. Вмомента на мен никой не ми се меси исъм много добре. Със свеки живеем в един двор, но понякога не се виждаме със седмици. Изобщо не ми се меси. Винаги мога да разчитам на помощ - и децата ми е гледала и ми е помагала когато съм имала нужда, но само когато съм я извикала. Никога не се е натрапвала сама.
Аз не мисля,че ще съм от обсебващите майки, за сега съм си с детето постоянно, е разбира се с малки изключения
Откакто се роди малкия се усещам, че понякога забравям за него, ама нали бебето заема цялото ми внимание.
Дори когато ходим някъде предпочитам да ги вземем с нас, за да са ми пред очите. Понякога роптая, че имам нужда от почивка и ще ги оставя при баба им, а аз ще отида някъде да си почина.
.Дадох на Ели малко козунак и после се усетих, че вътре има яйца, дали ще и стане нещо
.

Елена е страхотна с този венец на главата
Босоногите също са страшни сладури

Дуци, аз не смятам, че фактът, че децата са почти постоянно с теб, сам по себе си те прави обсебваща майка
И като казвам постоянно, точно това имам предвид, буквално 24часа в денонощието
децата си на бабите.. претеглила съм наум плюсовете и минусите и съм преценила, че единственото, което може да ми донесе едно такова оставяне при баба е разглезване на детето
...искам да подчертая, че такъв е нашият случай... защото нашата баба не прави забележки,а напротив търси оправдания за внучето си (пример: дошла е вкъщи на гости и си играят с Йоана... в един момент виждам аз как Йоана отива и удря баба си абсолютно целенасочено! с играчка по главата, а реакцията на свекърва ми е - смях
, а й направи забележка",а тя: "Ооо, тя без да иска ме удря, нали бабо?!"
Съответно аз се скарвам на Йоана за поведението й, но детето не е глупаво и си вади заключенията
), освен това свекърва ми няма никакви изисквания, при нея няма правила, точно обратното - всичко е позволено и за всичко се води по акъла на детето
, а децата са много хитри и бързо се ориентират при кого какво може/не може и с кого как могат/не могат да се държат
Няколко пъти сме оставяли Йоана с баба й вкъщи, за да излезем за 2-3 часа или за да отидем на пазар...еми не искам да ви казвам, че всеки път се случва нещо, което не би трябвало да се допуска
последният път, например, Йоана поискала да си яде вечерята в стаята си, на леглото, гледайки детско
(излишно е да казвам, че такова нещо НЕ допускам
) и свекърва ми й позволила
айде нЕма нужда от такава "помощ", след която трябва да превъзпитавам децата си... да слушам реплики от сорта на "Баба ми дава, пък" придружени с нацупени физиономии
и да обяснявам, че не съм баба им и, че това което тя позволява при мен не върви, а отгоре на това не е и правилно
Затова предпочитам да пропусна някое мероприятие, където няма как да отида с децата, отколкото да ги гледа баба им
поне при нас положението е такова 
Плюс това си спомням с носталгия гостуването на бабин дом, пък моите деца много няма да знаят какво е това(Пепи ходи на гости при баба си от дъжд на вятър). Аз не съм висяла заточена на село по цяло лято де, не искам такова нещо и за децата си, едва ли мога да преживея такава раздяла