Та в случая имах предвид друго - живеех такъв живот заради който нямах достатъчно време да се занимавам с момчета и т.н. Да не говорим и че не ме влечеше. Единствено съжалявам, че изобщо започнах да го правя. Животът ми не беше лек тогава, но проблемите ми допълнително се усложниха като почнах да се занимавам с мъже. Сега ако се върна назад, никога не бих започвала. И ако се разделим със сегашния ми съпруг, ще сложа точката веднъж - завинаги. Въпреки че и преди него мислех, че съм я сложила, но винаги нещо се случва да ме накара да сбъркам пак.
А не възприемам сегашния "нормален" модел на поведение на тийнейджърите, жените и изобщо цялата разпуснатост и безразборния секс и т.н. Но за хора, които ги влече, тези времена са добре дошли. Просто аз не съм от тях.
А за индивидуалността вече няколко пъти е подчертана и в предните постове - пак няма кой да чете.