Въпросът е дали няма да те изхвърлят като мръсно коте от апартамента, който се създали двамата през годините, и да трябва да си напукваш табаните от работа, за да храниш себе си и детето . Макар че ще се потретя, бракът не е гаранция, че няма да останеш без нищо.
- Публикувана: 1 апр. 2009, 16:21 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2009, 13:17 ч.
Важен ли е брака?
Не съм чела цялата тема, но да се изкажа.
За мен бракът не е толкова важен, че да го търся на всяка цена и да не се чувствам семейна и ангажирана, при липсата на такъв.
Същевременно, е достатъчно важен, за да приема да сключа такъв, защото знам, че това е от значение за половинката ми. Живях три години без брак, родих дете и се чувствах добре и без да сме узаконили връзката си. След това се оженихме и вече почти три години продължава да ми е все така добре.
За мен бракът не е толкова важен, че да го търся на всяка цена и да не се чувствам семейна и ангажирана, при липсата на такъв.
Същевременно, е достатъчно важен, за да приема да сключа такъв, защото знам, че това е от значение за половинката ми. Живях три години без брак, родих дете и се чувствах добре и без да сме узаконили връзката си. След това се оженихме и вече почти три години продължава да ми е все така добре.
Въпросът е дали няма да те изхвърлят като мръсно коте от апартамента, който се създали двамата през годините, и да трябва да си напукваш табаните от работа, за да храниш себе си и детето .
изхвърлят, да. едни познати - двойка за чудо и приказ, 12 години заедно, без брак. купиха си апартамент. мъжът изкарваше големите пари, но сива икономика, а жената беше на постоянен договор и кредитът, съответно и жилището, бяха на нейно име. той вложи адски много труд и пари в ремонт, обзавеждане... един ден, тя му сервира като гръм от ясно небе, че си има нова любов и той трябва да напусне.
апартаментът на нейно име и го остави на улицата. е, той не остана дълго там, оправи се човека, но фактът, че го прецакаха, си остава.
Извън цялата романтика на "аз и той" и "едното цяло" си остава последващата история на как да си разделим гащите,играчките и чорапките. Брака за мен е едно усложнение в тази насока.
Важно ми е какво се случва в една връзка, когато има деца.
Въобще не го разбирам бракуването с две думи, чисто емоционално...
Важно ми е какво се случва в една връзка, когато има деца.
Въобще не го разбирам бракуването с две думи, чисто емоционално...
По-добре, че не сте се оженили. Особено щом мислиш, че хората, които не се женят си спестяват поне една лъжа в живота.
Скоро в България няма да стане така, че да се сключи църковен брак без граждански. А и ако стане то този брак ще има същата правна сила като гражданския.
Скоро в България няма да стане така, че да се сключи църковен брак без граждански. А и ако стане то този брак ще има същата правна сила като гражданския.
Да, мисля го, защото се нагледах и продължавам
да гледам какво става около мен !
Тези, които се раведоха е ясно, а тези, които
продължават с голямата илюзия брак се лъжат
един друг, потъпкали всичко свято, което всъщност
прокламира брака. Тогава за какво им е било да се женят -
би ли ми отговорила ???
Когато си давал клетва за вярност при бракосъчетанието,
изневярата присъства ли като задължително условие ???
На днешно време тя е нещо толкова нормално, колкото
и да пиеш кафе сутрин. Тогава ??? Не си ли излъгал,
когато си сключвал брак ???
Аз ей такива въпроси си задавам, защото лично за мен са много
важни !
За мен бракът не дава никаква сигурност, за нищо
Братовчед ми се разведе със жена си, остави я без нищо с 2 деца, изпокараха се кой да вземе бурканите за компот и кой за лютеница
.Единствения отговор, който наистина ми хареса е този:
Важна е само любовта и чувството за отговорност,колкото банално и книжно да звучи това.
Иначе аз съм за брака,защото съм вярваща,старомодна и романтична.
Иначе аз съм за брака,защото съм вярваща,старомодна и романтична.
За мен това е основателна причина да сключиш брак, след като така го усещаш.
Глупости на търкалета! Как така реши, че жените, които се женят не могат да се оправят юридически и затова го правят? Познай колко жени са си мислели за материални придобивки като са се женили на вече крехката възраст преди и около 25 години! Ако жените се женят на над 30 може и да мислят за материална сигурност, но не и на по-малка възраст. На 20 и няколко години години женитбата е емоционално преживяване, израз на любовта и страстта, а не материално подсигуряване. Какво ще делят като в началото и двамата са голи като пушки и ги интересува само да са заедно? Явно сега мисленето се е променило и хората са доста по-материално ориентиране.
А темата се завъртя около материалните неща, защото фокусът се премести върху правната страна на нещата. А ако някой е мошеник може да намери достатъчно вратички във всеки закон. Това не е причина да се отрича бракът.
