До болка позната тема...Търся вашите съвети

Аз бих ти казала - гледай си кефа , детето , живота и не се задълбавай много много.
Ние пък живеем под наем . И моите свекър и свекърва имат апартамент за продаване , в който никой не живее и никой няма да живее , но не искаха да го продадат - за да не живеем под наем . И какво сега да направя - те си имат там някакви техни виждания и разбирания , но пък обичат внука си и за това нямам против да го виждат -това лято за месец , два те ще го погледат малко.Няма полза от ядове , защото само ще навредят на твоето здраве

Е, той това дете да не го е направил за майка си и баща си, че и да чака отплата, че има дете?!
Деца се раждат по други причини...

Мда, каквото и да ми говориш става дума за ПАРИ/ИМОТ.
И какво - тях ли ще накажеш като не видят внука си или внука си като не види баба и дядо.
Пишеш само отрицателни неща към родителите на съпруга ти, а и към самият него.И какво очакваш да получиш?

И заради нероден Петко (понеже нали нямате племенник още) няма да пуснеш детето при баба си.
Мрази си я и така нататък, ама дотук не видях нито една причина да не пускаш детето.

Абсолютно 
Чудо е направил с това внуче, мани! И като как им го е дал като не могат да го виждат,ама айде да не задълбаваме.

Ох, 4е сте ама, зна4ииии
Ами какво да си мисли жената?! Какво отно6ение да о4аква към детето си, като те със сина си така постъпват!?Да му насадят комплекси ли?! Има право да се притеснява да го пуска при тях!
Мацка, ре6ението е ти да си детето, когато се виждат. Друг вариант, аз поне не виждам!За6тото няма как да му обясни6 какво правят баба и дядо, нито пък да му каже6 4е са ло6и, не става Но съ6то така не е много добре и да го пуска6 само, за да не го подтискат и да не го настройват сре6ту теб!

  Каква е тази ревност към дете, което още не е родено - дали ще го обичат, ама повече ли ще го обичат от другото, ама ако не им давам да виждат моето, ще ги накажа ли достатъчно    
Авторката, живей си живота, гледай си детето и по-рядко надничай в чуждата купичка, защото сравнението винаги ще го завъртиш така, че да се почувстваш ощетена.

Опитай се да не се обвързваш материално нито с твоите, нито с неговите родители. Сами водете семейния си бюджет. Да. Кредитите са коварно нещо, но не може да разчиташ на други за лоялност-дори от родители. Само не съди за съпруга си по роднините му. И не оставяй такива отношения да вгорчват живота ви. Винаги съм уважавала приятели,познати,постигнали нещо в живота. Не съм завиждала, а съм се учила. Животът ми доказа, че това за мен бе верният път.

"Лошата" за снахата свекърва не е априори и лоша баба за внучето си. И никога, при никакви обстоятелства не бих казала на детето си, че баба и дядо са лоши.
Нито бих ги наказвала като лиша детето си от контакт с тях. Не виждам как връзката на детето с баба и дядо може да му навреди, напротив-тя може само да го обогати.

Всъщност проблема има две страни - ти  и детето ти. И преди да продължа нататък само да ти кажа, че съм минала през подобни истории и аз също съм бесняла преди вече доста години. Така че разбирам и съчуствам, но.....
1. За теб- имаш пълно основание да и наложиш пълен игнор. Без коментар, какво и как казала, и дали има основание. Към теб поведението и е непростимо, така че запазваш хладна дистация когато се наложи да я видиш или чуеш и избягваш директни конфликти. Ако си позволи да ти подхвърли нещо двусмислено да режеш на момента, ако те съветва нещо за детето също. Постепенно ще си научи урока....
2. За детето - е много по-сложно. Първо ти не може да си сигурна, че отношението към нея ще е същото. На детето може и да и е добре с баба и. Дори и малки децата много точно усещат кога ги подвеждат и не ги обичат искренно. А и това са житейски уроци, които е хубаво да научат от собствен опит от  малки. Дъщеря ми се разочарова от баба си /която очеизваждащо прави разлика между двете ми деца/ още на 5-6 год. Без аз въобще да съм коментирала и това бих те посъветвала и теб - не намесвай детето във вашите спорове. Дръж силна връзка с него и никакви интриги на свекърва ти няма да постигнат целта си.
Но съществува и вариант те искренно да обичат дъщерята ти. Е ли тогава оправдано да я лишаваш от баба  и дядо?
Ако погледнеш истината в очите трябва да признаеш, че използваш детето като маша в конфликта със свекърва ти. Просто те е страх от нея и от възможността да ти "отнеме" детето, а това не може да се случи по никакъв начин, просто любовта към майката и към бабата са нещо различно. Да не говорим, че дори и много да обича баба си, ще дойде един момент, в който ще порасне и ще се разреди контактите с нея. Ако я оставиш да те въвлече в борба с директен сблъсък може и да те тушира. Защото детето след година, две въобще няма да може да проумее защо имаш такова отношение към баба и, разговор на тази тема няма как да бъде разбран от толкова малко дете. Плюс умела манипулация от страна на свекърва ти , може детето да те нарочи теб за виновник.
Знаеш ли при мен какво стана след 18 год. брак . След като не можа да се "вклини" в собственото ми семейство, нито чрез децата, нито чрез мъжът ми ...миряса и станах най-добрата снаха. Чак на последната ни среща ме целуна за довиждане

Най-добре е да направиш така. Няма смисъл да си образуваш нерви заради чужди хора. Гледай си детето и мъжа и го остави него да се обяснява с родителите си.