Публикувана: 30 март 2009, 23:48 ч.
Последно мнение: 17 апр. 2009, 09:00 ч.

Отново сама!

3 163
24
1

# 15 4 апр. 2009, 21:35 ч.

Мнения: 161

Я, какво съвпадение. И аз съм в подобно положение и напълно те разбирам.
Не искам да оставя детето тук и да замина, а той не иска да си дойде тук, защото там печели добре. Ние не сме стигнали дотам да се разделяме /дефакто ние сме си разделени, де...той-там, аз - тук/ .
ooooh!

# 16 7 апр. 2009, 14:37 ч.

И аз съм сама и не ме питай през какви трудности преминах в кариерата, както и много други жени в същата ситуация между другото. Но сега съм по-силна вече. Справям се чудесно и сама, не че ми е лесно да съм едновременно и майка и баща за детето си. Simple Smile

# 17 16 апр. 2009, 13:43 ч.

Мнения: 251

И аз в кюпа!
Все още не сме разделени, но просто отлагаме неизбежното!
При нас не е чужбина, а външни лица, които просто се месят в чужди работи Confused

Боли много боли, но явно така е писано!
Ardea alba пиши ми, какво каза на детенце, че от два дена се чудя, как да и кажа, като му дойде момента Cry

Взех да си мисля, че на мен нещо ми има, като ми тръгне на опаки Cry

# 18 16 апр. 2009, 14:15 ч.

Мнения: 428

Мама на Принцеса,казах истината.
Деликатно,тактично,но истината.
Казах ,че Той няма да е с нас,понеже има много работа...

# 19 16 апр. 2009, 14:26 ч.

Мнения: 0

Не знам защо влезнах в тази тема но съм тотално объркан от всичко, което авторката е написала.
Конкретно за това:

Цитат на: Ardea alba в пн, 30 мар 2009, 23:48

...Та кажете как да е взема в ръце и да изплувам?Как???
.....,как да започна живота си отначало???КАК? как да спре тази болка,която така силно ме разяжда?

Дори и да имаме най-добрите немерения да помогнем едва ли някой може да направи нещо за вас без да е "носил обувките ви". Ако търсите морална подкрепа - ОК имате я , но иначе трябва сами да се справите. Говоря в мн. число заради детето.
Успех от мен ! Peace

# 20 16 апр. 2009, 14:58 ч.

София
Мнения: 17 283

Цитат на: Ardea alba в чт, 16 апр 2009, 14:15

Не знам колко е голямо детето ти, но не се ли притесняваш, че така ще му изкривиш представите за това как един мъж работи? В смисъл, дали няма детето да остане с идеята, че мъжа като има много работа и не живее с жена си.
Може и да е глупаво това, което го написах де, не знам, но определено ме смути нещо тук ...

# 21 16 апр. 2009, 16:23 ч.

Мнения: 428

Вижте какво,не искам това да е поредната тема в анализи и човъркане какво може да се причини на детето,кой чии представи може да обърка....
Просто аз имах импулс да споделя нещо ,което ми тежеше...
Съфорумка отправи въпрос ,по скоро молба да споделя какво съм казала на синът си.
А аз споделих...
Нали няма това да става поредното бойно поле?
Немо,тук повечето сме носил едни и същи обувки Mr. Green

Не искам съвети,нито подкрепа...Не че не искам,ама никой не може да ми я даде...Никой няма вълшебна пръчка ,с която да помаха ..и щрак -работата готова.
Различното при мен е ,че аз не съдя Мъжа,не му се сърдя-Разбирам го...Е може и да го поплюя малко,ама това си е в реда на нещата(жена съм все пак).
Пак казвам-темата беше един импулс-миг на слабост-крясък на безпомощност...Но аз съм голямо момиче ,минала съм през какво ли не-както 99% от жените и мъжете пишещи тук-ще се справя. Naughty

Бърди,всяка майка си познава детето най-добре и може да прецени до колко би изкривила детските му представи за живота.
Наистина не ми е по вкуса форумският маниер ( с който и аз се боря,понеже се улавям ,че го практикувам)
,да размахваме назидателно пръст.. Hug

Цитат на: Find_NEMO в чт, 16 апр 2009, 14:26

Говоря в мн. число заради детето.
Успех от мен ! Peace

А аз пък реших,че ми говориш в учтивата форма Embarassed

# 22 16 апр. 2009, 17:04 ч.

Мнения: 251

Не съм искала сблъсъци Stop

Просто исках съвет.
И да си кажа моята болка.
Благодаря на Ardea alba , че ми отговори Hug

И определено знам, че ако сама не си помогна, няма кой!
Смятам, че форума е точно за това, когато на човек му тежи, да пише!
bouquet

# 23 16 апр. 2009, 17:21 ч.

Мнения: 428

Мама на Принцеса,най -важното е -поне според мен- така да поднесеш информацията на детето,че то да не се почувства предадено и необичано.
Ти си познаваш най-добре слънчецето и знаеш какво да му кажаш и как да му поднесеш новината.
Аз мога да ти напиша диалозите ,които са провели с децата си ,на тази тема,моите приятелки...Мога целия диалог и въпросите и терзанията на синът ми да ти напиша...Но всяко детенце е с различна чувствителност...и приема нещата по различен начин...
Дано намериш вярните думи и верния път....И пак ще кажа-важно е детенце да не се почувства пренебрегнато.
Знам ,че това се едни от най-трудните разговори Hug