А това, че през последните години хората в БГ не се женят го отдавам на цялата несигурност, която се отразява и на хората. Според мен причината е чисто емоционална от вида "ами какво ще стане, ако тръгнем да се развеждаме" или "покрай мен всички бракове се рушат", "нямам никаква сигурност в брака, затова за какво ми е", коетоспоред е тревожно.
А темата се завъртя около материалните неща, защото фокусът се премести върху правната страна на нещата. А ако някой е мошеник може да намери достатъчно вратички във всеки закон. Това не е причина да се отрича бракът.
А това, че през последните години хората в БГ не се женят го отдавам на цялата несигурност, която се отразява и на хората. Според мен причината е чисто емоционална от вида "ами какво ще стане, ако тръгнем да се развеждаме" или "покрай мен всички бракове се рушат", "нямам никаква сигурност в брака, затова за какво ми е", коетоспоред е тревожно.
Глупости на търкалета! Как така реши, че жените, които се женят не могат да се оправят юридически и затова го правят? Познай колко жени са си мислели за материални придобивки като са се женили на вече крехката възраст преди и около 25 години! Ако жените се женят на над 30 може и да мислят за материална сигурност, но не и на по-малка възраст. На 20 и няколко години години женитбата е емоционално преживяване, израз на любовта и страстта, а не материално подсигуряване. Какво ще делят като в началото и двамата са голи като пушки и ги интересува само да са заедно? Явно сега мисленето се е променило и хората са доста по-материално ориентиране.
А темата се завъртя около материалните неща, защото фокусът се премести върху правната страна на нещата. А ако някой е мошеник може да намери достатъчно вратички във всеки закон. Това не е причина да се отрича бракът.
А това, че през последните години хората в БГ не се женят го отдавам на цялата несигурност, която се отразява и на хората. Според мен причината е чисто емоционална от вида "ами какво ще стане, ако тръгнем да се развеждаме" или "покрай мен всички бракове се рушат", "нямам никаква сигурност в брака, затова за какво ми е", коетоспоред е тревожно.
А темата се завъртя около материалните неща, защото фокусът се премести върху правната страна на нещата. А ако някой е мошеник може да намери достатъчно вратички във всеки закон. Това не е причина да се отрича бракът.
А това, че през последните години хората в БГ не се женят го отдавам на цялата несигурност, която се отразява и на хората. Според мен причината е чисто емоционална от вида "ами какво ще стане, ако тръгнем да се развеждаме" или "покрай мен всички бракове се рушат", "нямам никаква сигурност в брака, затова за какво ми е", коетоспоред е тревожно.
И пак се връщаме на въпроса защо да съм по-несигурна щом не съм омъжена? Подписа каква сигурност ми дава? И въобще за каква сигурност говорим и в двата случая? Няма нищо сигурно в живота. И защо всичко се свежда само до сигурността? Това ли е единствената причина да си с някой?
Мисля, че в БГ дали си женен за човека с който живееш или не няма галяма разлика (боже би при по-необразованите е по-добре ако си имат брак). В по-развитите от нас страни има много привилигии и социални програми за самотни родители и мисля, че те затова не се женя/омъжват, а ние тука без много смисъл копираме.
И аз подкрепям, че бракът е важен, предимно за имуществените отношения и регламенти, но и за укрепване отговорността у съпрузите към общото, което имат. Но за любовта не е , защото нея може да я има независимо от брака.
Иначе странно ми е като чуя причината защо някои двойки отлагат брака: да укрепнем финансово; да завършим образованието; да си намерим хубава работа. Че какво ви пречи всичко да върви паралелно с подпис пред институциите ?
Единствено приемам оправданието "да си поживея още малко"
Иначе странно ми е като чуя причината защо някои двойки отлагат брака: да укрепнем финансово; да завършим образованието; да си намерим хубава работа. Че какво ви пречи всичко да върви паралелно с подпис пред институциите ?
Единствено приемам оправданието "да си поживея още малко"
Ох, омръзна ми с тази тема! Не мога да разбера защо изобщо трябва да се нищи кой как и защо. Ако ще си търся причина защо да се женя, значи не съм за женитба. Женитбата е важно решение, публично, с подпис и печат. А човек като си положи подписа публично значи показва, че се чувства готов за тази стъпка. Женените няма защо да доказват предимствата на брака. Но тези, които не са сключили брак винаги се чувстват длъжни да доказват колко правилно са постъпили, как подписът няма значение и вадят от десет кладенеца вода защо бракът е ненужно, че и лошо нещо. Никого не карам да се жени. Но няма и защо да се превръщам в защитник на брака само, защото на други хора не им харесва. Не само не съжалявам, но и се радвам, че се оженихме навремето. Сега ми е мило и приятно усещането, че сме женени, че не ми се налага да обяснявам кое как е, че не казвам "бащата на децата ми", а "съпругът ми", приятно ми е да си видя снимките от сватбата и да преживея отново тази емоция. Приятно ми е, когато дъщеря ми казва колко красиви сме били на сватбата си. Не търся сигурност в брака, а го приемам като предимство да го имам, отколкото да го нямам. Традиционалист съм и предпочитам да сме женени, отколкото да не сме.
