Напоследък не реве, а се халосва за глупости. Оставям мрънкането да ми минава покрай ушите.
- Публикувана: 18 апр. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2009, 13:00 ч.
Как се справяте с детския плач?
Може би всяко дете има такива периоди. Нервоност и стрес на майката или в семейството също често водят до безпричинен плач. Детето усеща и отразява, но обикновено майките си знаят тези периоди и сами. Всички сме претоварени и няма как майката за изпушва от всякакви задачи и ядове, а детето да не стане малко по-нервно или плачливо.. Ако подозиращ подобен момент, първо се погрижи за себе си и детето ще усети. Изпробвано е 
В останалите случаи е по-лесно.
Моята идея е, че всеки има право да си поплаче. Нечовешко е да не дадеш шанс на детето да поплаче, когато има нужда. Показваш разбиране за страданието ми, чувство за хумор, ако е почти глупава причината, може и да поплачете заедно... има и много други опции, но щом иска да плаче, да плаче. Имам предвид сълзи, не истерии, крясъци и захласване, които обикновено травмират всички.
На тази възраст предлагах да си поплаче и после да си поговорим. Децата понякога плачат за глупости от неподправен съвсем реален страх и малко обяснения вършат чудеса. По-късно директно казвах , че плача само губи време. Да ми каже за какво се притеснява - ако е страшно, ще плачем заедно, ако не няма да си губим времето да ревем , я!
В останалите случаи е по-лесно.Моята идея е, че всеки има право да си поплаче. Нечовешко е да не дадеш шанс на детето да поплаче, когато има нужда. Показваш разбиране за страданието ми, чувство за хумор, ако е почти глупава причината, може и да поплачете заедно... има и много други опции, но щом иска да плаче, да плаче. Имам предвид сълзи, не истерии, крясъци и захласване, които обикновено травмират всички.
На тази възраст предлагах да си поплаче и после да си поговорим. Децата понякога плачат за глупости от неподправен съвсем реален страх и малко обяснения вършат чудеса. По-късно директно казвах , че плача само губи време. Да ми каже за какво се притеснява - ако е страшно, ще плачем заедно, ако не няма да си губим времето да ревем , я!
Явно малката е разбрала, че те шашка с рев и яко те манипулира.
Искам да питам - говори ли? Добре ли я разбираш какво иска да каже? Защото малките които не говорят още ясно, понякога плачат от яд, че искат да кажат нешо, а са неразбрани.
Иначе моят не е хленчил до сега (надявам се и да не започне), и плаче само ако се удари. Явно или го разбирам добре или знае, че при мен номера да постигне цел с рев не минава. Най-много повече да ме ядоса и да яхна метлата
Освен това защо се стряскаш от съседи и хора от улицата? Аз на моите съседи отдолу веднъж им занесох кутия бонбони, извиних се за шума и те ме успокоиха, че и те са имали деца на неговата възраст.
Сутрин докато приготвяш закуската, пусни й детско (МикиМаус, Том и Джери, Мечо Пух) и се успокой. Ако неможе да намери играчка, дай нещо "скрито" и позабравено и по-интересно за момента. Ако на вън се разплаче - предложи вода или сок, да пийне и успокои. Ако у дома се захласне - измий лицето й със студена вода - помага.
И не позволявай да те шашка! Спокойните родители с яки нерви, обикновенно имат спокойни деца. Нервността се предава от родител на дете и пак на родител и така се въртите в кръг.
Искам да питам - говори ли? Добре ли я разбираш какво иска да каже? Защото малките които не говорят още ясно, понякога плачат от яд, че искат да кажат нешо, а са неразбрани.
Иначе моят не е хленчил до сега (надявам се и да не започне), и плаче само ако се удари. Явно или го разбирам добре или знае, че при мен номера да постигне цел с рев не минава. Най-много повече да ме ядоса и да яхна метлата
Освен това защо се стряскаш от съседи и хора от улицата? Аз на моите съседи отдолу веднъж им занесох кутия бонбони, извиних се за шума и те ме успокоиха, че и те са имали деца на неговата възраст.
Сутрин докато приготвяш закуската, пусни й детско (МикиМаус, Том и Джери, Мечо Пух) и се успокой. Ако неможе да намери играчка, дай нещо "скрито" и позабравено и по-интересно за момента. Ако на вън се разплаче - предложи вода или сок, да пийне и успокои. Ако у дома се захласне - измий лицето й със студена вода - помага.
