Вече в къщи

Вяричка, ами нали знаеш. То зависи от нагласата. Аз си бях ходила Септември и знаех какво е горе-долу положението. Но половинката ми не си беше ходил 3 години и няма да кажа, че почти през цялото време е псувал. Най-най-най разочарован остана от начина на шофиране в Б-я. Щяха пред очите ми да убият и по-голямата ми дъщеря. В отбивка на "главната" улица тръгнахме да пресичаме. Мони я водеше баба й, а аз с малката и с татко зад тях. В един момент (част от секундата) черно перде ми падна пред очите. Един отворко, както си караше на главната улица (караше "спортен" автомобил - нищо, че беше може би над 20 годишна таратайка), реши че изведнъж трябва с бясна скорост да свие в тази уличка. Видях само майка как издърпа Мони (тя милата много се изплаши и разплака), а нас ни спаси това, че една позната ми извика в този момент и аз се спрях и не бях тръгнала да пресичам. Мама вика на тате "Вземи му номерът на този" , ама аз я попитах на кого ще го даде, на ченгето дето онзи ден го е пуснало ли (това го научих случайно пък от един таксиметраджия). А, да. Онзи "спортяга" си отвори и прозореца и напсува майка  . Хората наоколо бяха възмутени. Но никой нищо не може да направи в тая държава. Все още корупцията е в челните редици.
За пътищата - ужасно разбити са. На въпросите на Мони се чудех как да отговарям - "Защо тичаме като пресичаме", "Защо няма сфетофар на пешеходната пътека", "Защо в колата (става дума за такситата) няма колани, аз с какво да се вържа?!", "Защо хората са намусени" - по този повод съпругът ми, както е свикнал тука си поздравява по улицата познати и непознати хора. Пробва да заговори и един старец като му рече "Голяма жега е", а онзи го изгледа все едно е терорист и му е подготвил атентат. Като спре с колата на пешеходна пътека хората гледат с недоверие и не смеят да пресекат. Половинката ми вика "Сигурно си викат, тоя само чака да стъпем на пътеката за да ни прегази." Абе много тъжни картини има. В общи линии се стараех да не ги забелязвам. Бурените са превзели всичко (това в кварталите извън центъра на града). А по пътя до морето и обратно само се молех да се приберем живи и здрави. Настръхвах от начина по който карат. Всеки качил се на "западна" кола се имаше за БОГ на пътя или богопомазан.
В общи линии особенно половинката ми нямахме търпение за обратният полет. Може би и жегата ни дойде в повечко, и ни действаше изнервящо. Радвам се, че поне голямата щерка беше доволна и щастлива от срещите с баби и дядовци   и като я попитах догодина иска ли пак при баба и дядо, тя каза Да  

А, и да кажа впечатление и разказ на мой съученик от Габрово, с който се срещнахме в Сл. Бряг.
Същият той живее от 6 години в София и каза, че Габрово е с век назад от столицата. Друг е въпросът, че и той нещо много бързо бе забравил от къде е излязъл и точните му думи бяха "Аз като софиянец, вече не искам да живея в провинцията. Там живота е век назад - особенно пък в Габрово" (в София не съм ходила, за това оставам без коментар)

Ами знам ли. Може и той да беше. Беше уж най-популярният за града комплекс. Даже и в Габрово ни питаха за там. Имаше и хубави хотели вдигнати около басейна, барбекю ерия, детски басейн, парзалки......Забравих обаче името му

Ами аз завърших в Дряново Икономическият Техникум. В Габрово само основното образование избутах

За съжаление не. Само няколко изразчета и то повтаряни САМО след дядо й. Аз или някой друг като я накара, казва, че не й харесва и няма да го каже. Абе мисля си, че едно две лета без нас при баба и дядо тъкмо ще й дойде . Сега много сладко казва "Шъ паднеш"
Май околните почнаха да говорят английски (по-голямата й сестричка например)

Пепеляшке, в моите очи и в очите на съпругът ми поне така изглеждаше начинът на шьофиране. Един познат ни зае неговият джип, който беше добре укрепен отпред с железата и това само ме успокяваше. Половинката викаше "Ако тоя джип беше мой, нямаше да им простя на тия отворковци в лъскави коли"