлив, макар и премерен - такъв е по характер. Тук, обаче, вметва и шегички, което за мен е ясен сигнал, че мисията е успешна ...  Десертът е ясен ... той винаги идва от самосебе си ... така, в разговори, сме прекарвали по цели нощи! Вярно, че на другия ден съм като пребита, но, повярвай ми, заслужава си!

Втори вариант ... Извеждам го в планината, на чист въздух и/ или караме ски ... без разговори, без обяснения - просто двама "съквартиранти" оползотворяват малко време заедно ... на края на разходките, резултатът винаги завършва с разговори до сутринта ...

Трети вариант ... знаеш слабите му места и започваш да го удряш по тях. Два пъти излязох без него на бар и се прибрах в 3 часа сутринта и  искам да ти кажа, че ме чакаше буден, на фотьойла и каза "Трябва да поговорим. На теб явно нещо ти липсва. Какво е и аз мога ли да ти го осигуря?"  Третият вариант не е за предпочитане, поне за мен ... аз го използвам, когато съм му бясна - демек - не ми се готви, не ми се разхожда и буквално съм готова да му съсипя живота!

Дилема , само не се оправдавай с децата ... майка ми цял живот го е правила, в резултат на което нито един в семейството ми не е щастлив! Не искам моето дете да има подобна съдба. Готова съм, в името на нейното щастие, да потърся алтернатива .... всеки сам за себе си решава каква е тя и дали да го стори ...

Само още един съвет - не се отчайвай, а се постарай да мислиш  трезво, колкото и да е трудно - това те предпазва до някъде от допускането на груби грешки, които, вместо да подпомогнат настоящото ти положение, ще го усложнят...

Искрено ти желая успех!!! Мисли позитивно и се усмихвай повече

Я да питам всички мълчаливци да не са случайно зодия рак? И моя е от тази порода Мисля, че съветите на Триша са добри, аз интуитивно правя нещо подобно. Освен това до няква степен му и свикнах и вече не се впечатлявам толкова и много по-рядко страдам, отколкото в началото.Може и аз да съм се променила малко и той също...

  Желая ти успех Ама не го мисли от сега какво ще стане ... настрой се психически, че каквото и да има да става, е по-добре от настоящото статукво. Даже и да се ядоса и да се разкрещи, е по-добър вариант от това да те убива с апатичното си мълчание


Абе, моят е везни ... то има и ДДС към неговата мълчаливост, която е в зодията, ама нейсе ... при мен, пък стана обратното - аз в началото (първите 3-4 години) не му обръщах внимание ... Както и да е, важен е крайният резултат;)

Още веднъж, успех, Дилема !!!

Ох, аз пък съм от другата страна, аз съм мълчаливата, а той бъбрив, направо ме е изтормозил вече с това -Кажи нещо. Само като чуя тази реплика и вече нямам грам мисъл в главата и нищо не мога да кажа. Не го правя нарочно това да мълча, не го правя напук, просто съм си такава. С годините малко се поочупвам и малко повече говоря, но нещата са деликатни, насила не става, не го насилвай да говори, не знам, ако той не иска поговори ти с психолог как да го предразполагаш да говори и да споделя. Понякога ми се е случвало мъжа ми да иска да говорим, примерно спорим за нещо и се усещам, че водя разговор и му отговарям в главата си, но не мога да го изкарам навън словесно, просто нещо ме спира. Това ми е проблем и на мен, но аз го осъзнавам и се опитвам да го преборвам, защото липсата на комуникация убива връзката.

До болка позната история.....Имам чувството, че с годините се отдалечаваме все повече и ми е много болно, тъжно. 10 г. брак, още 6-7 преди това, две деца... От както родих първото, не работя - 10 години вече. Финансово сме доста добре. От три седмици си говорим само "служебно" - кой ще изпрати детето на училище и подобни. Аз мълча, и той мълчи. Прибира се най-рано 20 ч. - сам си е шеф, няма с кого да се съобразява, но така става, че срещите уму са все след работно време - предимно по заведенията. От скоро стана скиор и днес отиде на ски "с един приятел". От един месец съм затворена в нас и гледам малкото дете, бяхме под карантина. Днес имам ангажимент следобяд, но той нямало да се прибере до уречения ми час... Незнам какво да правя... За интимен живот няма какво да говоря - просто нямаме такъв от поне 1 месец. Приятелки не ми останаха много, а и нямам желание за такива. Не споделям с никой. Изнервена съм, изкарвам си го на децата. Чевствам се безполезна, отхвърлена, безинтересна...нещастна.
 Толкова неща още мога да напиша, но сигурно ставам досадна. Просто исках да споделя...а и нали пред непознати е по-лесно...