И не позволявай да те шашка! Спокойните родители с яки нерви, обикновенно имат спокойни деца. Нервността се предава от родител на дете и пак на родител и така се въртите в кръг.
Извинявам се ако не съм била ясна, но аз искам съвет от родители, които са имали или имат нашия проблем. За останалите ми е ясно какво ще ми отговорят, след като децата им не реват нон стоп. Заслугата не винаги е ваша, по-скоро детето просто си е такова. Моето наблюдение е, че повечето майки откачат, когато децата им плачат яко, особено навън. Представете си го по няколко пъти на ден в продължение на две години. Дано не ви дойде до главите, защото "и на мен такива не ми минаваха" до скоро...Благодаря на тези, които ми влизат в положението и се опитват да ми дадат решение. Единственото, което мисля, че би помогнало/може би не напълно, но от части/, е да не й обръщам внимание и да я оставям да плаче, но за мен това не е възможно. Причините съм ги описала преди това, а и ми се струва прекалено крайна мярка, която би травмирала детето ми още повече. Другото логично за мен решение е да й осигурим постоянна ревяща компания 
от братче или сестриче, защото умира за бебета. В процес на обсъждане е. Или ще стане по-добре или ще си ревем всички заедно в комплект!
от братче или сестриче, защото умира за бебета. В процес на обсъждане е. Или ще стане по-добре или ще си ревем всички заедно в комплект! 
olipoli радвам се, че има майки като теб, които не оставят децата да си реват докато им мине.Аз лично никога не съм оставяла детето ми така. Да, когато виждам, че е моментна проява на налагане, изчаквам няколко минути ,след което той сам спира и идва да ме гушне. Но съм сигурна, че децата се изнервят и превъзбуждат още повече, ако ги оставяме да се нареват.
Децата плачат - нормално е, само гледай да не заприлича на Тити Папазов, че той направо прекалява. 
Това ме развесели много!
Децата просто плачат... Това е техният начин за изразяване. Все още не могат да изразят с думи емоциите си и плачат. Гушкай, утешавай, разбери причината...
Извинявам се ако не съм била ясна, ...... Представете си го по няколко пъти на ден в продължение на две години. ....
Аз като видя такъв пост и се връщам да чета много внимателно, но мисля, че всички са ти влезли в положението и са ти дали прекрасни съвети.
Може и аз да не съм ясна, но основното е да разбереш , че детето има право да бъде нещастно понякога, включително да се събуди криво. Щом на нас "големите' ни се случва имаме право да се чумерим безпричинно понякога, защо детето да няма това право/ не е машина да е винаги усмихнато. Отделно може да има дефицит на внимание или любов, и то може да не е по причина на майката задължително, може да е попило нервността на майката, бащата или някой филм и т.н.... На мен лично това да приема, че детето има право да се сърди и да има криви дни ми помогна най-много. Въпреки, че за теб е невероятно май, точно това промени ревливостта. Когато покажеш разбиране, плачът става излишен.
А докато майката негодува срещу детето, че реве, няма как да го разбере и да го подкрепи. То точно от подкрепа има нужда - не може да му се сърдиш, за това че е нещастно. Голяма работа, че някои ще те гледат укорително, те ли са еталон?
По-назад са ти обяснили за енергиите - съгласна съм напълно с това.
Говорим на един и същ език. Може да съм малко остра, но имам резерви към тези, които ми казват"моето дете не прави така, но ти опитай..." Просто няма как да знаеш какво е, докато не го изпиташ. А и имам опасения да не получа обичайните отговори"детето се глези, не е яло бой, само да ми е в къщата как ще го оправя". Благодаря, че тук още не съм получила такива и всички майки са разбиращи. Знам, че така реагират децата при липса на внимание, но това са ми възможностите. Мисля, че й отделям достатъчно време за игри, разходки и забавления, за сметка на къщната работа. Естесвено си оставям и време само за себе си - за кафе с приятелка, спорт и пазар. Гледам винаги да го правя, дори и за малко, за да не превъртя и да съм в лоша услуга на себе си и на детето си. То има цялата ми любов/ и тази на майка ми/ , по-скоро усеща липсата на татко си, но това е положението. А и аз напълно я разбирам, съчувствам и съм изцяло на нейна страна. Никога не съм отричала правото й да се сърди или да си преживява нейните неща. Просто не желая да се тормозя с този неспирен плач, а и тя самата се изнервя много и искам да й помогна, а не зная как. Както и да е. Оплаках се, изслушахте ме, явно ще чакаме да отмине. А и както се казва "това да са ни проблемите". Все пак съм дарена с най-красивото, обичливо и сладко дете на света, пък било то и ревливо.
