за изневярата... и още нещо НОВО

Аз по-бих приела да се влюби в някоя друга и да сложим край нашата връзка, да го преживея веднъж и да се оправям от там нататък, а не да рева през ден, че закъснял, че имал червило на ризата или мирише на друга .... на такова напрежение няма да издържа 

Където е текло, пак ще тече! Изневери ли ми дори веднъж- КРАЙ!!!
Не бих допуснала да ме докосне с ръцете, с които е докосвал друга жена, докато аз съм се грижела за сина му и му нося второто дете, за което ми извади душата докато се съглася да забременея!
Обичам го прекалено много за да го деля! Ревнувам го и от въздуха, който диша, но без да го задушавам... дискретна и тактична съм. Вярвам му 100%, но в същото време ме е и страх да не ми изневери, защото знам, че не бих могла да му простя!

Първо аз така и не разбрах дали ти искаш да продължиш връзката си с него, защото ако искаш и го обичаш мисля, че можеш да преглътнеш такова нещо. Ако се превърне в рецидив работата е по-друга
Чудя се и на нещо друго, защо повечето, които са щастливо омъжени винаги дават съвети от сорта на - Разкарай го, събери му багажа, недей да прощаваш... Лошите неща се случват и на щастливите хора и съм почт сигурна, че много от нас са готови да преглътнат доста горчив хап, за да запазят семейството си.

Не всички са готови да преглътнат!Аз лично не бих преглътнала!

Аз пък се чудя колцина мъже биха преглътнали изневяра от наша страна...

ИМЕННО!!!
Когато мине някоя мацка с пола до под дупето и моя се загледа, ако не дай си Боже направя забележка се почват едни цупни! Какво като бил погледнал! Това, че е на диета не значело, че не може да чете менюто!
Ама ако аз се загледам.....
Веднъж покрай нас мина един мъж, който ми направи страхотно впечатление с костюма си. На пръв поглед обикновен костюм - сако, панталон, вратовръзка... нищо особено. Само че цвета на костюма беше гълъбово синьо, ако се сещате- между сиво и синьо или нещо подобно... както и да е, важното е, че очите му бяха с абсолютно същия цвят!
Е, нямаше как да не се обърна и да го погледна още веднъж и тогава.... МАЙКО!!! Онзи моя като ме дръпна! Какво гледаш ти ма! Ходи при него като ти харесва толкова! Чак пък се и върти наш'та да не го изпусне от поглед!   
Много ми беше сърдит и ми натякваше тази случка сума ти време, сякаш съм направила кой знае какво. Аз се опитах да му обясня за цветовете, ама той.... Ми и той бил имал сини очи ама като се облече със синьо аз въртя ли се да го гледам?

Аз под прощаване на изневяра на партньора разбирам, че това автоматично ми дава карт бланш и аз да изневеря и то без да е нужно да го крия. Като изневеряват един на друг партньорите- нека поне да бъде взаимно, а не само единия да си гледа кефа, а другия да е прецакан и само да прощава, което е най- често срещания вариант и за съжаление обикновено прощават жените, мъжете трудно преживяват изневярата. Да не говорим, че тези мъже, които изневеряват често са много ревниви към половинката си, което е върховен егоизъм. Едва ли има човек на когото би му било приятно да му изневеряват и да се чувства излъган, особено ако държи на човека до себе си. Дали е с проститутка или с друга жена- все тая за мен.
Така че, Катнадийн ако си достатъчно силна да простиш на мъжа ти просто му спомени някой ден да не се сърди, ако намери нещо и в твоя джоб. Както той е усетил нужда да "освободи напрежението", така и ти някой ден може да изпиташ същата нужда. Ние жените също имаме нагон, да не сме от камък.

Моят мъж казва, че директно би ме изгонил от къщи, обаче аз интуитивно усещам, че би ми простил! Но няма да проверявам!

