Е, Ахилеа, това е доста крайно, любовта е сложна комбинация от разни други неща, не е само хормоналното привличане. Да не говорим, че не всички двойки се размножават в рамките на 3 години от запознанството си. 
Че и остават заедно след това.
Анджали, ако не беше егоист нямаше да имаш деца, а? Как те карат да се чувстваш децата ти - щастлива, нещастна? Ако те правят щастлива и ти си ги създала с ясното съзнание, че го правиш, за да се чувстваш щастлива, то подбудата ти е напълно егоистична, независимо в какви думи я обличаш. Със сигурност ще ти прозвучи цинично, но не е така.
Че и остават заедно след това.Анджали, ако не беше егоист нямаше да имаш деца, а? Как те карат да се чувстваш децата ти - щастлива, нещастна? Ако те правят щастлива и ти си ги създала с ясното съзнание, че го правиш, за да се чувстваш щастлива, то подбудата ти е напълно егоистична, независимо в какви думи я обличаш.
Със сигурност ще ти прозвучи цинично, но не е така. Ох, просто не се сдържам
Значи искаш да кажеш, че всички хора сме егоисти, ама сме пО-егоисти тези, които искаме да раждаме....
Моля някой психолог, който чете и пише тук, да обясни "що е то "егоист"" и дали последният е по-склонен да създаде и отгледа дете....
Аз съм психолог и смея да се надявам, че докато практикувах, не бях лош професионалист.
Факт е, че родителството е един от най-егоцентрираните човешки актове. Не казвам само продължението на рода и репродукцията, защото вариант да си родител е и да осиновиш. (Никога няма да разбера защо в масовия случай се смята, че осиновяването е акт на благородство и алтруизъм.) Родителството утвърждава егото като нищо друго и е всичко друго, но не и алтруизъм. Ние решаваме да сме родители, понеже с това удовлетворяваме дълбока вътрешна потребност. Децата ни не са ни молили да се появяват, с довеждането им на света ние не правим услуга никому (освен на себе си). А част от позитивния аз-образ, който всички преследваме, е да се грижим добре за децата си.
Алтруизъм е да се отречеш от неща, които ти носят удовлетворение и са ти много нужни, в ивето на чуждото благо, но без да очакваш нищо в замяна. Родителството дава много.
Колкото по-неудовлетворително или затрудняващо е родителството за някого, толкова тя (той) е склонен да смята, че то е акт на алтруизъм, на себераздаване, дори на себеощетяване.
Малко хора разбират цялата тая философия. 
