Анкета
Колко време живяхте на квартира, докато се решихте и направите следващата стъпка? Раполагате с два гласа. Един да посочите колко години сте живяли под наем, а втория каква е била следващата ви крачка.
- Публикувана: 25 апр. 2009, 13:59 ч.
- Последно мнение: 15 май 2009, 13:02 ч.
Колко време живяхте на квартира?
Между другото и аз се чувствам така. На есен ще станат 3 години от както живеем тук... хубаво ми е и на мен, свикнах си, най-хубавите моменти от живота ми са свързани с тая квартира. И при нас шанса за ново жилище е само, ако теглим жилищен кредит, но сме страхливи да рискуваме, а и как да стане кризата ме застигна и мен и ме съкратиха от предната ми месторабота сега съм в изпитателен срок...абе шанс за ново жилище май само ако спечелим от тото-то имаме, но знам ли....Ако чуя и други мнения как е било, как са рискували, какво са предприели, съжаляват ли, може и да започна да мисля по друг начин....
Валко, ние не сме на квартира, знаеш. Но да ти разкажа.
На 22 години сама теглих кредит и купих гарсониерата. Плащала съм го, аз си знам как. Яла съм понякога само хляб и чубрица. Обаче години минават и вноската, която през 2000-та година беше точно 50 на сто от заплатата ми през 2007 година беше вече само една осма. Успях да го изплатя предсрочно. Сега замислям нов кредит, за да сменя гарсониерата с по-голям.
Ние също нямаме една стотинка наши пари. Но парите, които даваш за наем в 90 на сто от случаите покриват ако не цялата вноска, то голяма част от нея. Всъщност исках да кажа, че рискът поне за мен си струва.
Вал, сигурна съм ,че нещата ще се наредят при вас и ще си купите. 
Ние 4 години като стиденти/2 год на общежитие/.Посля малко при родителите ми, селд това 1.5 на квартира. Мъжа ми се дърпаше като разбра,че искам да теглиме кредит как ще се оправяме. Но сега не съжалява, добре му е.
Начини се намират само здраве да има и щастлив живот
Ние 4 години като стиденти/2 год на общежитие/.Посля малко при родителите ми, селд това 1.5 на квартира. Мъжа ми се дърпаше като разбра,че искам да теглиме кредит как ще се оправяме. Но сега не съжалява, добре му е.
Начини се намират само здраве да има и щастлив живот
Благодаря ви момичета за историите които споделяте, благодаря ви, знаех че не съм само аз така, но сега като ви чета и почвам да гледам по ведро, знам ли наистина какво ще се случи и с нас
sofiq-ns, благодаря ти много за дългата история, разрева ме, но ме окуражи, благодаря ти!
Пожелавам на всички които очакват да се настанят в собствените си жилища да влязат час по скоро в тях, а на тези дето не виждат светлина в тунела, като мен да я съзрат съвсем скоро!
Нанче, смятали сме, че ако теглим кредит вноската за погасяването му за цели 25 години (при условие, че сега сме на по 32 почти) е много по голяма цифра спрямо наема който плащаме в момента и не ни е изгодно поне за момента, но колелото на живота се върти все пак
sofiq-ns, благодаря ти много за дългата история, разрева ме, но ме окуражи, благодаря ти!
Пожелавам на всички които очакват да се настанят в собствените си жилища да влязат час по скоро в тях, а на тези дето не виждат светлина в тунела, като мен да я съзрат съвсем скоро!
Нанче, смятали сме, че ако теглим кредит вноската за погасяването му за цели 25 години (при условие, че сега сме на по 32 почти) е много по голяма цифра спрямо наема който плащаме в момента и не ни е изгодно поне за момента, но колелото на живота се върти все пак
Аз на квартира не съм живяла. Но мъжът ми, за да осигури жилище, 10 г. беше зарязал и следване, и кариера и се беше заробил в семейния ресторант. Яко бачкане, почти денонощно. Накрая - собствено жилище. Хубав, тристаен апартамент, на добро място /ако нямаш по принцип някакви предпочитания/. Обаче, аз имам. Продадохме го /беше ни и малък с тия две разнополови деца/, теглихме кредит и доплатихме за по-голям, в мечтания квартал. 25 г. ще плащаме по 400 лв. на месец. Но не съжалявам.
