Ние също сме гаджета живеещи заедно и също като вас с тенденция да ставаме семейство ама това времето ще покаже.Та...моите родители - единия не е в града,а другия не е в държавата.Неговите родители са в нашия град.Той ходи често през седмицата да ги вижда,аз ходя събота и неделя.Приятно ми е.Даже ми липсват ако пропусна събота и не се видим.Но според мен това е до хората,а не до задължения предбрачни или следбрачни.На мен хората са ми приятни и дори и родителите ми да бяха тук щях да намирам начин да се виждам и с едните и с другите - просто , защото го искам. Не мисля,че имаш задължения към родителите му.Ако ти е приятно отиваш,ако не не отиваш.Било то сега или след брака.
- Публикувана: 10 апр. 2009, 21:48 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2009, 10:06 ч.
Какво му е толкова странното?
Дива-не, ако нямаше никаква разлика едното нямаше да се нарича брак, а другото съвместно съжителство.
Който както иска да си съжителства, със, или без брак, мен това лично не ме интересува. И темата не е за и против брака, за да се дискутира в случая.
Когато ние бяхме гаджета с настоящият ми съпруг, хич не ми беше зор да ходя у тях и да се срещам с родителите му. Той идваше в къщи, защото му беше приятно.
След като се оженихме, естествено нещата придобиват малко по-различен смисъл. След като се роди детето пък съвсем.
Който както иска да си съжителства, със, или без брак, мен това лично не ме интересува. И темата не е за и против брака, за да се дискутира в случая.
Когато ние бяхме гаджета с настоящият ми съпруг, хич не ми беше зор да ходя у тях и да се срещам с родителите му. Той идваше в къщи, защото му беше приятно.
След като се оженихме, естествено нещата придобиват малко по-различен смисъл. След като се роди детето пък съвсем.
Оххх благодаря ви момичета, бях се побъркала, че даже и на приятеля ми се обяснявах, че явно нещо ни куца във връзката. Просто според мен, нещата са вече съвсем различни и сериозни, когато има дете - със или без брак. Сега така и така сме все заедно. Излизаме навсякъде заедно. Той е от по-далечен град, а аз съм от малко по-близък до града , където живеем. Просто не мога да не виждам моите родители 2-3 седмици, за да отида с него до неговите. Гадно ми е. Обичам си ги. И той е така с неговите и не искам да го карам да не се вижда с тях. Много ясно, че ще ходи. Ако и двамата си останем в квартирата почивните дни, аз пак не издържам и отивам да видя как е семейството ми и имат ли нужда от нещо. По време на празниците пак е така. Не мисля, че ще ми е приятно да зарежа майка ми на именния й ден на Коледа, за да съм с него и неговото семейство. Някой ден като имаме деца със сигурност ще е по-различно, но сега сме двама, които живеят заедно в обща квартира и се обичат. Предполагам, че дори момента, когато си вземем общо жилище, както плануваме, ще направи отношенията ни "семейни", но знам ли....ще поживеем, ще видим 
Пропуснах да спомена, че и родителите му не са ме канили у тях особено. .....
Пропуснах да спомена, че и родителите му не са ме канили у тях особено. .....
Ооооо при нас беше сложно около празниците... защото нали не върви да не отидеме пък и на двете места ни бяха поканили.. и затова ранна вечера с нашите и късна с техните... направо се чувствахме като балони накрая...
Да определено. Но ние живеехме в един квартал и съответно родителите ни са съседи кажи речи.... Не ни пречи да ходи ме и заедно но все още не мисля че мога да го заставя /а и не искам/ да идва с мене. Когато, живот и здраве, един ден стане ме семейство ще ходи ме заедно разбира се. Тогава ще имаме задължения като снаха и зет. Докато не стане ясно ще го бъде или не... 
мъжа ми като ходи да ги вижда,аз си оставам у нас или и аз отивам до моите родители..
Изобщо не е странно според мен, все пак тези хора допреди известно време не си ги познавала, имаш връзка със сина им а не с тях. Като се обвържете по-сериозно (деца имам пред вид 
) ще се виждате по- често, че и повече теми за разговор ще имате. И мисля, че оттам идва разликата между съжителство и брак/на семейни начала. Иначе дори да сте женени, никой не е създал още правило гласящо "ще се виждаш със свекърите еди колко си пъти..." На кой колкото му харесва...
