Nemo от едната до другата крайност нишката е прекалено тънка.Лесно е когато си от странат ана щастливите,но когато ме сполетя и мен вече не ми е лесно да съветвам да съм положителна,Дето викат хората като не ти е минало през главата си много устата.......
- Публикувана: 13 апр. 2009, 11:16 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2009, 13:57 ч.
Изневяра....
Въобще и не си помислям, че ще намеря мъж, който няма да ми изневери 
То това не е критерий, по който да ги избираш. Топлинката, грижовността, стабилността, добротата, родителските качества са доста по-важни критерии...
Nemo от едната до другата крайност нишката е прекалено тънка.Лесно е когато си от странат ана щастливите,но когато ме сполетя и мен вече не ми е лесно да съветвам да съм положителна,Дето викат хората като не ти е минало през главата си много устата.......
Няма смисъл !
да бил е женен и какво, кажи Немо каъв е проблема????
Афектирана си ! Каквото и да кажа - няма смисъл.
Май няма много хора, на които не са изневерявали. И на мен ми се случи. Бяхме заедно от 5 години. Върнах се от море и нещо ме глождеше, сутринта той докато си взимаше душ, му прегледах телефона и намерих интересни смс-и. Скархаме се, аз си тръгнах и така до преди десетина дни. Вече ми мина и пак си говорим и се виждаме. Да видим до кога. И аз съм му изневерявала, за това и не го виня. Болно ми беше, че ме излъга, ония подли думи: "Не е това, което си мислиш". Но вече съм готова да му простя и да забравя, но следващия път да го прави по-тайничко.
Малко ми е странно как можете да им прощавате. За мен лично изневярата е непростимо нещо.
И аз това се чудя.
Еййй, има големи мазохисти 
не мога да дам съвет на никого, защото всеки е различен, но мисля че ако разкажа моята история, може би ще помогна на някой.
С мъжа ми бяхме 4,5 години заедно, имаме едно дете. Случайно разбрах от един мой колега, че е видял мъжа ми на вечеря в един ресторант с една мадама (която се оказа бившата приятелка на един негов приятел). Имах чувството , че умирам като чух това, първото нещо което ми хрумна че колегата ми се е препознал. Прибрах се вкъщи попитах мъжа ми и той си призна всичко, каза че не се е стигнало до секс, но са били танцували заедно и са се гушкали.
Незнам дали при мен му е липсвало нещо, по-красива съм, по-умна съм, секса е бил винаги много добър и доста често. Оправданието му беше, ами тя ме покани. Много се чудех дали да простя или не, не бях сигурна дали е имало секс или не, смс-и не бях намирала.
Най-накрая му казах да се маха, не можех да живея без доверие в някой. Той направи всичко възможно за да ме върне, половин година след раздялата още ми пишеше любовни смс-и, молеше ме. Но аз бях охладняла към него. Въпреки това склоних да си дадеме още един шанс, поживяхме още около година заедно, след което аз изневерих и го оставих, не почувствах никаква вина, напротив, чувствах се като охоо върнах ти го тъпкано. След това се позамислих, че всъщност разума ми му е простил, но не и сърцето.
Сега ако бих върнала времето назад бих го зарязала още при научаването, не бих си губила времето с него и втори шанс.
Няколко месеца след това срещнах мъжа на живота ми
, и затова трябва да благодаря само на бившия, че ме е отървал със лъжливото си присъствие.
Не бих дала НИКОГА шанс след изневяра, а бих поставила ново начало на живота си, защото всяко препятствие в живота ни дава възможността за нова начало и по-дибър живот !
С мъжа ми бяхме 4,5 години заедно, имаме едно дете. Случайно разбрах от един мой колега, че е видял мъжа ми на вечеря в един ресторант с една мадама (която се оказа бившата приятелка на един негов приятел). Имах чувството , че умирам като чух това, първото нещо което ми хрумна че колегата ми се е препознал. Прибрах се вкъщи попитах мъжа ми и той си призна всичко, каза че не се е стигнало до секс, но са били танцували заедно и са се гушкали.
Незнам дали при мен му е липсвало нещо, по-красива съм, по-умна съм, секса е бил винаги много добър и доста често. Оправданието му беше, ами тя ме покани. Много се чудех дали да простя или не, не бях сигурна дали е имало секс или не, смс-и не бях намирала.
Най-накрая му казах да се маха, не можех да живея без доверие в някой. Той направи всичко възможно за да ме върне, половин година след раздялата още ми пишеше любовни смс-и, молеше ме. Но аз бях охладняла към него. Въпреки това склоних да си дадеме още един шанс, поживяхме още около година заедно, след което аз изневерих и го оставих, не почувствах никаква вина, напротив, чувствах се като охоо върнах ти го тъпкано. След това се позамислих, че всъщност разума ми му е простил, но не и сърцето.
Сега ако бих върнала времето назад бих го зарязала още при научаването, не бих си губила времето с него и втори шанс.
Няколко месеца след това срещнах мъжа на живота ми
, и затова трябва да благодаря само на бившия, че ме е отървал със лъжливото си присъствие.Не бих дала НИКОГА шанс след изневяра, а бих поставила ново начало на живота си, защото всяко препятствие в живота ни дава възможността за нова начало и по-дибър живот !
със мацката не съм се карала, даже не съм и споменавала нищо, познавахме се, правех се , че нищо не знам, не ми се искаше да губя достойнството си,
но признавам си зад гърба и пуснах слух, че има трипер, и доста пичове я отбягваха месеци след това. Все пак малко отмъщение трябва да има
но признавам си зад гърба и пуснах слух, че има трипер, и доста пичове я отбягваха месеци след това. Все пак малко отмъщение трябва да има