Важен ли е брака?

За мен пък бракът не трябва да съществува заради децата. Нито заради родителите. Или пък заради комшийте.
Всъщност изобщо не е унизително припознаването. Този подпис е същата формалност като другия. В единият вариант автоматично се предполага, че детето е от съпругът, а в другият- той декларира за пред властите, че това дете е негово. Но всъщност и при двата случая 100% гаранция няма
Уф пак се излъгах да пиша.

На мен ми беше все едно дали ще подпишем или не. Съпруга ми държеше да имаме подпис и тъй като на мен ми беше безразлично се съгласих. За мен този "подпис" не ме прави по-обвързана , нито по-влюбена , нито по-отговорна.

аз не съм против брака,но не мисля,че той е най-важното.един подпис нищо не гарантира,ако беше така,нямаше да има толкова разводи.
важна е любовта,доверието,уважението между двама души,със или без брак.

Аз

Аз. Отказвала съм няколко предложения от страна на мъжа си, преди това пак ми се е случвало.
Изобщо, аз никога не съм страдала от липса на предложения.
Вероятно, някой ден, може би, бих приела да стана съпруга на мъжа си, засега мислъта, че съм свободна ми харесва и и се наслаждавам.
Разбира се, времето е страшно либерално в това отношение и двойките, които не са сключили брак, не се радват на различно отношение в социален аспект, защото аз много държа на това.

Юридическата страна на въпроса се урежда с припознаването на дъщеря ми, от страна на баща и.
Имуществото, което е мое, не попада в семейната имуществена общност, със или без брак.
Съществена част от имуществото на мъжа ми е на мое име и без да съм сключила брак с него.
Ако някога, не дай Боже, се случи да реша да го напусна, бракът не би ме спрял.
Нито пък него, ако някой ден на съм му вече мила, драга и любима.

А кой говори за това, че бракът би спрял едно напускане на единия партньор?
Добре де, нали ужким обвързването е същото като в брак, пък после свобода?!  И в брака има лична свобода. Както си го направят хората.

Любовта и свободата на са несъвместими понятия, Радостина.
Те се допълват.
Разбира се и финансовата страна на въпроса е безкрайно съществена.
Свобода не е само дума има някакви измерения и не приляга на всеки.

Любовта никой не я отрича. Тя е нещото, което като цяло педхожда сключването на брак. Брак и свобода са напълно съвместими понятия.   

Чета постовете ти и се чудя защо си толкова сигурна,
че ти, която имаш брак се чустваш по-сигурна от мен,
която нямам. Не, че съм длъжна да давам отчет на който и
да било тук, но е много важно какъв човек имаш до себе си !
И в този ред на мисли ще ти кажа, че аз - тази, която няма
брак, при евентуална раздяла, ще имам 2 пъти повече от теб,
защото ти ще делиш на половина със законният ти мъж, а у нас
всичко е на мое име, защото "мъжът ми" така иска !!!
И бъди сигурна, че 90% от мъжете ще вземат това, което им
се полага, а моя ако нещо се случи ще си вземе само дрешките.
Коментар ???

Ахаа, виждаш ли какво се получава - кой с кого щял да дели! Аз  за делби не мисля, нито правя сметки кое на чие име е писано, защото всичко, което имаме е придобито откакто сме се оженили. Който каквото наследи от родителите си - негово си е. Като сме се оженили сме разрешили тези въпроси централно, а не да текат пазарлъци или да си мисля аз дали "после" ще е мое или негово, дали той ще ми припише нещо или няма, дали съм дала достатъчно пари или не и всякакви подобни мисли, които са протекли в твоя ум и ще продължават да текат. При мен е лесно - или изплуваме заедно, или се дъним заедно. Не сме се женили с мисълта да се лъжем, дебнем или какво ще правим, ако се разделим. Може да е наивно, но при нас нещата са такива.

Само не разбрах какво значение има колко ще имаш ти и колко ще имам аз. Каквото имам - имам. Чуждо не искам.

Андариел, нещата при всички са такива
в началото и после, същите тези хора
не можеш да ги познаеш. Карат се за една солница.
Нито искам да деля, нито искам нещо, което не ми
принадлежи, но мъжът ми е достатъчно добър за да
мисли и за бъдешето, защото никога нищо не се знае.
Иска аз и детето ни да сме подсигурени максимално.
Повече от половината ми познати, които се разведоха
си спретнаха такива циркове за имуществото, че съм
направо щастливка, че ще си спестя тези грозни сцени и
преживявания.
Съжалявам, но от постовете ти разбирам, че точно за теб май тези
неща са важни, защото би ли ми обяснила какво точно
значи " узаконяването дава предимства на партньорите и децата",
защото освен за материалните неща, аз за друго не се сещам 

Ами то няма за какво друго да се сещаш.Всички омъжени дами само за тази материална сигурност говорят

За всички, които за против брака, излагам следната хипотеза /съвсем не изсмукана от пръстите, а реален случай/
Млада двойка, любов невероятна. Живеят в неговото жилище, което със съвместни усилия "облагородяват" - пълен ремонт със смяна на дограма, нови мебели, техника - красота с две думи.
Обаче! Младежът става жертва на пиян шофьор - загива на място.
Родителите му, които никога не са харесвали избранницата на сърцето му, настояват тя да напусне апартамента. Малко по-късно тя разбира, че е бременна.
Според СК всички, които така твърдите, че няма никакво значение, тя няма права. Трудно се доказва принос и приращения, особено, ако не си мислил за тези неща - нямаш фактури, плащаш в брой.
Ако обаче тя беше съпруга......

Написала съм го още в първия си пост по темата. Ще го напиша отново накратко.
Бракът има емоционална и правна страна.
-  Емоционалната е заявяването "пред бога и хората", че тази двойка става семейство и двамата се обичаме и смятаме да прекараме остатъка от живота си заедно. Емоцията е много приятна и незабравима.
- Сключването на брак е подписване на договор и новото семейство променя гражданско-правния си статут и тези отношения се регулират от семейния кодекс и други закони. Така се урежда въпросът за това какво става с имуществото, придобито по време на брака и чии са децата, родени в този брак. Не е нужно припознаването на всяко родено дете в този брак, защото то автоматично е на съпруга (докато при съжителстването се иска припознаване). Имуществените отношения също формално са ясни - придобитото по време на брака е обща собственост, която се дели. Материалната страна на брака не е за подценяване, защото семейството събира цял живот и от това зависи материалното състояние на децата.

Ясно ми е, че при един евентуален развод нещата са сложни. Но както спомена някой по-назад чрез брака се защитават правата на по-уязвимата страна, обикновено на майката и децата. Поне формално е така. А всеки развод си е сам за себе си. Същото важи и за раздялата при съвместно съжителство.

Защо толкова много се палиш? Ако си толкова спокойна, че си направила правилния избор за себе си няма нужда да рипаш като ужилена. Че и намеси някакво евентуално сравнение какво би получила ти и какво бих получила аз. Ако за теб материалните неща не са много важни защо си държала да има преписано имущество на твое име, а не си живееш мирно и кротко без да се занимаваш с имуществени дела?

Не разбирам защо е нужно да отказват.
Аз например приех.
След което вече не ни беше интересно и така си останаха нещата.