Честно казано, ако нямахме по-голямата част от сумата, необходима да си купим настоящото жилище, не знам дали бихме теглили по-голям кредит, за да си купим един малък апартамент. Макар и наш, нямаше да ни е комфортно. Може би щяхме да предпочетем вариант да си наемем един голям и удобен апартамент, а не да имаме наш собствен. Защото, ако ще трябва да се свиваме в харчовете, да се лишаваме от ежедневни гъдели, да броим стотинките и да обясняваме на децата, че е по-здравословно да не ядат шоколад и сладолед, че зимните ягоди не са вкусни, а първите пролетни домати не са полезни, щяхме доста да се замислим дали да предпочетем собствена гарсониера, пред наем за голямо жилище плюс джоб-пара. Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
Честно казано, ако нямахме по-голямата част от сумата, необходима да си купим настоящото жилище, не знам дали бихме теглили по-голям кредит, за да си купим един малък апартамент. Макар и наш, нямаше да ни е комфортно. Може би щяхме да предпочетем вариант да си наемем един голям и удобен апартамент, а не да имаме наш собствен. Защото, ако ще трябва да се свиваме в харчовете, да се лишаваме от ежедневни гъдели, да броим стотинките и да обясняваме на децата, че е по-здравословно да не ядат шоколад и сладолед, че зимните ягоди не са вкусни, а първите пролетни домати не са полезни, щяхме доста да се замислим дали да предпочетем собствена гарсониера, пред наем за голямо жилище плюс джоб-пара. Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
много е добре, когато само казваш - подписвам се под това
Вал, споко... само за 1-2-3-4г. да ти кажа, колко много ми се измениха приоритетите и мечтите. Има време за всичко
Само здраве да е 
Нанче, смятали сме, че ако теглим кредит вноската за погасяването му за цели 25 години (при условие, че сега сме на по 32 почти) е много по голяма цифра спрямо наема който плащаме в момента и не ни е изгодно поне за момента, но колелото на живота се върти все пак
Валче, сметнете го като процент от общите ви приходи за момента. Така ще си дадеш по -реална сметка. А ако изтеглите кредит - първо плащате него и после другите сметки. Аз така правя. Вярно е, че не ходим на ресторанти и кръчми - макар че нямаме ипотечен в момента, имаме два потребителски та си е почти същото - ограничаваме разходите, но пък знаеш за какво го правиш.
Надявам се, че нещата при теб ще се подредят по начина, по който мечтаеш
Живяхме 3 год. на квартира. Започнахме буквално от 0-та, с купуването на виличките и лъжичките, та до завивките. През този период на квартира и аз, и той, сменихме по 2 работи, имало е моменти да нямаме пукнат лев, той беше на държавна работа. След 3 год. хазаинът реши, че му трябва апартамента и ни даде срок да го освободим. Отидохме при майка ми временно, докато си намерим нещо ново. Впоследствие решихме да останем там, оправихме апартамента и сега живеем тримата. Апартаментът е 3-стаен и не си пречим. Същевременно събираме спестявания, някой ден ще ги използваме за друго жилище. Вече почти 10 години работя в кредитни институции и малко се плаша от кредитите.
Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
много е добре, когато само казваш - подписвам се под това
Вал, споко... само за 1-2-3-4г. да ти кажа, колко много ми се измениха приоритетите и мечтите. Има време за всичко
Само здраве да е И друг път съм го писала, ако бяхме останали под наем, сега трябваше да вадим повече на месец за него, отколкото е вноската ни по кредита.
Все пак животът е един и бих избрала да го живея, опитвайки от всичко, отколкото да се заробя с нещо, оградено от тухли и покрив, но да не мога да си позволя нищо друго.
много е добре, когато само казваш - подписвам се под това
Вал, споко... само за 1-2-3-4г. да ти кажа, колко много ми се измениха приоритетите и мечтите. Има време за всичко
Само здраве да е И друг път съм го писала, ако бяхме останали под наем, сега трябваше да вадим повече на месец за него, отколкото е вноската ни по кредита.
Абсолютно съм съгласна.
От друга страна обаче сега се замислих, че Валката живее в Русе и там наемите сигурно не са толкова високи, колкото тук.
10 години вече сме по квартири. Всъщност никога не сме живяли в собствено жилище. Напълно съм съгласна с Никол, че е по-добре вноска по кредит отколкото наем да се плаща, но ние до момента не сме имали възможност да теглим. Мъж ми беше студент, а заплатата върху, която са ме осигорявали в никакъв случай не стига за такъв заем. Надявам се в близките 2-3 години вече да имаме възможност да изтеглим кредит и да си купим жилище, че наистина ми е писнало от квартири. И само като си помисля, че за тези години щяхме да сме изплатили половината заем и ми става лошо.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Зависи, ако месечният доход на семейството е 4000-5000 лева - защо не. Но ако общият доход е 2000 лева, от които 1000 са вноска по кредит определено не е приемливо.
Баш с Никол сме си говорили, че има наем и наем.
Е, тогава няма смисъл от генерални заключения.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Е, тогава няма смисъл от генерални заключения.
Да им е честито на всички заробили се с по над 20-25годишни вноски от по 900-1000лв. Всичките ми познати, които са с ипотечен кредит плащат по толкоз. Е, това нормално ли е?
Ей това имах предвид, че сега наема ни е 200 лв., а ако изплащаме вноски по кредит, както нямаме един лев зад гърба си ще трябва да внасяме около 800 лв. на месец
И поне за момента не ни е изгодно. По принцип сега си живеем нормално, но в никакъв случай не мога да кажа, че сме се разпуснали някакви и да харчим безразборно, примерно на заведение последно сме ходили на Коледа (един вид само на празник), а ако сме с кредит по 800 лв. не ми се мисли тогава как ще бъде, но колелото се върти и не се знае утре какво ще бъде, както самите вие казвате Препоръчани теми