Гонят ме от къщи , заради името на свекървата

не е хубаво да се разделяш с мажа си но идва един момент в който наистина човек не издържа   аз съм в подобно положение само дето още не са ме изгонили пази си здравето заради децата и теб самата пожелавамти леко раждане на малкото съкровище бъди силна знам че ще се справиш Бог е с теб вярвай ми няма да те изостави кураж!

Благодаря ти, Gvendolin, за това чуе ме изслуша. Никога до сега и за нищо не съм се оплаквала. За това ми беше ужасно трудно. За сега отношенията в къщи се стабилизираха/ до кога ли?!/ В такова положение съм, че трудно мога да взема крайно решение. Оставам в къщи, но с едно наум./  Никога няма да забравя това което ми каза съпруга ми. /

Ако останеш в къщи, бъди силна и измисли име сходно с това на мъжа ти- да видим дъртата гадина как нищо не може да каже  . Пък при удобен случай се изнасяте оттам или двамата или ти с децата-егати змиярника! И мъжа ти да не е при теб, ми при нея . Да не се беше женил тогава! Ти да не си им инкубатор за внучета. Гледай си живота и на теб да ти е добре, а щом си счетоводител за теб работа все ще се намери. Успех ти желая.

  Да,ще й помогнем.Само да каже как и с какво.

Мислила ли си да се преместиш в друг град/нямям предвид родният ти/?Моето лично мнение е в никакъв случай да не оставаш да живееш при мъжа си в дългосрочен план.Нали ти беше писала в дир-а за нощна разходка в Морската градина докато мъжа ти си хъркал у дома/и какво се случило преди да излезеш/!Ако си ти,гледай по-скоро да си уредиш нещата с развода.Но непременно потърси адвокат.Имаш ли някакви приятели във Варна на които можеш да разчиташ?Опитай да кажеш,че няма да кръстиш детето както той иска пред други хора и изобщо-предизвикай го ако можеш да избухне и да те заплаши пред свидетели.Ще ти бъде от полза при развода.Но пиши дали си склонна да се преместиш в друг град/по-конкретно в моя град-Русе/.Ако да,ще видя какво мога да организирам като помощ/и финансова включително,както и за бебето в първите дни след раждането,а може и за работа/.Надявам се че си добре и че "хората" около теб не са ти създавали отново проблеми в последните дни.

Аман от селянки (имам предвид свекито ти)!

Когато съм се родила и при нашите е имало подобен проблем с името. Били са се разбрали, че ако съм момиче, майка ще реши за името, ако съм момче - татко. Майка ми решила да ме кръсти на майка си, която е загубила, когато е била на 8 години и винаги й е липсвала. Обаче в родилния дом започнали атаките от страна на баща ми и баба ми да бъда кръстена на баба. Майка ми почти била преклонила глава, но като се замислила за много неща от живота си, решила, че ще ме кръсти на майка си. След това имало много сръдни и т.н., но майка ми била щастлива. Аз като жена се радвам, че е устояла на напора. Харесвам си името и се радвам, че така продължавам нещо от една жена, която е починала нелепо млада (само на 27 г.), а не съм кръстена на баба ми, която мразеше майка ми до каря си.

Какво ще стане, ако изпълниш решението си да кръстиш детето си, както си решила? Ще те изгонят? Нищо ново. Това вече ти се е случвало. Ще мрънкат, ще ти го натякват и какво от това? Гледай да имаш покрив над главата си и бъди егоист. Никога на можеш да угодиш на всички. Винаги ще има недоволни. Да не вземеш да си тръгнеш? Тези деца са и на мъжа ти и той е длъжен да се грижи и за тях. По закон не могат да те пипнат.

Ако много обичаш мъжа си, ти предлагам компромисен вариант - кръсти детето на мъжа си. Така всички ще са доволни.

Една моя приятелка скоро беше подложена на такава атака, но свекитата изчакаха да роди бебето и се започна тормоз над мъжа й, докато тя беше в родилния дом. Един ден детето стоя без име заради селянията на тези хора. В крайна сметка кръстиха бебето на свекървата. Вече 5 месеца приятелката ми го нарича как ли не, но само не с името му. Каза, че не може да си пречупи езика. И как да стане това, когато, след като родила, първият въпрос на свекървата не бил "Как са те?", а "На мен ли го кръстихте?"
Така, че постъпи така, както ти го диктува сърцето.