) ще се виждате по- често, че и повече теми за разговор ще имате. И мисля, че оттам идва разликата между съжителство и брак/на семейни начала. Иначе дори да сте женени, никой не е създал още правило гласящо "ще се виждаш със свекърите еди колко си пъти..." На кой колкото му харесва...
Нищо ви няма, спокойно. Ако аз можех да избирам, също щях да ходя при моето семейство, но просто са мнооого далеч. Нямам нищо против неговите родители, дори напротив - обичам ги и ги уважавам. Но е съвсем естествено да искаш да прекарваш повече време с твоите.
А що се отнася до това дали едно съвместно съжителство е равносилно на брак: всичко зависи единствено и само от възприемането на партньорите в тази връзка. Чувстват ли се семейство или гаджета, това е въпрос на тяхно светоусещане. Лошото е, когато единият усеща едно, а другия друго.
А що се отнася до това дали едно съвместно съжителство е равносилно на брак: всичко зависи единствено и само от възприемането на партньорите в тази връзка. Чувстват ли се семейство или гаджета, това е въпрос на тяхно светоусещане. Лошото е, когато единият усеща едно, а другия друго.
Повредата не е в теб. Никой не е задължен да ходи против волята му.
Щом сте гаджета и само живеете заедно е едно, а съжителство на семейни начала и брак за мен е друго и последните две за мен са едно и също.
Сега разбирам, че и двамата ви вее вятър на бял кон, когато заживеете на семейни начала, като едно семейство, то тогава би ми било странно да карате празниците поотделно при мама и тате, тогава вие двамата сте едно отделно семейство със или без брак!
Иначе в ежедневието всеки го изкарва както му харесва. и при нас е така с брак, дете и второ на път. Но на нас ни харесва да прекрарваме повече време заедно и с приятели.
Щом сте гаджета и само живеете заедно е едно, а съжителство на семейни начала и брак за мен е друго и последните две за мен са едно и също.
Сега разбирам, че и двамата ви вее вятър на бял кон, когато заживеете на семейни начала, като едно семейство, то тогава би ми било странно да карате празниците поотделно при мама и тате, тогава вие двамата сте едно отделно семейство със или без брак!
Иначе в ежедневието всеки го изкарва както му харесва. и при нас е така с брак, дете и второ на път. Но на нас ни харесва да прекрарваме повече време заедно и с приятели.
А каква е разликата да живеят заедно и да живеят заедно на семейни начала?Нали все заедно живеят?Или в един момент си казват "От днес спираме да живеем заедно,ще живеем на семейни начала."Малко е тъпо,поне според мен.
В една друга тема много се защитаваше темата ,че семейното съжителство и брака са едно и също.
Всъщност когато двама души заживяват заедно,то не е ли съжителство?!
Май трябва отделна тема за това...
А иначе и при брак ,ако не искаш,и с пет деца никой не може да те задължи да ходиш където и да било.
В една друга тема много се защитаваше темата ,че семейното съжителство и брака са едно и също.
Всъщност когато двама души заживяват заедно,то не е ли съжителство?!
Май трябва отделна тема за това...
А иначе и при брак ,ако не искаш,и с пет деца никой не може да те задължи да ходиш където и да било.
Ами колкото и тъпо да звучи всичко е до усещане. Нали като заживееш с този човек не се впускаш веднага в съжителството като в брак, или семейни начала. Отначало се опознавате, нагласяте характери и т.н. Ако не се получи всеки по пътя си. А ако си паснат вече отношенията и усещането на тази двойка става на съвсем друго ниво, сиреч семейно.
По думите на авторката разбирам, че тя не го усеща като нейна половинка с която е готова да изкара остатъка от живота си било с подпис или не, а като гаджето с което се е събрала да опита да живеят заедно. Малко странно, но аз така ги разбрах нещата.
Иначе да, съгласна съм, че с брак или не, с 5 деца никой не е длъжен да ходи където и да било.
ПП. да уточня, че имам брак, и не съм против него.
Извинявам се, че толкова се измести темата.
По думите на авторката разбирам, че тя не го усеща като нейна половинка с която е готова да изкара остатъка от живота си било с подпис или не, а като гаджето с което се е събрала да опита да живеят заедно. Малко странно, но аз така ги разбрах нещата.
Иначе да, съгласна съм, че с брак или не, с 5 деца никой не е длъжен да ходи където и да било.
ПП. да уточня, че имам брак, и не съм против него.
Извинявам се, че толкова се измести темата.