Ох, омръзна ми с тази тема! Не мога да разбера защо изобщо трябва да се нищи кой как и защо.
Защото все пак си във форум. По твоята логика не трябва да се коментира нищо.
На мен пък ми харесва да съм омъжена. Харесва ми да си нося халката на пръста и фамилията на мъжа, когото обичам. Харесва ми да се обръщат към мен с "госпожо" и когато мъжът ми говори за мен на приятелите си да казва "my wife".
Какво ми е дал подписа ли? Нищо повече от това, което съм имала преди. Но ми харесва.
Ако бракът ни се провали, последното, което ще ме вълнува е кое как да разделим, кое да взема аз, кое да остане за него. Единственото, за което ще страдам, е че животът ми е съсипан, че съм изгубила любовта си, че детето ни ще се трябва да живее в две къщи и ще се разкъсва от мъка - ту при мама, ту при тати. (Говоря съвсем хипотетично и дано да не ми се случва).
Само че, след всички коментари които изчетох, искам да добавя нещо, които пропуснахте: когато човек се жени, едва ли си мисли, че някога ще се разведе и какво ще вземе при развода. Когато се жениш, го правиш с ясното съзнание, че искаш да си с този човек до края на живота си и заедно да градите бъдещето си. Вярно, че хората се развеждат понякога, но не защото са сбъркали в избора си на партньор, а заради грешките, които и двамата са допуснали в последствие. (Не можеш да живееш примерно 10-15 години с някого и после да му заявиш - сбърках с теб)
Нямам нищо против тези, които живеят без брак. Имам такива познати двойки и те по нищо не се различават от бракуваните. Кой както му харесва. Всеки си отговаря за себе си. Важното е (както беше писал някой по-горе) и двамата да са на една вълна, защото в противен случай, на единия от двамата ще му е тежко.
Накратко: бракът не е важен по принцип, но за мен моят брак е важен!
Какво ми е дал подписа ли? Нищо повече от това, което съм имала преди. Но ми харесва.
Ако бракът ни се провали, последното, което ще ме вълнува е кое как да разделим, кое да взема аз, кое да остане за него. Единственото, за което ще страдам, е че животът ми е съсипан, че съм изгубила любовта си, че детето ни ще се трябва да живее в две къщи и ще се разкъсва от мъка - ту при мама, ту при тати. (Говоря съвсем хипотетично и дано да не ми се случва).
Само че, след всички коментари които изчетох, искам да добавя нещо, които пропуснахте: когато човек се жени, едва ли си мисли, че някога ще се разведе и какво ще вземе при развода. Когато се жениш, го правиш с ясното съзнание, че искаш да си с този човек до края на живота си и заедно да градите бъдещето си. Вярно, че хората се развеждат понякога, но не защото са сбъркали в избора си на партньор, а заради грешките, които и двамата са допуснали в последствие. (Не можеш да живееш примерно 10-15 години с някого и после да му заявиш - сбърках с теб)
Нямам нищо против тези, които живеят без брак. Имам такива познати двойки и те по нищо не се различават от бракуваните. Кой както му харесва. Всеки си отговаря за себе си. Важното е (както беше писал някой по-горе) и двамата да са на една вълна, защото в противен случай, на единия от двамата ще му е тежко.
Накратко: бракът не е важен по принцип, но за мен моят брак е важен!
Съгласна съм с позицията на Андариел и продължавам да смятам, че бракът е важен. Мъжете, които имат какво да припишат на името на жените си явно са доста заможни и в този смисъл им е лесно да се раздават материално. Моят мъж има един апартамент на негово име, завещан му от родителите. Вторият можеше да си го купи сам, но ми каза преди да се оженим, че и аз трябва да имам дял, за да се чувствам по-сигурна от материална гл.т. и заради детето. Няма какво да се лъжем без пари не се живее и любов "на гладно" няма. Не смея да говоря за изневярата с лекота, защото не дай си боже да я преживееш. Не я оправдавам и не я допускам, защото не бих изневерила на съпруга си. Не защото не съм била привличана от други мъже, а защото съм отговорен човек. Както казват:"Никога не е късно да станеш за резил". За мен достойнството е много важно нещо. Един подпис не е гаранция за щастлив и дълъг семеен живот, но е едно предизвикателство. Щом съм се омъжила т.е. подписала значи съм сигурна, че искам да живея точно с този човек. Обратно, щом откажа, значи му нямам достатъчно доверие. Каква се явявам тогава в неговия живот-любовница, прислужница, която да му готви и да му пере чорапите без никакъв статут. Да живеете 2, 3, 5 години без брак да, но 22 години например- това не го приемам.
Ох, омръзна ми с тази тема! Не мога да разбера защо изобщо трябва да се нищи кой как и защо.
Защото все пак си във форум. По твоята логика не трябва да се коментира нищо.
Нека се коментира, но да не се получават някакви лични нападки.