Предвид това,че имам 16 годишен син,знам,че най-трудното тепърва предстои!Коликите,пробиването на зъбите,безсънието са бели кахъри.... 
- Публикувана: 27 март 2009, 09:36 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2009, 17:52 ч.
Кога ви беше най-трудно?
Не съм имала такива трудни моменти, които да са ме натоварвали чак толкова 
uanda е права, че трудните моменти тепърва предстоят
uanda е права, че трудните моменти тепърва предстоят
Нямала съм трудни моменти. Не казвам, че е нямало препъни камъчета, но кой твърди, че родителството е лесна работа!
Децата ми бяха изключително кротки и самостоятелни бебета, имаха железен режим, който ми позволяваше да си планирам деня и да успявам да свърша всичко, дори да ми остане време за мен, да се наспя, да се видя с хора.
Честно казано, сега ми е по-трудно и съм повече ангажирана покрай училището и порасналите им нужди.
Децата ми бяха изключително кротки и самостоятелни бебета, имаха железен режим, който ми позволяваше да си планирам деня и да успявам да свърша всичко, дори да ми остане време за мен, да се наспя, да се видя с хора.
Честно казано, сега ми е по-трудно и съм повече ангажирана покрай училището и порасналите им нужди.
След това не съм имала много трудни моменти. Най-трудно ми беше първия месец, когато не знаех дали ще се справя с кърменето, както и през първата криза на растежа. Отмина.
Иначе, да - наясно съм, че колкото повече растат децата ми, толкова по-големи ще са и трудностите.
Иначе, да - наясно съм, че колкото повече растат децата ми, толкова по-големи ще са и трудностите.
Първия месец ми беше най-трудно. Бебето реве, колики, безсъние, кърменето и цеденето по 1 час, абе въобще беше ад. И на всичкото отгоре не можеш въобще да поспиш.
После лека по лека нещата се нормализираха, почнахме да излизаме на разходки и станах по спокойна. А иначе моята Симона си е "проблемна" от раждането до сега, никога не е била кротко и спокойно бебе, но се свиква и дори не мога да си помисля, че ще имам кротко бебе.
Сега ми предстой да разбера с второ как е и дано всичко мине ОК
После лека по лека нещата се нормализираха, почнахме да излизаме на разходки и станах по спокойна. А иначе моята Симона си е "проблемна" от раждането до сега, никога не е била кротко и спокойно бебе, но се свиква и дори не мога да си помисля, че ще имам кротко бебе.
Сега ми предстой да разбера с второ как е и дано всичко мине ОК
Като че ли безсънието най-много ми тежеше 
Предвид това,че имам 16 годишен син,знам,че най-трудното тепърва предстои!Коликите,пробиването на зъбите,безсънието са бели кахъри....
Направо не ми се мисли за тогава....всичко по реда си да мине и сигурно и на мен безсънието ще ми се струва бял кахър
Първите месеци - безсънието и нервите покрай успокояването - все на ръце, в слинг, че и в движение, защото като седнех пак плачеше. За жалост не се успокояваше със сучене, рядко заспиваше на гърдата. Чак много по-късно, когато и махнах бибата и започна да сучи на поискване, т.е. много по-начесто, стана възможно успокояването и приспиването с кърмене.
Сега - това, че нямам време за важни неща, които касаят самото ми дете - примерно да чета, да се информирам, за да предотвратявам повече грешките. Щото не ме оставя на компа и да си играе сама.
Така, че се лишавам от сън, за да го правя.
Други липси сякаш не чувствам особено - то не ми остава време да се замисля, пък и не мога да ги "вържа" засега с детето - не съм свикнала да съм далеч от нея за дълго и в редките такива случаи не съм се чувствала комфортно.
Сега - това, че нямам време за важни неща, които касаят самото ми дете - примерно да чета, да се информирам, за да предотвратявам повече грешките. Щото не ме оставя на компа и да си играе сама.
Така, че се лишавам от сън, за да го правя. Други липси сякаш не чувствам особено - то не ми остава време да се замисля, пък и не мога да ги "вържа" засега с детето - не съм свикнала да съм далеч от нея за дълго и в редките такива случаи не съм се чувствала комфортно.
Много трудно ми беше кърменето, но не самото кърмене като акт, а това, до което водеше - безсъние. Кърмех го на поискване, а нощем това беше по-често, отколкото през деня. Почти не спях и това адски ме изнервяше. Даже по едно време си мислех буквално, че ще умра, че няма да издържа чисто физическо. Никой не ми помагаше, а живея сред хора. Тежеше ми липсата на време за себе си, но не да се контя, а за най-елементарни неща като вземането на душ например. Със зъбите нямахме особени проблеми, но коликите...Тони обаче, така или иначе, постоянно беше в ръцете ми, така че повече ме мъчеше болката, която изпитваше малкото човече, отколкото това, че трябваше постоянно да е в ръцете ми и да го успокоявам.