Човекът, който аз съм избрала няма начин да се запусне така.
За здравословни проблеми казах в другата тема - ще остана и ще направя всичко по силите си да оздравее. Виж, ако стане наистина недееспособен, ще му наема медицинска сестра, но няма да го захвърля. Не съм такъв човек. Но и ще си живея живота...
Ако пък напълнее, оплешивее и т.н., това не означава, че няма да е способен да живеем добре. Пък и на неговите 2 м. и 300 кг. да стане няма да е болка за умиране...
Ако спре да му става пишката, ще си хвана любовник, за което и ставането не е пречка...
С няколко думи - ще го зарежа само при едно условие - някой от двамата да се чувства нещастен с другия. Особено ако този някой съм аз...
Иначе, физиологията е нещо нормално - пърдене, хъркане и пуфтене надали биха ме стреснали /ама моят мъж само си мърда пръстите на краката насън, други неща не прави или поне аз не съм усетила/.
Килограмите се качват и свалят /и аз отидох да раждам 99 кг., ама сега съм наполовина/...
Работа се губи и намира - особено от амбициозни хора.
Пари и имоти се съграждат, когато има желание и взаимна подкрепа.
Само щастието е субективно понятие и ако човек не го усеща при съжителството си с друг човек, просто няма смисъл...
За протокола, познавам един адски красив мъж, "гол като пушка", самовлюбен, често остава без работа и се уригва на масата.
Познавам и друг - около 150 кг., не е красавец /но не е и грозен/, държи се възпитано /не си пуска "душата" пред хора"/ и изкарва много /ама наистина много/ пари.
Кой от двамата бихте избрали?