

Слънце, прощавай, че те "ползвам"
, пръстчетата нещо били леко подути, та за това. Не съм вярвала, че за една счупена ръка може да се лежи 4 дена в болница
На всичкото отгоре дежурим и пред 32 СОУ, че сега са записванията и е нещо страшно, виси се денонощно пред у-щето и се правят предварителни списъци.Слава богу днес вече официално татито подаде молбата ни за 1-ви клас
Даже снощи включихме и брат ми малко да повиси там
Бая се замислих да не я запиша от сега


Всяко сменяне на памперс е съпроводено с рев, а пък обличането след баня е малък апокалипсис. С таткото го обличаме двамата, едва смогваме да го намажем с малко лосион, а като стане време за масажи, не знам как ще стане номера. Чудя се дали ще го израсте? При вас има ли го този проблем?


Да не би в стаята да е сух въздуха, Алек сутрин и той се буди със запушен нос и едва към обяд вече започва да си диша нормално. Дано да е това 
Дано каката бързо да се оправи 





Бях 3-4 часа на системи, ако сте гледали снимките - голяма забава беше
Аз с контракции през 2-3 минути, но партито до дупка
Едни фотосесии с мъжът ми (както се нарече - доктор Рос
), много приятно си прекарахме, докато не дойде моят доктор - Матев и каза, че бебето няма никакво намерение да слиза в таза и ще се наложи секцио. Точно 1 минута, след като го каза, дойдоха и ме взеха, аз поисках да се качим по стълбите, много бях уплашена вече! Горе чакаха сигурно 10 човека, всеки говореше нещо, а аз бях като попаднала в някой страшен филм, където всичко се случва и минава покрай мен, а аз съм готова да умра на място от ужас! Накараха ме да седна на масата и започнаха с епидуралната упойка, а аз само си мислех, че нещо ще се обърка и ще се парализирам
Накараха ме да легна, а аз само повтарях да не забравят да извикат мъжа ми! Последното, което помня ясно е как той влезе и седна, а аз го гледах в очите и плачех от ужас. От там нататък ми е малко объркано - започнаха да проверяват дали действа упойката, а аз усещах всичко. После анестезиологът каза - хайде да започваме, а аз още усещах... или поне така си мислех. Биха ми много успокоителни... тогава някъде трябва да съм изпаднала в шок... помня, че ме натискаха по стомаха, болеше ме и имах чувството, че ще повърна. Показали са ми бебето - аз не помня, а съм била в "съзнание". Помня само часът - 12:50, казаха, а аз питах: "Точно толкова ли е?! Важно е!" (или съм си мислела, че питам...). Осъзнах се, когато си говореха, че ще ме местят от операционната маса на носилката, а мен ме беше страх да не ме заболи. Закараха ме в реанимацията и започнаха да ми натискат матката, имаше много хора и малко суматоха, а мен ме болеше и питах за мъжът ми... Оказа се, че поради голямото бебе (4230) матката много се е била разтегнала и трудно са я прибрали. Загубила съм много кръв. Преляха ми 2 банки плазма и 2 банки кръв. Бебето е погълнало много околоплодна течност, аспирирали са го, после беше в кувиоз 1 ден и 1 ден на системи. Понеже и двамата бяхме обездвижени го видях чак след 2 дни, а ми го дадоха на третия. Тежко я изживях операцията (психически), но физически вече сме добре и двамата
Единственото, от което мога да се оплача като "обслужване" е, че докато нашите са чакали, на рецепция са викнали някакъв мъж, който да ходи по спешност за кръв Б +, майка знае, че това е моята кръвна група и много се е уплашила, а никой нищо не им е казал! Два часа, след като съм родила, още нищо не са знаели, добре, че мъжът ми им се обади от реанимацията да им каже... Питали са няколко пъти какво става с мен и с бебето, а момичетата на рецепция са им се скарали, да престанат да питат!!!
само това имам като оплакване от Селена... майка беше полужива от страх и тя милата...
Много е лаком, като плаче, блее като агне, много е жален, но и смешен
Спокоен е, спинка си през нощта, даже не се събужда за хранене в 3ч. ...

Явно не се предава по въздуха 
. Тук по улиците почти няма хора и може и никой да не засека по пътя. Ще ходя по често на гости при мама и при свеки та да се срещам с хора.
! 