Моето дете о почти колкото твоето и отскоро и той започна да плаче непоносимо.Слава Богу,има много добри учителки,които ме посъветваха да не обръщам много внимание на реването,за да не го стимулирам да плаче още повече.
Децата са още малки, не могат да изразят с думи това,което усещат и затова плачат.При всички случаи причина за плача винаги има,просто понякога тя не изисква намесата на майката, а понякога само мама може да успокои детето.
Моят син,например,плаче,ако не се сети за думите на някоя песничка или ако не успее да пъхне кубчето в отвора на квадратчето...Не се шашкам много,казвам му да опита пак,а когато направи нещо добре-обуе се,съблече се,пие вода без да се окъпе целия или просто е бил послущен винаги го поощрявам.
Това,че детето плаче не означава нито,че детето е лошо,нито,че ти си лоша майка.Просто децата растат бавно и плача е период от израстването им.
Успех и прегръдки на твоето момиченце!
Децата са още малки, не могат да изразят с думи това,което усещат и затова плачат.При всички случаи причина за плача винаги има,просто понякога тя не изисква намесата на майката, а понякога само мама може да успокои детето.
Моят син,например,плаче,ако не се сети за думите на някоя песничка или ако не успее да пъхне кубчето в отвора на квадратчето...Не се шашкам много,казвам му да опита пак,а когато направи нещо добре-обуе се,съблече се,пие вода без да се окъпе целия или просто е бил послущен винаги го поощрявам.
Това,че детето плаче не означава нито,че детето е лошо,нито,че ти си лоша майка.Просто децата растат бавно и плача е период от израстването им.
Успех и прегръдки на твоето момиченце!
Плаче само когато татко и я погледне лошо, или и се скараме. (тоест на мен не ми се връзва, само на баща си и на дядо си). И тогава е толквоа сърцераздирателно, че идва да се гушка в мен и така хълца, сякаш някой я е одибил страшно много.
Като бебе много плачкаше, сега гледам как от ден на ден, все по-рядко се случва.
Затова пък инат, колкото искаш
Като бебе много плачкаше, сега гледам как от ден на ден, все по-рядко се случва.
Затова пък инат, колкото искаш
Синът ми и до сега е доста релив. Имаше време, когато мислех, че е период и ще отмине, но уви. Едва напоследък наблюдавам в него известен опит да се сдържа, особено навън пред хората.
Никога не съм го оставяла да плаче, поради няколко причини. Първо, защото не смятам, че това е правилният подход като цяло. Второ, защото той самият не ми позволяваше да не му обърна внимание. Ако се оптавах да го игнорирам, надаваше страхотен вой и аз, искам-неискам, трябваше да намеря начин да прекратя шоуто.
Обикновено хващах с длани лицето му и настойчиво го молех да се успокои. След това го подканвах да ми каже за какво плаче и се опитвах да обясня, че по този начин не си помага, а напротив, влошава положението си. Обикновено успявах да го разсея, но така и не можах да го науча да не почва да реве за всичко, което не му изнася.
Никога не съм го оставяла да плаче, поради няколко причини. Първо, защото не смятам, че това е правилният подход като цяло. Второ, защото той самият не ми позволяваше да не му обърна внимание. Ако се оптавах да го игнорирам, надаваше страхотен вой и аз, искам-неискам, трябваше да намеря начин да прекратя шоуто.
Обикновено хващах с длани лицето му и настойчиво го молех да се успокои. След това го подканвах да ми каже за какво плаче и се опитвах да обясня, че по този начин не си помага, а напротив, влошава положението си. Обикновено успявах да го разсея, но така и не можах да го науча да не почва да реве за всичко, което не му изнася.
По същия начин е и моята щерка. Като падне /или просто се спъне, без да пада/ почва едно реване. Затова се и тревожа, защото винаги плаче и ако наистина се удари лошо не мога да разбера. Няма особена разлика между обикновения й плач и този от болка или уплаха. Виж ако й се скарам затова вече плачът е жесток и продължава по-дълго. Иначе се усеща, че не трябва да го прави и все си повтаря" Аз вече няма да плача".