Кевинчоо.. - Не бе мамо,викаме му Кевчо.

Какво значение има къде ще живее детето и как чужденците ще произнасят името му? Това е поредното ни слагане на наколенките. Дреме ми на мен, че Джон Смит не може да прочете Аспарух Караджастефанов. Това си е проблем на Джон, да се оправя. Ако Аспарух си харесва името и е доволен, че е Караджастефанов, значи всичко е наред. 

Винаги ми е била странна тази "чувствителност" на тема чужди имена.

И какво като се казват Давид или Кевин? И какво като не "пасвало" на фамилията?
Хората имат различни вкусове. И на мене имена като Георги и Димитър не ми харесват, но не бих си и помислила да се подигравам.

Как е в чужбина? Ами тук например, си кръщаваш детето както си искаш.Такива имена съм чувала, че направо ви е бедна фантазията.
Докато работех в дет.градина какво ли не видях - Че, Милюша, Симха, Пюк, Зоша(това все с холандски родители).
На много от чужденците имената им са трудни за произнасяне, но всички полагат усилия и не се подхилват отстрани..
Никога не съм чула някой да се подиграва за име. Хората са по-скоро любопитни от къде е и какво означава.

Много добра темичка . Моето име си е чисто българско е ,но е доста рядко срещано и до ден днешен много хора реагират странно като се запознаваме. Казвам се Велика. В училище децата много се забавляваха,като дописваха Н на тетрадките ми и ставаше съответно ВеликаН. Докато бях малка много ми се искаше да се казвам по-обикновено,но сега много си харесвам името.
 А чудно могат да звучат и български приумици - една позната се казва Справка(съвсем сериозно)познавам още Буря и Утеха

Рада също е страхотно име!

От този именик разбрах, дето сте го дали по-горе, че името на баща ми е прабългарско  Никога не се бях замисляла. Сигурно дори той не знае.
Единственото, чуждо, измислено име, с което бих кръстила детето си, е Еовин.
Но, спокойно, няма да го кръстя така, все пак имам мъж с малко повече акъл в главата от мен

Има значение и ако живееш в чужбина ще го изпиташ на гърба си. На моменти няма да ти е приятно, че постоянно произнасят и пишат  най- българското ти име по възможно най- извратен начин.
Ами да, и на мен какво ми дреме, че Фратко Пачев Бостанджиев, или Аспарух Караджастефанов който носи едно супер българско име проблеми с моя Ернесто или моята Изаура. Да си го има проблема! Това говори само колко ограничен е той, а и неговите родители.

За да си спестя неудобните ситуации и в родината и в чужбината реших да кръстя сина си Даниел. Като се поразрових, видях, че било еврейско име. Голям праз! Важното е, че ми харесва.

Странни имена винаги е имало и ще има. Познавам една жена, която се е казвала Сталинка, но се прекръсти. Дали ще са Сталинка и Володя или Брук и Майкъл не е ли все едно?

По повод изборът на име ще разкажа нещо, което ми се случи. Като забременях и разбрахме, че е момче естествено взехме да мислим име, да го напасваме с бащиното и фамилията, да правим списък с предпочитани имена, да се ровим из интернет за значението на имената. Първоначално исках синът ми да се казва Елиас. Еврейско име, старо име, името на Свети Илия. В последствие се бях навила много на двойно име, тъй като и Даниел много ми допадаше. Исках да е Елиас Даниел. Възпрях се поради глупави причини ( няма да ги обяснявам тук)да дам това име. Живеем във Австрия, лятото се връщам в България. Миналото лято планувах кръщенето на сина ми. Така се получи, че жената, която избрахме за кръстница се отказа в последния момент. Първоначално ни мота доста. Търсихме друг човек да стане кръстник на детето. В края на краищата познайте на коя дата се оказа  съвсем случайно кръщенето на детето. 20 Юли- Илинден, празникът на Св. Илия. Без да е планирано. Просто обстоятелствата го наложиха.
Та мисълта ми след това словестно излияние е , че човек си идва според мен с името, каквото и да е то.

