Имам известни притеснения.
- Публикувана: 24 апр. 2009, 12:57 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2009, 18:43 ч.
страх ли ви е от промените?
Мисля, че от тук нататък винаги ще се страхуваме за децата си и ще се питаме дали се справяме. Нормално е, човешко е.
В същото време, ще благославяме деня, в който сме взели решението си да родим и отгледаме дете.
В тази връзка, наистина това е и страшно, но и най-прекрасното нещо на света. И не познавам човек, който да е съжалил...
Живота ти се променя, това е сигурно... но когато погледнеш детето си, когато наблюдаваш как прохожда, как проговаря първата си думичка, когато виждаш ка расте ще знаеш, че не искаш живота си "от преди".
Аз все още не съм родила, чакам съвсем скоро моята бебка, но така усещам нещата и не се страхувам, а нямам търпение.
В същото време, ще благославяме деня, в който сме взели решението си да родим и отгледаме дете.
В тази връзка, наистина това е и страшно, но и най-прекрасното нещо на света. И не познавам човек, който да е съжалил...
Живота ти се променя, това е сигурно... но когато погледнеш детето си, когато наблюдаваш как прохожда, как проговаря първата си думичка, когато виждаш ка расте ще знаеш, че не искаш живота си "от преди".
Аз все още не съм родила, чакам съвсем скоро моята бебка, но така усещам нещата и не се страхувам, а нямам търпение.
Бъдещи мами,притеснявате ли се от промените,които предстоят?От това как ще се промени живота ви след раждането на малкото,дали ще се справите,ще се променят ли отношенията ви с половинката и с роднините ви,дали ще се справите с отговорността?Защото към моите терзания за бебето и раждането се добавиха и тези тревоги и сега съм още по-уплаяена,а незнам дали е нормално 
. Но премина. Втория път нямаше такова нещо, слава Богу, че беше ужас..
Не се шашкай, ако можеш
Разбира се,че се притеснявах,как ще се промени живота ми след появата на бебо.И през първият месец след раждането му ,страховете ,че не се справям се бяха засилили.Слава богу,нещата постепенно се нормализираха и започнах да се уча как да "жонглирам" със всички тези нови задължения и да улавям хубавите мигове от ежедневието ни.
Никога няма да забравя как няколко дена преди да родя сина си, с мъжа ми бяхме на заведение и аз му казах: ''Представяш ли си какъв ще е животът ни след по-малко от седмица?" А той, след като ме изгледа продължително и с учудване, отговори: "Не, опитвам се, но не мога."
И двамата не можехме, а сега ми е невъзможно да си представя как бих живяла без децата си.
И двамата не можехме, а сега ми е невъзможно да си представя как бих живяла без децата си.
Да, понякога ме е страх от промените, но е хубаво да знаеш, че това са промени свързани с нещо толкова хубаво, защото може и промените да са свързани с нещо лошо, сега като мина известно време от раждането на детето притесненията, които имах тогава са ми като един много приятен спомен!