празници в детската градина

Съгласна съм,че до две тържества не е натоварване,но нека се опитаме да преброим,колко такива има в училище?Аз се сещам само за празника на буквите,който протича като поетичен рецитал.Тогава защо 3-7 годишното дете трябва да бъде натоварено с ролята на артист,танцьор,певец наведнъж ?Това отговаря ли на неговите възрастови възможности?Всъщност всяко дете полага стократни усилия сравнено вече с 8 годишното.Това и беше смисъла на моя първи коментар по темата,а що се отнася до нашето натоварване,се състои проблема в следното:всяка детска градина трябва да има музикален ръководител,чийто предмет на работа е не само да свири и пее с тях,но и да отговаря за подготовката,изработването и осъществяването на сценария,а преките учителки да помагат в репетирането.Но ето каква е реалната картина в момента:всички детски градини са орязани от този щат и тези часове се вземат като лекторски от учителите по музика в близкото училище.Той идва 2 пъти седмично по 20-25 мин в група и представете си какво успява да свърши.Още повече повечето такива лектори си нямат и на идея как да работят с тази възрастова група,да не говорим пък за подготовка на сценарии и репетиции.Следователно всичко остава на нас ,тези които си работим с групата,освен да изпълняваме 10 образователни изисквания,освен да ги приучаваме на навици и културно поведение,освен това да им осигурим време за игри и да ги тормозим с репетиции.Това за мен е некоректно.А що се отнася за удовлетворението от свършената работа,нямам думи да опиша какво е за мен самата.Всяка майка се вълнува как детето и ще се представи,а аз треперя сякаш всички са мои.Обичам ги и преживявам всеки техен успех и неуспех.И в края на празника не ме интересува дали някой ще се сети да ме поздрави,просто достатъчно ми е когато всички деца се втурнат да ме прегърнат и целунат,защото си имаме ритуал,когато нещо направим добре и сме доволни от себе си да се гушнем като в хорце и тихичко да си кажем -УРА,бяхме прекрасни.Това е начин и те самите да се стараят и да се самооценят.Това е най-голямата награда за мен.

Много ми харесва и ходя с удоволствие. На дъщеря ми също й харесва и се вълнува много, когато предстои такова нещо.

 В ДГ на синът ми правят тържества за всеки повод.Декември месец дори Никулден отбелязаха,че и двамата родители бяха поканили.Правят веднъж годишно и открит урок,който е много интересен.Наистина от блъсканицата най се изнервям,но пък като си видя детето ,облечено с красив тоалет и ми минава.Лошото е,че моят син не е от най-активните.В танците участва,но не иска да казва стихчета.По принцип,учителките в ДГ са задължени да правят тържества,изискват им ги.Това детска учителка ми го е казала.

 За мен тържествата в детската градина са забава, веселие и ми носят положителни емоции.Радвам се ,че ги организират и подготвят още.Приятно и мило е да видиш ''малкото'' си пораснало човече да рецитира стихче,пее песнички и участва в сценки.
 Ето и малко снимки от нашите мероприятия:
  2009 8-ми Март

  Коледно тържество 2009

 Вече репетират за тържеството за 8-ми Март.Моят син за трети път ще е зайче.Но този път слънчево

Лили, чудесни снимки и съответно спомени имате. В нашата ДГ децата нямат такива костюми, нямат и голям салон където да се изявяват. При вас всичко изглежда страхотно, много празнично. При нас децата са облечени с тяхните си дрешки и просто пеят и танцуват всички заедно, без особена хореография и без солови изпълнения. Дори не казват и стихчета всяко поотделно. А ми се иска вече да видя и малко индивидуалност в тези тържества - все пак вече са втора група.

leni_vas,много жалко,че така се получава при вас.Какво е това тържество без лична изява,без костюми,без декори и украса и липса на творчество?Явно не се стараят много-много по отношение на тържествата във вашата ДГ.
Нашата градина е много малка,но са отделили една просторна зала за такива поводи.И декорите и украсата всеки път са разнообразни.

Синът ми е 1-ва група на ДГ. Досега имаха само един открит урок, през ноември, на който присъстваха и родители. Още един такъв ще имат през май в края на учебната година. Лично на мен ми беше страшно интересно да наблюдавам как протича едно тяхно занимание. Лично за себе си научих доста неща.
Сега ще имат празник, защото ще дават име на групата. Синът ми с радост заявява как ще ни поканят на гости, а децата ще пеят и ще казват стихчета.
Друго тържество ще имат за 8-ми март.
При нас не става гъчканица. Оставяме си дрехите и другия багаж при шкафчетата на децата. Е, малките пейки наистина не са толкова удобни, но за 30 минути стават.
Единственият недостатък на тези тържества е наистина часът на провеждане - откритият урок беше от 9.30, когато по принцип си им е занятието. Празникът за 8-ми март в яслата беше вечерта. Предполагам, че и в градината ще е по същото време.