АГ специалисти рискова бременност - за гр.София

Магнет, с цялото ми уважение към теб, но много крайно изказване! Все още има и други компетентни лекари, които си разбират от работата и са достойни за уважение! Вярно, сигурно се броят на пръстите на ръката ми, но ги има!

Нимфичке това е мое мение, не споря за твоето нито ще скоча да опровергавам, че твоя примерно не го бива остави хората да имат мнение, крайно за теб или не аз не съм написала, че не уважавам лекарите!!!!!
Хубав уикенд!

Здравейте момичета!!!!
Ако седна да ви разказвам за моята бременност няма да ми стигнат 10 страници, но ще се опитам да съм кратка. Имам две големи дъщери и мечтата ми винаги е била да имам момченце. След дълги дебати с мъжа ми се решихме. След като бременността ми беше факт и всичко изглеждаша наред в девета седмица прокървих много, ама много и постъпих в болница с мисълта, че ще ме кюртират. Да обаче плода беше жив, и след 2 дни на системи ме изписаха. след 20 дни случката отново се повтори, с тая разлика, че кървенето беше по слабо. Ситуацията отново беше овладяна и всичко сякаш беше наред. Отдъхнахме за известно време и след което ми излязоха кръвните изследвания за Даун и не бяха добри. Дълго мислихме и решихме, че е редно да си направя амниоцентеза заради възрастта ми /38 г./. В Майчин дом 3 дни се мъчиха да ми вземат околоплодна течност и едва на третият ден успяха, поради контракции. След 20 дни ми излязоха изследванията и всичко беше наред и 100 % беше момче. Най сетне поехме глъдка въздух. На задължителните прегледи на които ходех доктора ми каза че плацентата е вече на място и че може би вече няма да кървя. И така стигнах до 21 седмица. При един от следващите прегледи доктора остана втрещен / няма никога да забравя този поглед/. Каза че мехура ми е плоралбирал / тогава нямах представа какво значи това/ и че трябва да се направи веднага серклаж на горещо иначе ще изгубя плода. Веднага постъпих в болница и ме сложиха на системи. На сутринта ми направиха серклажа и ме сложиха на системи и антибиотик. Изписаха ме с предписание освен до тоалетна да не мърдам изобщо. Мъжът ми беше измъчен до болка, а и децата също. Шансовете за инфекция бяха много големи, а надеждите да износя плода малки. Съпруга ми, чрез някаква позната от Майчин дом донесе в къщи течност, която се капе върху лигнина и ако се оцвети в зелено значи са околоплодни води, а ако остане оранжева каквато беше не са. При всяко ходене до тоалетна мъжът ми тичаше след мен със серума. Две седмици лежах в къщи и една събота серума стана зелен. След 30 мин. бяхме в Майчин дом. Там ме приеха веднага и казаха, че шанса ми е много малък. Бях 24 седмица. От тук до края на бременността лежах в Майчин дом. Ще довърша останалата част по късно. Надявам се да бъда от полза за много жени, както и ви стискам палци на всички бъдещи майчици.
Момичета продължавам разказа.......
Както ви писах приеха ме и започнаха системи за задържане, антибиотици, както и инжекции да отворят дробчето на бебето при евентуално преждевременно раждане. Дните минаваха много бавно и всяка сутрин на визизтация докторите бяха все по отрицателно настроени. Посрещнах и изпратих много жени за тия четири месеца. Всяка сутрин ми взимаха кръв за да проверят левкоцитите, които не падаха под 18, при норма 10. Една сутрин през лятото целия екип, който ме наблюдаваше беше в отпуск и изследванията ми отново бяха лоши след поредния антибиотик. Акушерката, която беше на смяна доиде в стаята и ми каза, че след консултация с дежурния доцент са взели решение за индукция. Аз нямах представа какво значи въпросния термин. Попитах какво значи това и акушерката ми отговори доста грубо да се обличам и да тръгвам с нея, че нямала време да се разправя с мен. Свалиха ме в родилна зала, където ме чакаше екип за да ми бъде включена система за предизвикване на преждевременно раждане, тъй като съм имала инфекция. Поговорих малко с докторите и вътрешното ми чувство не позволи да им разреше да включат системата. Разписах се, че на своя отговорност се отказвам. Това беше най тежкия момент в живота ми. Хем го чуствах от вътре, хем имах още две деца. Думите на лекарите бяха: ще умреш от сепсис. Няма да споменавам какви бяха дуите на акушерката /дано господ да и прости/.  Качиха ме отново в стаята и живота ми продължи по старому. При всички прегледи лекуващия ми лекар казваше че имам разкритие и да внимавам, защото може раждането да започне всеки момент и че разкритието ми не е малко. Не можеха да го измерят с точност, защото ме гледаха само с вагинален ехограф, от  страх да ме прегледат на магарето. Немога да ви опиша как се чуствах, нямаше светъл лъч от никъде. Всичко се повтаряше ден след ден: сутрин ми взимаха кръв и после идваха целия екип с наведени глави, отново левкоцитите бяха 18 или 19. Аз обаче не се отказвах, ден след ден минаваше и седмците напредваха. За празниците 6 септември 2013г.  ме пуснаха за събота и неделя да се прибера в къщи. Преди да ме пуснат ми сложиха повторно инжекциите за отваряне на дробчетата на бебето за всеки случай. Много се зарадвах че ще съм с децата си поне за малко. На следващия ден като се събудих не усещах плода да мърда, помислих че си въобразявам, но това продължи през целия ден. Обадих се в болицата и ми казаха веднага да се връщам обратно. По най-бързия начин съпруга ми ме закара обратно и там направиха запис на бебето и тоновете му бяха много, ного лоши. Настаниха ме в родилна зала и започнаха да ме подготвят за секцио. Дори детски лекар от неонатологията дойде да разговаря с мен. Всичко беше подготвено за предстоящото раждане-бях 28 седмица. Бавно и постепенно тоновете започнаха да се връщат. Цяла нощ ме държаха на апарат в родилна зала и на сутринта бебето беше добре. Междувременно ме прегледаха дежурните доктори и се указа, че нямам разкртие. Неможех да повярвам толкова много стрес изживях, който дори не мога да опиша с думи. Дните пак се нижеха един след друг, левкоцитите пак ми бяха високи, но вече нямаше антибиотик, който да ми сложат, бяха ми сложили всички. Така изкарахме до 36 седмица, никой неможеше да повярва, дори и аз. Роди ми се едно прекрасно здраво и живо момченце. Благодаря на всички за което, на едни повече на други по- малко, но всички помогнаха.
Момичета имайте надежда и вярвайте!