Това е което писах и в "Татковци"
"Здр
аз имам нет!
При мъжа си съм и ... ми понякога това, че не си влюбен като луд помага. Предполагам, че след всички перипетии които преживяхме, за двама души, които уж не се обичат все нещо ни свързва, защото дори и след един месец, който беше труден и скандален и за двама ни - все още сме заедно... И това надали е само детето. Остава да открием какво  няма лошо и цял живот да търсим отговор на въпроса, стига да е заедно.
Сега... за мъжете - не всяка жена на мое място би постъпила така... даже много малко... Аз по определени причини отдавна не съм влюбена...ако има чувства - те са от друго естества. НО жена със силни чувства към мъжа си не би преживяла леко тези сътресения... не знам какво би направила... но определено няма да е така леко както при мен. Затова ако секса извън дома не е нещо без което наистина не можете - не рискувайте половинката си. А и помнете - всяка нормална жена след такъв акт от ваша страна ще се чувства свободна в даден момен и тя да прескочи границата! Помислете си ВИЕ как ще се чувствате! А защо ли си мислите, че и ние нямама "нужди" понякога? Че и ние си имаме хормони и те понякога ни играят лоши шеги....
Аз поне няма да имам сериозни угризения ако някой ден и аз загубя акъла си в някой локал 
Та за протокола - давам на пред до следващия път  или... но уви не мога да му имам доверие - щото куче, което се научи да си яде лайната, не може да се отучи... Може и лекичко да натяквам, но не много - щото пък и това не е честно - щом съм останала - значи приемам нещата такива каквито са и няма смисъл да тровя неговия живот щото така тровя и своя...
Успех на всички и мерси за съветите! Наистина въпреки, че човек сам взима решенията си вашите съвети ми помогнаха много!"
Само да ви кажа - наистина човек понякога когато сам е в гадна ситуация открива, че поради една или друга причина иска да преглътне и не може да зареже - дали от любов, дали от гордост, дали щото не му е в кръвта току така да предава фронта....
За сега се водя "не самотен родител" - да видим до кога! Стискайте ми палци...
Но да простиш, което значело да разбереш... не значи че ще забравиш!

за да не почвам нова тема с моите си проблеми
караме се... това ок но все пак обиди като "животно" и "боклук" пък било и  в пристъп на яд...
айде сега да попитам - къде е границата която ако партньора прескочи няма връщане назад?
знам че за всеки  е индивидуална и зависи от предисторията и много други неща, ама искам да си "сверя часовника" с вас - вие колко търпите и колко евентуално бихте изтърпяли  и най-вече ЗАЩО? кое  е това, заради което си струва да продължите напред със същия тоя човек
мерси ви
п.с. събрах багажа ма не знам дали да го направя - щото направя ли го - поне за мен връщане назад няма

Следя историята ти, въпреки, че досега не съм писала. Сега с последния ти пост направо ме застрея. Случи ми се същото и не знам как да реагирам. Много пъти сме се карали, но до такива изцепки не се е стигало никога. Най-лошото е че дори не се извини. Сякаш всичко е както преди. Единственото нещо което ме задържа е , че не мога да отида никъде с тези 130лв. Няма да има как да си гледам детето. Най-гадното, е че не намираш достътъчно добри основания да останеш. Аз все се чудя как да направя така, че да се оправят нещата, но сякаш всичко отива по дяволите.
Сега правим планове да строим още един етаж в къщата, в която живеем и сякаш ентосиазма му е повече от реалността. Започва да пие и после аз излизам виновна и БОКЛУК, защото съм му сърдита. Е това не го разбирам. Той рядко се сърди и очаква когато сгреши да забравя веднага. Е не мога. Всеки си има достойнство, а моето с него се е пречупило. Дори чувствата които имах се пречупиха след тези обиди. Не мога да го погледна и да не се запитам, защо съм го обичала. Разбира се, че има още чувства, но те не са любов, а по-скоро навик и привързаност. 6 години са си почти целия ми съзнателен живот (с него съм от 16 годишна).
Най-трудно е да повярваш, че някой може да постъпва така с теб, а до вчера е бил мъжът на мечтите ти.