Аз бях такава.
Не говорих, не споделях.
Като се ядосам, огорча, раздразня за нещо, просто замълчавах и така. Всичко трупах в себе си.
Не съм го преодоляла напълно все още, но имам напредък.
Сегашният ми приятел ми даде мн. в това отношение. Научи ме да говорим, когато възникне проблем.

Но все пак всеки си е различен.
Трябват много усилия и от твоя страна. Първо да говори, да се разкрива за по-малки неща, после и за по-кардинални проблеми.

Ами, имам чувството, че съм се превърнала в някаква досадна мърмореща ....и аз незнам какво. Чувствам се като необходимо зло - нали е по-приятно и лесно да ти е сготвено, чисто, изгладено, да нямаш ангажименти към децата... Нещо като на хотел - то и отношенията са ни горе-долу такива: гост-камериерка . Започвам да се питам дали няма "нещо" по-интересно навън ? Много ми е тъжно и самотно в такива моменти, но съм и страшен темерут /не, че той пада по-долу/. Ако се опитам да поговорим, говорела съм глупости, въобразявам си - с есна дума сама се вкарвам във филми.

Извинявам се предварително, ако случайно прозвуча като мъж ... ама и да има "нещо по-интересно навън", какво от това?! Всеки нормален човек има нужда от разнообразие ... самата ти си се алиенирала от заобикалящия те свят (както сама посочваш) и се ядосваш, че той води социален живот ... Не е това начинът ... за теб! "Открадни" малко време за себе си - отиди на фризьор, козметик, маникюр ... има ли желание, има и начин! На никой мъж не му е приятно като се прибере да види една разфучана, ядосана "лелка" (слагам го умишлено в кавички, защото не визирам буквално думата), която изнервено го чака, за да му вдигне поредния скандал "къде е бил" ... В началото ще се прибира с кофти настроени защото ще знае какво го чака, а после ще спре и да му пука и хич няма да обръща внимание, ако ще и на челна стойка да застанеш ... направи един сешоар и го посрещни с усмивка на уста и целувка по бузата, питай го как е минал денят му, разкажи му за някои от постиженията на децата ви и задължително вметни, че приличат на него по този параграф, бъди "дружелюбна" ... да ти кажа, много е вероятно да се изуми, че си с прическа (например) и да те пита за къде си се нагласила ... отговорът, който шокира е "за теб" ... Това е само пример - нз какви са отношенията ви, нито какви сте вие по характер и т.н. ... но самосъжалението, натякването и изнервеността водят до лоши последици при всички случаи и положения ... позитивното мислене е в основата на доброто съжителство
Уви, отдавна осъзнах, че в голям процент от случаите в едно семейство, водещ фактор е жената - тя сплотява, тя е "добрият дух на къщата" ... от нас зависи стабилността на семейната среда. Никой не е казал, че е лесно, но то лесни неща в този живот НЯМА, така че ... освен това, предпочитам сега да си дам зор и да "крепя" мъжа си, отколкото на стари години, когато нито ще имам силата, нито желанието, а може би - и възможността!

От все сърце ти желая успех и не унивай Нека всеки ден за теб е такъв, все едно си се сдобила с най-желаният подарък/ вещ или нещо, което би те зарадвало ... Не се "вкопчвай" в мъжа си - той има нужда да преследва, а не да бъде преследван! Бъди недостижима цел, макар и толкова близо до него ... това е чувство, което се създава и възпитава. Отнема време, но  си заслужава ...

Още веднъж - УСПЕХ! И повече усмивки!    

Триша, права си. Знаеш ли, всичко това аз също го осъзнавам - че мрънкам, че вечно съм недоволна, че съм се затворила в себе си... Само че ми е много трудно да се променя сама, някой или нещо трябва да ми помогне.
 Радвам се, че съм част от този форум - винаги намирам това, което ми трябва. Дано и този път да е така!!!