Препоръчвам горещо д-р Гагова и д-р Василев от отделението по рискова бременност в Шейново. Страхотни специалисти с много добро отношение към пациента. Наложи се да лежа няколко пъти в отделението им и винаги реагираха много адекватно.

Мога да ви кажа къде да не ходите. Преди 6месеца лежах във Втора градска. Видях,че има мнение за доктор Угрински. Специално за него нямам лошо мнение. Но като цяло никаква задържаща терапия не ми направиха. Само си лежах седмица на 3х1 Дуфастон и нищо друго. През ден ме гледаха с вагинален ехограф и то доста грубо,след което кървенето се засилваше. Изобщо мисля,че заради тяхното бездействие загубих бебето. Иначе после в епикризата ми пишеше,че са ми слагани системи инжекции но шпа... Нямам думи. Нямаш ли връзки или не си ли на частно никой не ти обръща внимание.

Много съм изненадана от казаното аз два пъти лежах именно в отделението на Угрински и съм сташно доволна и от Александров също.

Здравейте, можете ли да ми дадете информация за частен прием при д-р Василев от Шейново - кабинет, телефон, график ... Благодаря!!!

здравейте
мн се притеснявам миналия месец ми дойде цикъла,а в петък получих кафеникаво зацапване,направих си два теста за бременност и 2та бяха положителни,вчера отидох на гинеколог и ме гледа на 3д и каза че имам сак4е и имах леко розово кървене исписа ми хап4ета за задържане,днеска отидох пак на преглед и ми каза 4е не вижда сак4е и има малко разкъсване,каза ми да пия по силни хап4ета за задуржане но не ме обнадежди моля помогнете ми 1 ден се вижда 1 не

Как да ти помогнем?

Всичко е Божа работа.
Никой не може да предвиди как ще се развият нещата. Слушай си лекаря и дано всичко е наред.
Как да ти кажем тук дали си го загубила или не... Отиди утре на друг лекар и виж какво е положението.

Здравейте,
може ли да ми препоръчате лекар за следене на рискова бременност ( втора неуспешна бременност приключила в 29 г.с.- преекламсия, еклампсия и hellp синдром). Вероятността за следваща рискова бременност е 80%! Лекарите от Пловдив ми препоръчаха следващата бременност да следя и раждам в Майчин дом ( директно това им бяха думите).
Моля за информация и лекари в Майчин дом за рискова бременност да имат кабинет и за прием и консултация и следене на бременност, защото не ми е ясно как да си следя бременността в майчин дом- дали може на консултатционните кабинети нямам идея.
Благодяра, ще следя!

Здравей,
По моя информация д-р Сигридов (преглежда в МЦ Св. Петка в София) е най-добрият лекар за следене на рискова бременност. Потърси във фейсбук отворената група "За д-р Сигридов с любов" - там много жени с проблемни бременности (вкл. и аз) споделят истории с щастлив край.
Проучвала съм доста, не мисля, че в Майчин дом ще намериш по-добър лекар.
Кураж и успех!

Здравейте,
Имам преживян аборт...Аз си мисля, че е некадърност на лекар, защото ме обърка и маза с нещо кафеникаво и на другия ден аз абортирах...а може да греша не знам. Сега съм се насочила към д-р Колева, Токуда и второ мнение д-р Савова клиника Щерев. Какво мислите?

Нямам лични наблюдения от двете лекарки, но се чуват добри отзиви за тях. А защо са те мазали? Да не би това кафеникавото да е било йод с цел дезинфекция?

за токуда нямам мнение, не съм ходила там
за щерев съм 

да нямаш раничка на шийката