Моя съвет е да го изчакаш и да му кажеш какво смяташ да направиш. Така ще видиш дали мъжът ти държи да бъде с вас. Аз познавам дори и мимиките му. Дано и ти го познаваш толкова добре.
Е и аз си изплаках мъката!

Аз лично доста неща изтърпях за 16 години, и друг път съм писала за това - на техния фон каквото и да дойде в момента някак ми изглежда разрешимо; но поне съм наясно какво няма да изтърпя (отново) - неизвестност, лъжи, несигурност, гръмотевици от ясно небе и отпускане тип 'дроб на ченгел' с всички произтичащи от това последствия, а когато 'колата вече е обърната' нагласата, че аз винаги ще съм насреща, за да му помогне да се извади 'сам' от блатото.. Това последното е като че ли най-голямата ми грешка; не само аз я отчитам, малкото приятелки, които имам и те са такива - свикнали сме си мъжете, че можем да се справяме И сами, а на тях така май доста им изнася  и в момента, в който отворим уста за някаква промяна в статуквото - ами естествено е да има и мрънкане, и опити за бунт. Баланс трябва в тия неща, но и аз го търся все още  . Дано го открия все пак.

Катнадийн,
Следя ти темата отначало, но не  писах по нея до сега понеже прецених, че човек като мен, който е направил един тон компросмиси в името на измислени цели (искам баща за детето си, като че ли някой, който може да ти изневерява и да се държи безотговорно, е способен да бъде такъв)не бива да дава съвети по такава тема.
Обаче последният ти постинг ме накара все пак да се обадя. Изневерявали са ми много пъти, лъгали са ме... защо съм оставала както писах е друг въпрос, но никога не е имало изцепки от рода "боклук" или "животно". Съжалявам за това, което ще кажа, но за мен това говори за общото интелектуално ниво на мъжа. Защото един интелигентен мъж, дори и да вбесен, няма да използва такива думи. За мен лично това би била границата. Както  е в следващия постинг- ако съм с със 130 лв и  няма къде да ида- ще остана, но за мен емоционално тоя човек ще е мъртъв. Не мога да си представя как бих правила секс с него или да го пожелавам.
Ако искаш да знаеш къде е границата- всеки си има своя, но най-важното е навреме да разбереш твоята къде е. Вие току- що сте се събрали, и сигурно при такива  отношения (крехки и нестабилни) всяко нещо може да ви извади от релси. Но аз бих се опитала да поставя граница  именно в това обидно отношение. То е неприемливо по принцип, да не говорим към жена, с която живееш, а и към жена изобщо. Както се казва или имаш съмишленик в това да се опитате да направите семейство от себе си илин нямаш. Ако се окаже, че нямаш.....
Постави граници и ги спазвайте и двамата. Винаги можеш да го напуснеш, но доколото съм  схванала от постовете ти едва ли ще се върнеш, ако сега тръгнеш, така, че нека поне да си сигурна, че си направила каквото зависи от теб.

При нас никога не е имало подобни обиди (не като да не сме крещяли, аз дори мятам каквото ми попадне) или насилие над другия.
Аз подобни думи не бих търпяла. Гнусно ми е и ми е отвратително само като си представя мъж да ги изрече за жена си. То поне да има за какво!

При мен ситуацията преди 7-8 години беше, че аз изневерих (гаджета, не живеехме заедно), той ме прие, "върна" ми го, не почувства никакво емоционално удовлетворение (личеше си). От тогава винаги ме подозира, не директно, но винаги ще разбере дали има нещо. Скоро се случи да има някакво съмнение (то аз си бях виновна, ама нямаше за какво да се съмнява) и доста сили ми отне да говорим и да изясним нещата. Почти си бях тръгнала, ама беше в момент на умопомрачение.
Просто има хора, с които можеш да се разбереш и такива, които с кеф да гръмнеш. Ние засега се разбираме.
А колко търпи човек и защо е много относително. Ако има кой да ти подаде ръка в подобни ситуации, си тръгваш, ако търпиш, то е докато не почувстваш, че е застрашен живота на детето или твоя - поне така си мисля