albena.nik, това е красива любов, признавам. 
Но след месеци или година абстиненция - и тя се преглъща.
Имах една любов... Боже, бях готов да направя каквото и да е, за да мога да бъда отново с нея...
Но после открих - тя си имаше нов живот, далеч и в чужбина.
Аз си имам мой живот - тук, в родината.
Това, от което наистина не пожелах да се откажа, беше тя да е някаква част от живота ми.
В момента е една от най-скъпите ми приятелки, онази, чиито мнение и мъдрост имат много голяма тежест и винаги са ми били ценни в тежки моменти.
Така и не й се отблагодарих, че изтърпя глупаво-влюбения ми период и всичките ми словесни излияния.
Но и там, както в повечето (за мое щастие) случаи в живота ми - всичко ЗАПОЧНА с приятелството и продължи с него.
Имах преди години един цитатник... Още го имам. Там някой ми беше добавил "Love is friendship set on fire" <<Любовта е подпалено приятелство>>. Ако ливнеш една кофа вода от горе, няма повод то да не си остане здрава приятелска връзка. ::вдига рамене:: Но може би на мен нещо не ми е наред. Разни хора - разни начини да живееш.
Но след месеци или година абстиненция - и тя се преглъща.
Имах една любов... Боже, бях готов да направя каквото и да е, за да мога да бъда отново с нея...
Но после открих - тя си имаше нов живот, далеч и в чужбина.
Аз си имам мой живот - тук, в родината.
Това, от което наистина не пожелах да се откажа, беше тя да е някаква част от живота ми.
В момента е една от най-скъпите ми приятелки, онази, чиито мнение и мъдрост имат много голяма тежест и винаги са ми били ценни в тежки моменти.
Така и не й се отблагодарих, че изтърпя глупаво-влюбения ми период и всичките ми словесни излияния.
Но и там, както в повечето (за мое щастие) случаи в живота ми - всичко ЗАПОЧНА с приятелството и продължи с него.
Имах преди години един цитатник... Още го имам. Там някой ми беше добавил "Love is friendship set on fire" <<Любовта е подпалено приятелство>>. Ако ливнеш една кофа вода от горе, няма повод то да не си остане здрава приятелска връзка. ::вдига рамене:: Но може би на мен нещо не ми е наред. Разни хора - разни начини да живееш.
, защото аз не мисля че мога да изживея 2 години отново нея, и да остана с ясен разсъсък. Личен мой избор си е да не сме приятели....веднъж сме пили кафе...опитвайки се да бъдем, но е страшничко...това е човека чиито мирис те подлудява, чиято прегръдка е като хиляди топли вълни, чиято целувка пари на устните....не се получи....И не е, защото още го обичам...просто не може да ми бъде приятел, той е бил вътре в мен достатъчно дълго време за да ме познава до болка....не е осъществимо при нас.... 
поне при мен и това го има. 
Не че е смешно,но си е факт.(А ако продължим с разсъжденията си-нищо чудно да има "нещо"в главата му,нали за това пише на много места в темата,как неизживените и неизконсумирани чувства много често оставят доста траен отпечатък у нас...) 
(да не говорим,че повечето хора смятат,че в такова състояние хората са по-честни от обикновено).И още нещо-ако наистина се интересуваше и хранеше и най-малка надежда,че може да има някакъв "шанс"при теб нямаше ли да се хване като "удавник за сламка" при появилата се възможност?!Може и да наранявам чувствата ти пишейки по този начин за човек заемащ доста време челно място в сърцето и ума ти,но просто исках да напиша как виждам нещата отстрни.Нещо не ми "харесва" това момче.Имаше нещо в начина,по който описваше нещата и то ме смути още миналия път,когато писах!Още веднъж извинявай ако съм била крайна! 
Какво смятах да направя не мисля, че вече има значение,а какво се получи в действителност. Развитието е много по-лошо отколкото очаквах, в емоционален аспект. Срещнахме се през уикенда, аз го избягвах, но в крайна сметка той ме издебна в момент, в който бях сама и започна да говори като ме помоли да не го прекъсвам.....както и направих, а дори и да исках не можех, тъй като бях ошашавена от думите му..... не ми отговорил на смс, понеже в позицията на какъв да го направи, той нямал никаква позиция в момента спрямо мен, не бил любовник, нямало и никога да стане, нямал намерение да се намесва в брака ми..........., когато получил съобщението му се доплакало, както често плакал през
"Избълва" ми всичко това и се върна при останалите. Загубих и ума и дума, оттогава се боря с ужасното чувство за вина какво причиних на това момче..........