Още го обичам!

Нали знаеш, че след бурята винаги изгрява слънце. Колкото и безнадеждно да ти се струва положението сега, решението ще дойде с времето. А колкото до срещите  - нито у вас, нито у тях. На неутрална територия. Най-добре извън града за 2 дни, някъде в балкана, за да може и дечко да поиграе на воля.

Не ми се вярва да се случи това,но нищо не пречи да опитам.
Той от понеделник излиза отпуска за 2 седмици и като нищо ще отиде на море сам...........поне преди беше казал така...Аз дори не мисля да го питам,ще се правя на идиот до последно.А и искам да разбера дали наистина му липсвам,ей така като не го отрупвам с вниманието си,защото повярвай ми преди съм използвала тази тактика и вярно имаше ефект,но искам да опитам и обратната.Как ми се иска малко той да потича по мен,няма все аз да съм я...
Има два варианта-или ще го заинтригувам отново с това си поведение,или ще го загубя напълно.Просто рискувам невероятно много,но повече от това едва ли мога да загубя...

Нали знаеш колкото е по-висок риска, толкова печалбата/ или загубата съответно е по-голяма. За загуба няма какво много още да губиш и без това сте се разделили, така че ако тактиката ти е успешна може поне печалба да имаш. Ако ли не поне сама ще се убедиш, че борбата не си струва, защото колкото и да го обичаш, човека просто не те заслужава.

Така е,живи и здрави ще видя как ще се развият нещата...
Но честно казано-ОбИЧАМ ГО И НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗВЕЖДАМ!

Тогава ти пожелавам да успееш да си запазиш семейството, напук на дъртата кукомявка.

От твоите уста в Божиите уши!

ако правилно разчитам лентичката ти,

Честит рожден ден на детенце и на теб!

възможност да го отпразнувате тримата?

Нещо лентичката не е в ред.Малчо е вече на 2 години и 2 месеца.
Но благодаря все пак.

Амин!!!
Нали така се казваше накрая на молитвата.

Здравей миличка,
много добре разбирам как се чувстваш, защото аз съм в ситуация подобна на твоята. Искам само да ти дам кураж, въпреки че в момента и аз се пека на почти същия огън. Бори се за мъжа, когото обичаш, само това мога да ти кажа, не го оставяй. Защото съжалението за нещата,които сме направили отшумява с времето, но съжалението за нещата, които не сме направили е неутешимо цял живот. Ако го обичаш истински ще простиш всичко, всички обиди и унижения. Много сила трябва за това обаче, защото ако се оставиш на отрицателните чувства да те владеят няма да доведе до нищо добро. Много е трудно зная, но любовта прощава, ако не можеш да му простиш, значи не го обичаш истински.
Направи всичко възможно, всичко даже и невъзможното, но го върни при себе си. Ако той те обича ще оцени всичко, което ти правиш, ако не го оцени значи наистина не заслужава любовта ти. Само не се унижавай пред него. Забрави за всички, гадни неща, които са се случили между вас, за всичко лошо, което сте казали и направили. То вече е зад гърба ви. Мисли позитивно, мисли че това положение е временно и вие отново ще бъдете заедно. Просто в живота си човек минава през определени гадни неща, но винаги след лошото време изгрява слънце.
Мисля, че   ти си го познаваш най добре и знаеш как може да му повлияеш. Накарай го да поревнува примерно, при повечето мъже това действа. Покажи му че си достатъчно силна да продълшиш живота си сама без него. Че можеш да имаш всеки мъж, който си пожелаеш, но ти просто искаш само него. Зная, че от страни е много лесно да се дават съвети и затова ще спра.
Пожелавам ти да бъдеш много силна и да успееш да го върнеш при себе си и да бъдете много щастливи заедно.
прегръщам те силно, въпреки че не те познавам.

Мила,много ти благодаря за милите думи.Аз наистина обичам съпруга си,повече от всеки друг и съм му простила всички обиди и болки,които съм изживяла.Все още не съм загубила надеждата си и мечтая за мига,в който ще мога отново да го прегърна.Дай Боже това да се случи,защото наистина сърцето ми му принадлежи.А за това какви средства ще използвам,незнам честно казано,защото съм страшно объркана и от поведението му.

Здравей и тук, Ани!
От тази тема научих повече за твоята история. Разбирам момичетата, които ти вдъхват кураж и ти казват да се бориш на всяка цена, обаче... (без да искам да звуча като зла песимистка). На колко години е съпругът ти? Дали е възможно да се промени, след като толкова години е бил "на мама момчето". Знам, че се получава, макар и рядко, но при по-младите става по-лесно, а при по-възрастните си е "кауза пердута". Ако решиш да се бориш, както най-добре го познаваш, прецени, ама честно пред себе си, имаш ли шанс да спечелиш. Да не стане така, че ще хвърлиш много усилия и жар за човек, който не си заслужава. Познавам проблема ти, не говоря наизуст. Заради самата теб, заглуши за малко многото чувства, и се опитай по-трезво да оцениш ситуацията. както писах и преди - важни сте ти и детето. На вас ви трябва всеотдаен тати и съпруг. Такъв, на който можеш да вярваш и разчиташ. А този, поне досега, не е такъв. И не е вярно, че мъжете не се променят след брака или не могат да се преструват две години. Аз го преживях. Само че моят се прави на такъв, какъвто не е, цели четири. И аз бях като зашеметена, като запя друга песен, след като се роди детенце. И аз си повтарях в несвяст: "Това не е същият човек! Не може да бъде!". Три месеца тотален психически тормоз, -14 килограма и душевен срив, след които реших, че така не може да продължава. Разделихме се и не съжалявам. Времето само ми показа, че съм била права. Не казвам, че и с теб ще стане така. Просто мисля, че не голямата ти любов трябва да има последната дума за решението ти. Успех!

Съпругът ми е на 34 години.Незнам дали случаят е безнадежден,но знам че не мога да забраня на сърцето си да го обича.Просто може би ми трябва малко повече време,за да претръпна...
А той има ежедневни контакти с мен и това прави ситуацията още по-деликатна.