Живея в чужбина през половината от времето и след като се запозная с някого, винаги ме питат как точно се произнася името ми. Това е при първи контакт, при втори вече нямам проблем. Тук, в България е друго и се вижда и в по-горните постове. Всички от деца се подиграваме на Ричард Груев. Това е нещо, което няма да причиня на детето си - без това ще си има и други грижи. Колкото до ограничеността на нашето племе - да ограничени сме. Като си кръстим децата с не български имена няма да станем по-толерантни 

Ама не навсякъде е така, в Австрия могат да ти забранят да си кръстиш детето "Годзила" например, имаше точно такъв случай и изобщо не е виц  
А момента с грешното изписване и изговаряне се преживява, на мен ми бъркат фамилията постоянно. Вместо Василева съм например Василера, пък мъжа ми на едно място беше Василей А синът ми се казва Стоян и проблема за тези дето не го изговарят правилно си е за тяхна сметка - той просто не им обръща внимание  

Харесвам добре звучащите имена - добре е да се помисли как ще звучи с фамилията. За своите деца предпочитам традиционни имена, не ги наричам български, защото  повечето традиционни са библейски всъщност.  И са универсални, т.е. лесно се произнасят и в чужбина. Синът ми се казва Борис. Ако човек държи на уникалност, има и много хубави и редки при това български имена - племенницата ни, например, се казва Сирма. Познавам и Свила.

Важно е хората да са свободни да наричат децата си както искат, но не е добре да изпадат в крайности и да се получават смехотворни неща. За съжаление, обаче, често се случва...

Не значи камък, а венец.  Така се казва и единият ми син.
Не разбирам мотива "децата ще му се подиграват". Как ще се подиграват децата, като те не могат да преценят кое име е "нормално" и кое не?! Ако аз не кажа на синовете си "вашето приятелче има грозно име" (което никога няма да направя), те как ще разберат, че е така? Моето име е толкова стандартно, че няма повече накъде. обаче разни съученици на майтап пак са ми измисляли рими. Съвсем приятелски и майтапчийски, не злобни.
Омръзна ми от дискриминация, от липса на толерантност и заяждане по най-дребнави поводи. Човекът прави името, не обратно. Ако след 20 години въпросният Винсент или който и да е стане известен спортист и прослави България, на никого няма да му пука как се казва и един куп народ ще си изпокръщава децата така, нали?

само че е истина, децата не са миловидните 4-5 годишни създания цял живот, между 3 и 12 клас наистина са съвсем способни сами да преценят кое име е "нормално" и кое не. и колкото и неприятно да ни звучи, на нас, дето уж сме надраснали тези неща, децата могат да бъдат доста жестоки и да измислят какви ли не подигравки някому само заради едно име. и да му причинят наистина много сълзи и скрит гняв към родителите, задето са му сторили това. в детството ми имах доста такива приятели, които страдаха заради имената си.
не оправдавам това, разбира се, но нека не си заравяме главата в пясъка, всеки родител трябва да е наясно, че ей такива на пръв поглед дребнички неща са значим фактор в детския живот и че не е необходимо аз да се подиграя на съучениците на сина ми, че се казват Цаца Зорова* или Врабчо Вълков Котков*, за да осъзнае той, че тези имена са меко казано шантави или каквото там.

**имената не са случайни и са взети оттук - http://forum.bmo.bg/index.php?showtopic=10488

Точно така мисля и аз.Когато се роди дъщеря ми и я кръктих Мария в родилния дом ме изгледаха толкова учудващо.
Една сестра ме попита защо точно Мария искам да я кръстя,сега имало толкова хубави и модерни имена.
Каза още,че от години не е чувала някой да си кръщава детето с това име.
А лично за мен името е много хубаво.
Синът ми е Светослав,също име което много харесвам.

Аз мисля, че това е част от кризата  на прехода. Родителите се опитват да дадат едва ли не светло бъдеще на децата си, различно от тяхното - поне с името.  Все още в очите на много хора Америка и Франция звучат като държави на сбъднатите мечти, има чуждоплоконничество.

Но най-грозното е това да се опитваш да избягаш от себе си, от корените си, все едно се срамуваш от себе си. Въобще не ме интересува някой си англичанин как ще възприема имената ни, едва ли англичаните се чудят как ще звучат техните имена на нас, българите.